• В рамките на дни администрацията на Доналд Тръмп предприе крайни действия срещу ключови партньори на Пекин – Николас Мадуро и Али Хаменей.
• Китай реагира остро на думи, но се въздържа от реални действия, демонстрирайки прагматичен подход и нежелание да рискува отношенията си със САЩ.
• За Пекин приоритет остават стабилността в двустранните връзки с Вашингтон и отклоняването на американското внимание от Индо-тихоокеанския регион.
• Кризата разкрива ограниченията на Китай като партньор в сферата на сигурността и подчертава стратегията му да печели влияние без поемане на военни ангажименти.

В бърза последователност американският президент Доналд Тръмп отстрани двама от най-близките съюзници на Пекин: венецуелския президент Николас Мадуро и иранския върховен лидер Али Хаменей. Първият сега е заключен в център за задържане в Ню Йорк, след като беше заловен в Каракас от американските специални части при извънредна нощна акция. Вторият беше убит при дръзка дневна бомбардировка в центъра на Техеран по време на съвместна мисия на САЩ и Израел, отбелязва Си Ен Ен в анализ по темата.

Впоследствие Китай реагира гневно – осъди залавянето или убийството на суверенни лидери, както и явния опит на САЩ за смяна на режими, като същевременно изрази приятелството си към Иран. 

Но Пекин не направи почти нищо повече, освен да наблюдава отстрани как неговият геополитически съперник преобръща правилата на играта.

Суровият прагматизъм

За китайския лидер Си Цзинпин водещ в случая е суровият прагматизъм. Иран в крайна сметка стои по-ниско в списъка с неговите приоритети, сред които са стабилността на отношенията на Китай със САЩ, особено с оглед на предстоящата среща на върха с Тръмп в Пекин по-късно този месец. Китай може също така да приветства факта, че вниманието и военните ресурси на Вашингтон се отклоняват от Индо-тихоокеанския регион, коментират експерти.

"Китай е приятел само в добро време – силен на думи, но слаб в поемането на рискове", казва пред Си Ен Ен Крейг Сингълтън, старши директор за Китай във базираната във Вашингтон Фондация за защита на демокрациите. "Пекин ще надигне глас в Обединените нации, но ще стои настрана от предоставянето на каквато и да е значима подкрепа за Техеран".

Въпреки че Пекин е най-големият купувач на ирански петрол, стратегическото значение на страната за Китай е далеч по-ограничено, отколкото мнозина предполагат. Военното сътрудничество между двете страни остава ограничено, а търговските и инвестиционните потоци бледнеят пред тези с няколко държави от Залива, тъй като Пекин се стреми да поддържа балансирани връзки в целия Близък изток.

Китай "не вижда полза от повишаване на напрежението със САЩ заради Иран", казва Уилям Янг, старши анализатор в базирания в Белгия мозъчен тръст International Crisis Group.
"Той все още отдава по-голямо значение на запазването на търговското примирие и общата стабилност в двустранните отношения със САЩ, така че няма да иска да застраши положителната инерция, която изгради с администрацията на Тръмп през последната година", допълва той.

Какви са отношенията между Китай и Иран

Китай отдавна е най-важният източник на дипломатическа и икономическа подкрепа за Иран. Освен че купува по-голямата част от иранския износ на петрол, Пекин осъжда това, което нарича "едностранни" санкции на САЩ срещу Иран, и подкрепя твърденията на Техеран, че ядрената му програма е мирна.

През последните години Китай повиши международния статут на Иран, като го включи в подкрепяни от Пекин обединения като БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество, разширявайки дипломатическото пространство на Техеран в момент на западна изолация. Китайски фирми също така са доставяли химикали, използвани в ракетната програма на Иран, и са помогнали за изграждането на вътрешната му инфраструктура за наблюдение, съобщава Cи Ен Ен. Пекин поддържа тезата, че търговията му с Иран е в съответствие с международното право.

Но Китай последователно избягва пряко участие в конфликтите на своите партньори, показвайки слаб апетит за навлизане в проблемите на сигурността в Близкия изток извън защитата на собствените си активи.

Това въздържание беше очевидно по време на конфликта на Иран с Израел миналата година и последвалите въздушни атаки на САЩ, когато Китай по същия начин предложи само риторична подкрепа.

"Китай отдавна избягва да се представя като гарант за сигурността и на страните от Глобалния юг, тъй като американското участие в Афганистан и Ирак служи като предупреждение, което възпира Пекин от преследването на такава амбиция", казва Янг.

Отношенията на Пекин с Иран помагат за укрепване на неговата енергийна сигурност и влияние в Близкия изток, но той ухажва и други регионални играчи като Саудитска Арабия – съперникът на Иран – в стремежа си да постигне баланс в региона. През 2023 г. Китай изигра роля в посредничеството за сближаване между двете страни.

Въпреки това във Вашингтон расте загрижеността от укрепващите връзки между Китай, Иран, Русия и Северна Корея. Лидерите на четирите държави се събраха в Пекин миналия септември за стряскаща демонстрация на единство по време на голям военен парад. Освен това Китай, Русия и Иран провеждат редовни съвместни военни учения през последните години.

"Ограничената подкрепа, която Пекин предложи на Иран по време на две големи военни атаки през последната година, повдига въпроси относно надеждността му като партньор в беда. Други, които работят или желаят да работят с Китай по въпросите на сигурността, с право могат да се запитат дали Пекин няма да ги изостави, особено ако са далеч от него – както беше в случая с Иран и Венецуела по-рано", коментира Джа Иън Чонг, политолог в Националния университет на Сингапур.

Анализаторите обаче са съгласни, че независимо кой ще наследи Хаменей, Техеран вероятно ще запази връзките си с Китай заради неговата икономическа мощ.

Възможности за Пекин 

Събитията в Иран предоставят на Китай и няколко "структурни възможности", смята Джу Джаои, директор на Института за Близкия изток към бизнес училището HSBC на Пекинския университет.

"Дълбокото въвличане на Америка във военен конфликт в Близкия изток неизбежно отклонява нейните стратегически ресурси и внимание, като обективно ограничава капацитета ѝ да поддържа натиск върху Китай в Индо-тихоокеанския регион", коментира Джу в понеделник.

Продължителна кампания срещу Иран може също така да изчерпи запасите от оръжия на Америка. Пекин забрани износа на редкоземни елементи за военна употреба, което би могло да затрудни Вашингтон при попълването на ресурсите му. Тези елементи са от решаващо значение за широк спектър от оръжия – от ракети до изтребители.

Краткосрочни сътресения

Въпреки това краткосрочните смущения за Китай, особено на енергийния фронт, остават неизбежни. Почти целият износ на суров петрол от Иран отива в Китай, което представлява около 13% от общия внос на петрол по море за страната, сочат данни на фирмата за анализи Kpler.

Енергийната търговия между двете страни разчита на мрежа от кораби, които филтрират иранския петрол към малки независими рафинерии в крайбрежен Китай, често чрез страни посредници. Анализаторите отбелязват, че тази практика държи рафинирането отделено от китайските държавни предприятия, които биха били уязвими към американски санкции.

Тези така наречени "чайници" (teapot refineries – малки независими рафинерии) са известни с това, че работят с т.нар. "сенчест флот" от танкери, които използват тактики за прикриване, за да контрабандират санкционирани стоки.

Администрацията на Тръмп наложи санкции на субекти, за които се твърди, че участват както в транспорта, така и в рафинирането, засилвайки натиска върху Иран от миналата година.

Въпреки значителния внос на ирански петрол, анализаторите смятат, че краткосрочното въздействие би трябвало да е управляемо, тъй като Китай е диверсифицирал петролните си доставки през годините. Ричард Джоунс, анализатор на суров петрол в Energy Aspects, заяви пред Си Ен Ен, че частните рафинерии могат да увеличат приема на руски петрол.

И все пак, по-голямото главоболие за Пекин изглежда е мащабният конфликт в региона и сериозните прекъсвания в Ормузкия проток – критичен морски път за суров петрол от страни като Саудитска Арабия и Кувейт. Петролът от региона съставлява приблизително една трета от общото търсене на Китай, като голяма част преминава през протока.

Изчисленията на Пекин: Алтернатива на САЩ

Китай вероятно ще използва военната намеса на САЩ в Иран, за да засили своите послания, особено към страните от Глобалния юг, че Вашингтон действа като хегемон, докато Пекин се представя като защитник на принципа за намеса във вътрешните работи.

Някои китайски анализатори твърдят, че неподоставянето на гаранции за сигурност на партньорите представлява пресметнат подход на Пекин, който го отличава от САЩ.

"Това дава на Китай по-голяма гъвкавост, намалява риска от стратегическо преразтягане и избягва разходите, свързани с гарантирането на сигурността на съюзниците", казва Дзичън Уанг от Центъра за Китай и глобализация в Пекин.

"Но това също така ограничава способността на Пекин да влияе върху крайните резултати в сферата на твърдата сигурност, след като кризата премине в насилие", добави той, предупреждавайки, че бездействието на Китай може допълнително да насърчи "рискованите ходове на Тръмп".