Преди няколко седмици шефът на ЦРУ Джон Ратклиф внезапно се оказа в Москва. Това изненадващо посещение породи множество коментари на Запад. Те развиваха следната теза: Такива пътувания не се случват всеки ден и следователно Владимир Путин трябва да се е впечатлил и да е бил склонен да чуе информацията, която му носи американецът. Той вероятно е доставил посланието, че американците знаят, че руснаците се готвят да нападнат страна от НАТО. И след като Путин е разбрал, че американците виждат какво се готви да направи, той няма да го направи.
Цялата тази конструкция обаче няма какъвто и да е допир с реалността. Първо, Путин е бил "впечатлен" до такава степен, че дори не се е срещнал лично с американския си гост. Защо? Защото в неговата глава идването на големия задокеански началник "на крака" е признак на слабост на госта, а не сигнал за сериозността на положението.
За руснаците Западът е "слабак"
Още в кореспонденцията между Иван Грозни и Елизабет I виждаме руското отношение към Запада. От столетия руската власт гледа на Запада като на някакъв слабак, който винаги ще "допълзи" (по израза на Дмитрий Медведев на последния преди войната Съвет по сигурността на Путин) в Кремъл, "носейки дарове" (пак по Медведев). Всяко такова "допълзяване" в главите на руските началници е сигнал, че отсрещната страна към този момент е в изключително слаба позиция спрямо Кремъл.
Путин видя в посещението на американеца сигнал за извънредна слабост на САЩ и реагира по съответния начин, като включи на режим "игнориране". Изобщо не се срещна с него. Всъщност мнозина можеха да предвидят тази Путинова реакция.
Второ, какво е чул Путин? Отговорът е ясен: това, което са му докладвали онези чиновници, които все пак се срещнаха с американския разузнавач. Информационната верига на Путин работи по този именно начин: казва му само се онова, което би му харесало да чуе. Това също се знае от години.
Трето и четвърто, на основата на предадената му информация Путин не би могъл да вземе друго решение, освен рязко да ескалира натиска върху Запада, за да се възползва от онази негова слабост, която се е изразила в "допълзяването" на американския гост.
Затова отговорът на Путин на това посещение беше очакван: рязко засилване на натиска по всички посоки – както върху Украйна, така и върху нейните западни съюзници. Русия увеличи бомбите и снарядите, падащи по украинските граждани. Вдигна до невиждано ниво провокациите на териториите на натовските държави. Основната версия за взрива в завода ЕМКО в България си остава тази за руска саботажна операция. Нахлуването на дронове във въздушното пространство на половин дузина държави също се приписва на Русия. В средата на септември пък руски ракети стреляха по датски хеликоптер, а малко по-късно руски военен хеликоптер навлезе на територията на Полша.
Впрочем, внезапното посещение на Ратклиф бе последвано от визита в Русия на Джаред Къшнър и Стив Уиткоф, както и от официалната покана, отправена от американския външен министър Марко Рубио, Путин да участва в срещата на Г-20 в Маями тази есен.
Това поредно "допълзяване" вероятно само затвърждава впечатлението на руския диктатор, че Западът се намира в слаба позиция и трябва да бъде мачкан.
Не, Путин няма да "допълзи"
Срещата на Г-20 е още далеч, но вече се забелязват наченките на поредното западно скимтене в посока "Когато Путин дойде, ще се договорим с него по всички въпроси".
Само че това няма да се случи и нищо няма да договорят. Защото Путин няма да "допълзи" на тяхна територия. Това става ясно дори и само от заглавията на руските вестници от последните дни. Руският президент ще чака Западът да допълзява на негова територия.
