Анатомия на ядрената сделка с Иран

В един потенциално исторически избор на дипломацията пред конфронтацията САЩ и останалите световни сили се споразумяха в неделя да дадат на Иран шест месеца срок да отвори ядрените си съоръжения по възможност за ежедневни инспекции в замяна на разрешение за Техеран да запази централните елементи на програмата си за обогатяване на уран. Сделката на няколко нива цели да тества уверенията на Иран, че не се стреми към разработване на ядрени оръжия.

Сделката е пробна първа стъпка, която лесно може да бъде представена като ситуация, в която и двете страни печелят: Иран отстъпва малко от програмата си за ядрено обогатяване и получава в замяна облекчение на някои от икономическите санкции, докато симпатичният му президент подпомага дипломацията в посока на продължаващото изграждане на доверие с Вашингтон.

Но най-близкият съюзник на Америка в Близкия изток, Израел, нарече споразумението "историческа" грешка, изразявайки опасения, че като не настоя на действителни отстъпки от страна на Иран, светът на практика прие статуса му на страна, която е пред прага на изработване на ядрено оръжие. Саудитска Арабия и няколко други близки до САЩ арабски държави от Персийския залив споделят подобни виждания и мнозина в Конгреса са категорично против сделка, която позволява на Иран да продължава да обогатява уран.

Маратонските преговори в Женева на моменти изглеждаха като урок по блъфиране и публична дипломация в епохата на интернет - всички страни пускаха сигнали и изявления в "Туитър" и "Фейсбук". Но преговорите освен това бяха кулминацията на мъчителен процес на старомодни контакти и тайни срещи между ирански и американски пратеници, които започнаха още преди изненадващото избиране през юни на близкия до умереното крило президент на Иран Хасан Рохани.

Според сведения на АП, потвърдени по-късно от висши служители в администрацията, диалогът в сянка, при който посредничеше общият съюзник Оман, беше толкова крехък, че допреди два месеца встрани от него бяха държани дори близки съюзници като партньорите в ядрените преговори. Интензивността на задкулисните контакти се засили, след като Рохани официално встъпи в длъжност през август, обещавайки "нова ера" в отношенията със Запада.

"Днес дипломацията откри нов път към един по-сигурен свят - към едно бъдеще, в което можем да удостоверим, че ядрената програма на Иран е мирна и страната не може да произведе ядрено оръжие", каза президентът Барак Обама в обръщение от Белия дом през уикенда. Обама спомена публично известните контакти между неговата администрация и Иран и не потвърди изрично тайните преговори. Висши служители в администрацията обаче заявиха пред АП, че с Иран от март досега са били проведени поне пет такива срещи. Четири от тях са се състояли след встъпването в длъжност на Рохани и са оформили основните елементи на евентуалното споразумение.

Но дори внимателната предварителна подготовка не можа да отстрани всички пречки пред сделката в Женева, където на моменти споразумението висеше на косъм. Спънките бяха същите, които предизвикаха блокирането на публичните преговори при започването им преди 18 месеца: дали да се позволи на Иран да запази съоръженията си за обогатяване на уран - централния процес в производството на ядрено гориво за реактори за енергия, а при по-високи нива - на материал, годен за производство на оръжия. Иран настоя, че опитите за пълно блокиране на дейностите му за обогатяване на уран няма да доведат до никъде. За лидерите в Иран самодостатъчността при пълната програма на ядрената обработка - от урановите мини до центрофугите за обогатяване на уран - е източник на национална гордост и стълб на самопровъзгласения му статус на технологичен лидер в ислямския свят.

В крайна сметка Иран се съгласи да ограничи обоготяванета на уран до максимално ниво от 5 процента, което е много под 90-процентния праг, необходим за производство на оръжие. Иран освен това се ангажира да неутрализира запасите си от 20-процентен обогатен уран - най-високото ниво, за което Техеран призна, че разполага - като или го преработи, така че да намали нивото на обогатяване, или го използва като гориво за изследователските си реактори, които произвеждат изотопи за медицински процедури и друга цивилна употреба.

"За пръв път от близо десетилетие спряхме напредъка на иранската ядрена програма и ключови части от програмата ще бъдат ограничени", каза Обама, подчертавайки, че всяко облекчаване на санкциите е обратимо, ако Иран не изпълни ангажиментите си по сделката.

Това, което Иран получи в замяна, беше облекчаване на някои санкции - пакетът се оценява от Белия дом на 7 милиарда долара, които ще се влеят обратно в иранската икономика. Остават обаче основните точки на натиск върху петролния износ на Иран и оставането му в черния списък на международните банкови мрежи, докато не се предприемат първите стъпки по изпълнение на споразумението през следващите шест месеца.

Въпреки това Рохани определи споразумението като победа за "правото" на Иран да обогатява уран съгласно Договора за неразпространение на ядрените оръжия, макар че Западът, внимавайки да не използва такива формулировки в документите и в изявленията на външни министри, сред които и държавния секретар Джон Кери, категорично отрече, че такова право е било признато.

"Без значение какви интерпретации се правят, в документа това го няма", заяви Кери пред репортерите в Женева. "Договорът за неразпространение на ядрените оръжия никъде не споменава за право на обогатяване. И сегашният документ не го прави."

Рохани обаче, използвайки подобни фрази, каза точно обратното. "Без значение какви интерпретации се дават, правото на Иран да обогатява уран беше признато", заяви той в реч в Техеран, предавана по иранската национална телевизия часове след подписването на сделката. След това Рохани позира за снимка с членове на семействата на атомни физици, убити през последните години, за което Иран обвинява Израел и неговите съюзници. По-късно група млади хора се събра, за да приветства като герои пратениците на Рохани, сред които образования в САЩ външен министър Мохамад Джавад Зариф.

Сключването на сделка, която допуска обогатяването на уран, осигурява глътка въздух за правителството на Рохани, което е под натиск от ирански хардлайнери като могъщата Революционна гвардия, която беше толкова разтревожена от преговорите и сигналите на Вашингтон, че по-рано този месец издигна огромни банери в Техеран, показващи пратениците на САЩ с документи в едната ръка и бойни кучета в другата.

Но Рохани все пак разполага с подкрепата на върховния авторитет в Иран, аятолах Али Хаменей, чието одобрение се изисква за всички ключови политически решения, по всяка вероятност включително и за тайните дипломатически контакти с Вашингтон.

Обама обаче не разполага с такъв щит срещу критиките. Те незабавно се натрупаха, започвайки с израелския премиер Бенямин Нетаняху и висши членове на Конгреса от двете партии. Това подчерта предизвикателствата, които предстоят за спечелването на онези, които по начало са против сделката. В Ерусалим Нетаняху нарече споразумението гаф с "исторически" измерения, заради който Иран винаги ще бъде ядрена заплаха.

"Днес светът стана много по-опасно място", заяви Нетаняху, повтаряйки отдавнашната си заплаха да прибегне до военни действия срещу Иран, ако е необходимо, и декларирайки, че Израел "има правото и задължението да се отбранява самостоятелно".

Белият дом съобщи, че Обама е телефонирал на Нетаняху в неделя и е подчертал, че "Съединените щати ще останат твърди в ангажимента си към Израел, който с право е скептичен към намеренията на Иран".

Във Вашингтон критиците в Конгреса, много от които отявлени поддръжници на Израел, настръхнаха. Депутати от двете партии, заявиха, че не вярват Иран да спази новата ядрена сделка и поискаха Конгресът да подготви още по-строги икономически санкции, с които да бъде ударен Техеран в случай, че споразумението се провали.

Председателят на комисията за външни отношения в Сената, сенаторът Боб Менендес от Демократическата партия в Ню Джърси, каза, че заедно с колеги ще работи за това санкциите срещу Иран да бъдат задействани, "ако преговорите се провалят или Иран не приложи или наруши временното споразумение". Сенаторът от Демократическата партия в Ню Йорк Чък Шумър каза, че е "разочарован" от сделката, която той нарече непропорционална. Той добави, че най-вече санкциите са принудили Иран да преговаря. "Това споразумение прави доста вероятно обединението на демократи и републиканци и приемането на допълнителни санкции след завръщането ни в Сената за заседанията през декември", предупреди Шумър.

Сенаторът от Републиканската партия във Флорида Марко Рубио се съгласи. "Сега нуждата Конгресът да засили санкциите, докато Иран не изостави напълно програмата си за обогатяване и преработка на уран, е по-голяма от всякога", каза той. Председателят на комисията за разузнаването в Камарата на представителите от Републиканската партия в Мичиган Майк Роджърс, беше още по-критичен към сделката, която според него помага "на най-опасната национална държава". "Ние току-що възнаградихме едно много лошо и опасно поведение", заяви Роджърс.

В добавка към обогатяването на уран Иран се съгласи да прекрати работата по планираното изграждане на реактор с тежка вода в Арак на югозапад от Техеран. Тежката вода се използва за охлаждане на ядрени реактори, които не се нуждаят от обогатен уран, за да работят. Реакторите с тежка вода освен това произвеждат по-голямо количество плутоний като страничен продукт, който може да се използва като материал за производство на оръжие. В момента Иран не разполага с технология за добиване на плутоний и обеща в Женева да не работи в тази посока.

Сделката предоставя на инспекторите от агенцията на ООН за надзор върху ядрените технологии - Международната агенция за атомна енергия, по-бърз и широк достъп до атомните съоръжения на Иран и задължава Иран да отговори на безпокойството, изразено от Съвета за сигурност на ООН, включително по отношение на военния обект Парчин край Техеран. Подозира се, че в Парчин има тайно подземно съоръжение, използвано за иранската ядрена програма - нещо, което Иран отрича. Ядрените инспектори на ООН са посещавали два пъти мястото, но искат да направят и трета инспекция.

За Иран сделката не представлява значително облекчаване на санкциите, тъй като блокадите в международните банкови мрежи и в продажбите на петрол, които намалиха повече от два пъти основния източник на валута за страната, остават в сила. Сделката обаче осигурява известно облекчение на санкциите за продажбата на злато и други ценни метали, за иранската автомобилна и авиационна индустрия и за износа на химически продукти, произведени на основата на петрол. Световните сили, участващи в преговорите - петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН плюс Германия - освен това се съгласиха да не налагат нови санкции върху ядреното производство за поне шест месеца в замяна на изпълнението на сделката от страна на Иран.

Споразумението открива възможност за продажба на петрол с обща стойност 4, 2 милиарда долара на отделни части през следващите шест месеца, съобразно изпълнението на отделните етапи на сделката. Това обаче е много малка сума за страна, която някога беше един от най-големите износители в ОПЕК. По оценка на Белия дом общата печалба на Иран от разхлабването на санкциите ще бъде около 7 милиарда долара, което се смята за "много малка част" от финансовите загуби в резултат на санкциите за половин година.

По БТА