Ангела Меркел: от бивша източногерманска "хлапачка" до "царица" на Европа

Влязла в политиката с рухването на Берлинската стена, германският канцлер Ангела Меркел, израснала в ГДР, се превърна "в най-влиятелната жена в света", но и в един от най-очерняните европейски лидери.

След седем години начело на най-голямата европейска икономика, преди седмица тя си осигури триумфална "коронация", получавайки подкрепата на почти 98 процента от делегатите на конгреса на Християндемократическия съюз (ХДС) за седмото ѝ избиране за председател на тази консервативна партия.

На път да спечели трети канцлерски мандат през септември 2013 г., жената, на която германските медии дадоха прозвището "желязната канцлерка" заради ожесточеното отстояване на политиката на строги икономии, се превърна обаче в мишена на протести в потънала в дългове Южна Европа. Портретите на Ангела Меркел с мустак като на Хитлер и лозунги от рода на "Нацистката Меркел - вън!" изобилстваха наскоро по улиците на Лисабон, Атина или Мадрид при нейните посещения.

Тя се отнася към тези неща философски, приемайки ги като обратната страна на властта.

Петдесет и осем годишната "царица" - голяма почитателка на руската императрица Екатерина Велика, на драго сърце раздава съвети. Тя не спира да повтаря, че Европейският съюз нямаше да е в това положение, ако всички бяха затегнали коланите като Германия.

Постоянно наблюдавана под лупа, тя бе определена - за пети път от шест години - от американското сп. "Форбс" за "най-влиятелната жена" на планетата.

Ангела Доротея Краснер, дете с дарба за руски език и математика, мечтало някога да стане фигуристка, царства на най-горното стъпало на властта. Тя е първата жена, управляваща Германия, и първата жена след британката Маргарет Тачър, която ръководи голяма европейска държава.

Седем години след като дойде на власт благодарение на съюза между консерватори и социалдемократи, тя изглежда не знае умора. Издържливостта ѝ по време на европейските срещи на върха в Брюксел и любовта ѝ към операта ѝ спечелиха прозвището "кралица на нощта".

Меркел, която от 2009 г. оглавява коалиция с либералите, се радва в Германия на популярност без прецедент след войната. "Тя създава у германците впечатлението, че отстоява упорито и успешно интересите им на международно равнище", казва политологът от Берлинския свободен университет Нилс Дидерих.

Противниците ѝ я упрекват, че управлява ден за ден, без политическа визия. Освен това изглежда бавна във взимането на решения. Самата Меркел претендира да е най-вече прагматична. Тя не се бои от завоите на 180 градуса. Както съвсем неотдавна, когато призна, че не изключва опростяване до няколко години на гръцкия дълг, след като дълго време категорично го отхвърляше.

През 2010 г. тя реши да продължи срока на експлоатация на германските ядрени централи, но няколко месеца по-късно, след катастрофата във Фукушима, обяви, че затварянето до 2022 г. на всички централи в страната.

Нейният биограф Герд Ланггут я представя като "сфинкс", "затворен човек", научил се през годините на източногерманската диктатура да не споделя мненията си. Родена в Хамбург, Северозападна Германия, Ангела Меркел израства в ГДР, където баща ѝ - пастор, се установил, за да проповядва божието слово на комунистическа земя.

Доктор по физика, тя започва политическата си кариера с падането на Берлинската стена. Жената, която била на сауна вечерта на 9 ноември 1989 г., става заместник-говорител на първото (и последно) демократично избрано правителство на ГДР.

След като през 1990 г. е забелязана от Хелмут Кол, "канцлерът на обединението" поверява на "хлапачката" - както той я нарича - два министерски портфейла.

Тя се възползва от скандал за тайно финансиране на ХДС, за да заеме през 2000 г. мястото на наставника си начело на формацията.

Жена, протестантка, без деца, разведена и омъжена повторно - за именития, но скромен химик Йоахим Зауер, тя се утвърждава като водач на партия на католическата традиция, доминирана от мъжете от Западна Германия.

Те вгорчават живота ѝ, но тя успява да елиминира всички барони от ХДС - дотам, че днес изглежда е без съперници, тачена от една формация, в която с обич я наричат "мути" ("мамче").

Някога обект на присмех заради липса на елегантност, канцлеръта с тайора с панталон (един модел в дузина цветове) няма вкус нито към лукса, нито към облагите на властта.

По БТА