Анкетна комисия ще разследва държавната покупка на дял от ПИБ за 140 млн. лв.

Парламентът създаде в четвъртък временна анкетна комисия, която ще разследва придобиването от държавата на 18.3% дял в Първа инвестиционна банка срещу близо 140 млн. лв.

Решението бе по инициатива на БСП, която обаче бе подкрепена с гласовете на ГЕРБ. Председател на анкетната комисия ще бъде Евгения Ангелова от ГЕРБ, а заместник – Румен Гечев от БСП.

На 12 юни държавата обяви, че ще придобие до 19% от ПИБ за близо 140 млн. лв., тъй като това е последното условие, което България към този момент не бе изпълнила, за да влезе в Банковия съюз на ЕС и "чакалнята" за еврото – ERMII. Сумата бе платена в първите дни на юни, а сделката мина през държавната Българска банка за развитие, която вече е акционер в ПИБ.

Евроинституциите поискаха ПИБ да бъде капитализирана допълнително, след като стрес текстовете, направени от Европейската централна банка, установиха през юли 2019 г. капиталов недостиг от 263 млн. евро. От банката бе поискано да осигури сумата до април 2020 г., но тъй като тя не успя да влезе в този срок държавата се намеси, за да не пропадне кандидатурата на страната за ERMII.

В мотивите си да иска анкетна комисия обаче БСП твърди, че капитализацията на ПИБ има скрити цели, а не официално обявените. Според Румен Гечев правителството е лъгало, че евроинституциите са имали подобно изискване към България, за да одобрят кандидатурата ѝ за валутния механизъм. Доказателството било, че решението на ЕЦБ за присъединяването на страната към Банковия съюз е от 24 юни 2020 г., а плащането на новите акции в ПИБ – в началото на юли. В същото време има публични доклади на Европейската комисия и изявления на зам.-председателя Валдис Домбровскис, които потвърждават, че Брюксел наистина е настоявал банката да бъде капитализирана до април 2020 г.

Освен че смята капитализацията на частната банка с държавни пари за ненужна, левицата твърди още, че управляващите са допуснали съзнателно държавата да бъде ощетена с поне 70 млн. лв., тъй като са закупили акциите на двойно по-висока от пазарната цена. Така, при едно обратно изкупуване държавата няма никакви гаранции, че ще си върне цялата вложена сума и още сега 70 млн. лв. трябвало да се броят като загуба в баланса на Българската банка за развитие.

БСП съзира и тайни договорки с привлечения частен инвеститор в ПИБ – чешкия милиардер Карел Комарек, за който се знае, че има интереси в хазартния бизнес. "Имайки предвид, че същият този инвеститор вече е заявявал интерес към пазара на хазартни игри у нас, както и всичко, което напоследък се случва в сектора, възниква въпросът дали привличането на този инвеститор не е свързано с "гаранции" за негово бъдещо участие в преразпределението на хазартния бизнес у нас", посочва левицата.

БСП отчита като сериозен проблем и факта, че държавата не си е гарантирала реален глас в управлението на частната банка, както обеща правителството. Дори Банката за развитие да има някакво представителство в управата, то ще е формално, смята левицата, а основните акционери – Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, получават за управление увеличен капитал със 140 млн. лв., "без да похарчат една стотинка собствени средства".

Освен анкетната комисия сделката по покупка на дял от ПИБ косвено ще бъде разгледана и от съда, след като представители на "Демократична България" оспориха по съдебен път правителственото решение за операцията.