АНТАРКТИДА – скалите, изскачащи от ледника

Екатерина Бончева, остров Ливингстън

Времето пак ни обича днес. След снощният ураганен вятър, чийто порив ме вкара като с шут в "пушалнята" (и тук има отделно място за пушене), днес вятърът е позатихнал, а вълните са само метър и половина - два. За работен ден в Южния океан обаче не става - биолози и геолози ще работят на брега.

За нас, журналисти и музиканти, Христо Пимпирев и Данчо Тодоров са подготвили пътуване по ледника над базата. До така наречения КРУМОВ  КАМЪК, който на ескимоски се нарича НУНА ТАК. Означава "скали, изкачащи от ледника".

Както всеки ледник, връх, планина или скала и този камък си има име. През 93–та една друга "луда глава" - Крум Велчев - отива дотам със ски и се спуска по ледника.

Сега всяка сутрин командирът на базата Йордан Тодоров и доктор Албена Атанасова, истински доктор от "Пирогов" и планински спасител (уточнявам това, защото тук са все доктори на науките), отиват пеша до КРУМОВ КАМЪК. Изчислили са го - за 27 минути.

Ние обаче пътуваме по ледника с две моторни шейни. Със 70 километра в час, лепнала съм се  като гербова марка към Данчо и буквално летим към КРУМОВ КАМЪК. Гоним шейната, управлявана от докторката и я задминаваме. Около нас – сняг, лед и адреналин. Е, иска ми се да е още по-екстремно, но дори не го казвам на глас - правилата за безопасност са железни.

Горе вече зад камерите ни чакат Живко Константинов и Румен Василев. Главните действащи  лица ще са музикантите. Сред ледения декор Теодосий Спасов и Хари Цвятков свирят родените тук  "Бело, бело" и "Жалба за свобода". Музиката е тишина, и тишината е музика.

Надолу минаваме на сантиметри от появилите се цепнатини в ледника. Няма страшно, с командира Данчо Тодоров си напълно сигурен. Той познава ледника наизуст. Вчера заедно с испански полярни водачи минаха 120 километра - 50 от тях с шейни, останалите със ски и пеша. Целта е да се опознае островът, та когато имат нужда да си помагат взаимно.

Следобедната програма бих определила като екстремно–научна. Любомир Кендеров и Стефан Велев се гмуркат с водолазни костюми в езерото, в местността Монголско пристанище. Тук монголският изследовател Дугержав, който е бил 7 пъти в нашата база, е поставил метереологическата станция. На езерото му казват и Тодорини бузи на името на професор Тодор Попов, лекар на третата експедиция, който обичал да се усамотява там. С годините всяко място на края на света си има история.

И така, на езерото екшънът е пълен. Стефан и Любо тръгват към дълбокото, а зяпачите повече пречат, та се налага д-р Ралица Събева да ни разгонва. Снимките са хванали събитието, затова влизат в тази  история.

Стефан и Любо прекарват 40 минути на 4 метра под водата. Целта освен научна е и да се провери дълбочината на езерото, за да се установи дали би могло да се използва за водоснабдяване на новостроящата се научна лаборатория. Направо се изпотихме под водата, само 6 градуса, казва Любо. А зяпачите на брега измръзнаха.

Вечерта пишем писма, хапваме от паелята на Хуан и пилешката супа на Митко. Този път има и хора̀, а греяното вино на докторката е супер.

Късно през нощта в небето над нас се очертава Южният кръст.

Следва продължение...

Споделяне

Още по темата

Още от Свят