Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Антикапиталистически ли е ислямът?

0 коментара

Априори стриктното прилагане на Корана, което забранява лихвите например, изглежда не може да съжителства с пазарната икономика. Но мюсюлманските страни често са създавали стратегии, за да заобикалят правилата.

В столицата на Пакистан - Исламабад - един висш представител на Църквата наскоро обясняваше, че икономическите неравенства са източникът на тероризма - и бързо бе привикан в Рим за консултации. Неговото твърдение може да се допълни от един неприятен въпрос: нима ислямът е неспособен, поради разбиранията си, да създаде модерен живот и да улесни адаптацията към пазарната икономика?

В политически термини, това би могло да означава, че след падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 година, и след изчезването на СССР, мюсюлманският свят е на път да се превъплъти в лагер на антиглобализацията. Онзи лагер, който отрича глобалните финанси, защото те прикриват американското икономическо превъзходство. Нека го признаем, голям брой бедни хора по света се присъединяват малко или повече към тази схема на разсъждения. И се отделят все повече и повече от управляващите ги класи. Една взривоопасна ситуация.

"Откакто падна Берлинската стена, хегемонията на западната цивилизация се изгражда на разпространяваните страхове, особено на страха от исляма. Чуйте какво се говори за ислямския свят, за неспособността му да бъде модерен и демократичен! Стигаме до идеята, че стагнацията се дължи на самия ислям", възмущава се Тарек Рамадан в книгата "Ислямът във въпроси".

Стриктното прилагане на Корана, без никакви интерпретации, обаче води, по мнението на много специалисти, до истински противоречия с конкурентния свят на пазара. Шериатът, класическото мюсюлманско право, не оставя място за една автономна сфера, за едно отделно гражданство, което се различава от общността на вярващите.

"Страните, които поддържат в социалната си практика и в законодателството си институции като полигамията или омъжването на младите момичета само на базата на съгласието на баща им, не могат да бъдат определяни като светски", уточнява Мохамед Шарфи в книгата "Ислям и свобода". Тази липса на гражданско общество пречи на развитието на търговското право, както и на правото, което гарантира договорите чрез демократично приети правила. А това е една сериозна пречка пред равнопоставеността спрямо пазарната икономика в останалите индустриални страни.

Има ли, при тези условия, някакъв скрит алтернативен ислямски икономически модел? Да вземем за пример съществуването на ислямските банки - около 160 финансови институции, които съставят по-малко от 10% от оборота на банките в зоната на исляма. Коранът забранява да се използват лихвите. Как тогава тези банки работят с техниките за кредитиране? Как всъщност функционират ислямските банки? Посредством "обличането" на балансите.

От страна на отношенията с предприятията, които търсят кредити, стандартната формула се основава на една трансакция - реална или предполагаема - при която се продава едно благо, което ще бъда изкупено обратно при по-висока цена, а тази разлика отговаря сякаш случайно на пресметната лихва върху заетата сума.

Лизингът не противоречи на шериата! От страна на отношенията с клиентите-вложители, те депозират парите си, без да очакват някакво възнаграждение. Това е предимство за тези институции, което допринася да се компенсират и разходите за "ислямската гимнастика". По този начин банките могат да предлагат ислямски финансови продукти и да имат достъп до пазарите на акции. "При исляма имате възможност да давате пари назаем, като купите акции от създаденото предприятие и станете партньор в него", обяснява един ислямски дилър.

Освен това, съвместното съществуване на данъците, дължими на държавата, и на заката - задължителната милостиня за бедните и онеправданите - е предизвикателство за прозрачността на задължителните удръжки, според нейното определение в националното счетоводство на индустриализираните държави. За много наблюдатели закатът е и един от каналите за прехвърляне на средства, които евентуално биха финансирали, след няколко прехвърляния през организации с нестопанска цел, дейността на терористите.

Относително слабият дял на тази ислямска икономика в глобалния брутен вътрешен продукт обаче показва точно обратното - че една голяма част от реалната икономика на мюсюлманските страни функционира по западните правила. Дали това е доказателство за склонност към модернизация, както твърдят някои, или напротив, само една гъвкавост, толерирана от исляма?

Всяка страна, изглежда, има своя собствена стратегия за заобикаляне на забраненото от религията. Но никоя не е успяла да стигне до края на логиката за светската държава, за отделянето на държавата от религията. От където пък произтичат изключителното многообразие на стадиите на развитие и постоянната несигурност относно възприятията за икономическото бъдеще.

Включително и в Турция - държава, която е извървяла най-голяма част от пътя към премахване на ислямската култура. Судан пък продължава да бъде пример за точно обратното развитие. През 1997 година Хасан ал Тураби слагаше ударенията върху буквите "и" в речта си като председател на Народното събрание в Хартум: "Ислямът налага един начин на живот, който се отнася до всички негови аспекти - пълното подчинение на Бог".

Случаят с Йемен също е интересен - той просто не желае да излезе от икономическото Средновековие. Египет, Йордания и Иран остават някъде по средата между двете икономически системи. На другия край на планетата Малайзия е икономическо чудо, но според мнозина тя е само едно ислямско оправдание на американския модел.

Икономическите неравенства между държавите и вътре в държавите обаче на са проблем само на мюсюлманския свят. Според Програмата на ООН за развитие в над 80 държави приходите на човек от населението през 1999 година са се понижили спрямо приходите през 1989 година. Ето обратната страна на медала на глобализацията, като изключим чисто демографските ефекти.

За сметка на това, мюсюлманските страни имат своите собствени проблеми, свързани със съжителството на три антагонистични системи - истинска специфика. Налице са наследството на традиционната общност, на ислямския "слой" и влиянието на външния свят. Всичко това създава едно нестабилно равновесие, което не е добра база за динамичното управление на развитието.

Ислямът "в страдание", разделен, в криза, обърнат навътре към себе си, склонен да подложи на въпрос международните финансови институции и глобализацията, не успява да създаде прозрачност, здрава конкуренция, производителност - и още по-малко - в най-радикалната си част - да се подчинява на правилата за световно управление.

Ще успеят ли електрошокът на Световния търговски център и неговите последици да променят ситуацията? Неочакваното решение на американското правителство да плати най-после дълговете на САЩ към бюджета на ООН, може да не остане със значителни последици. Стъпката на Вашингтон е позакъсняла, макар да свидетелства за една нова фаза във външната политика на САЩ - за да се разговаря със света, и особено с арабската му част, са нужни международни инстанции. Това е залогът на рационалността.

© Copyright Mediapool

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.