Антикорупционната комисия ще проверява богатите лекари

Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) ще проверява имуществените декларации на всички лица на висши длъжности, включително на богатите лекари. Незаконен произход на средствата ще се разследва, само ако се открие разминаване в декларациите от над 20 000 лв.

Това следва от новия антикорупционен закон, разясниха от антикорупционното ведомство пред Mediapool.

Преди дни КПКОНПИ обяви имуществените декларации на властта, след като досега това се правеше от Сметната палата. За пръв път в списъка попаднаха и шефовете на болниците, с които работи здравната каса, като се оказа, че именно лекари са сред най-богатите хора, подали декларации.

Например, шефът на университетската болница “Света Екатерина“ и светило в кардиологията проф. Генчо Начев е обявил над 6 млн. лв. депозити и участие в седем компании с различен предмет на дейност – ремонти, недвижими имоти, строителство, ВЕЦ - на обща стойност над 2 млн. лева. Начев е декларирал още "Мерцедес“, "Рейндж Роувър" и "Порше", четири апартамента в София, къща с двор в Драгалевци.

Директорът на болницата по неврология и психиатрия "Св. Наум" проф. Иван Миланов заедно със съпругата си притежава 4 апартамента в София, 2 в "Слънчев бряг", 4 в Поморие и 1 в Стара Загора. В банки той има над 3.1 млн. лв. Шефът на "Майчин дом" д-р Иван Костов пък е обявил банкови влогове за над 800 000 лв., още 100 000 лв. налични средства, но и овърдрафт за 322 711 лв. Шефът на другата водеща АГ болница - "Шейново", д-р Румен Велев, пък е обявил, че той и съпругата му разполагат с налични средства в размер на близо 900 000 лв., никакви банкови влогове, а също и три апартамента в София, парцели, гаражи и др.

Безспорен лидер по богатство сред всички лица на висши държавни длъжности и през 2018 г. е депутатът Делян Пеевски. През 2017 г. той внезапно обяви имущество за 79 млн. лв., а тази година декларира нови 37 млн. лв. само от дивиденти.

КПКОНПИ е длъжна по закон да провери всички имуществени декларации в шестмесечен срок.

Проверява се дали има съответствие на обявените данни с информацията във всички държавни и общински регистри, до които комисията има достъп – например имотен, търговски регистър, регистъра на БНБ за банковите сметки и др. Антикорупционният орган може да изисква също информация от НАП, а в определени случаи - и разкриване на данъчна, застрахователна, осигурителна и банкова тайна.

Ако няма несъответствие между обявеното в декларацията и установеното от КПКОНПИ, или ако разликата е до 5000 лв., случаят приключва. Следователно, КПКОНПИ няма да проверява произхода на средствата на лекарите, ако декларираното от тях имущество присъства в официалните държавни регистри и няма разминаване на данните, надхвърлящо 5000 лв.

Ако има такова, лицето се предава за данъчна проверка в Националната агенция за приходите, която прави съпоставка дали доходите му съответстват на имуществото. Досега данъчните правеха такива проверки при разминаване над 10 000 лв., като в близо 100% от случаите се оказваше, че няма несъответствие.

Например, миналата година Сметната палата дори не прати за проверка в НАП декларацията на Делян Пеевски, защото не откри несъответствие между официалните му доходи и имуществото му над 10 000 лв., въпреки че само за година той декларира ново богатство за около 77 млн. - 78 млн. лв.

Ако обаче разминаването между декларираното и установеното от КПКОНПИ е над 20 000 лв., срещу лицето ще се прави проверка за незаконно придобито имущество от антикорупционния орган. На такава проверка задължително ще подлежат и неподалите в срок имуществена декларация, които тази година са 148 души, включително 69 шефове на болници и 22-ма представители на местната власт.

Проверката за незаконно имущество стандартно продължава до 1 година, като се извършва за 10-годишен период назад във времето.

По време на инспекцията могат да се събират всякакви данни за имуществото на лицето, включително да се поиска снемане на банкова и данъчна тайна, да се изисква информация за негови сделки, за пътувания в чужбина и т. н.