Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Антикорупционната комисия си затваря очите за сигнал срещу министър

Сигналът срещу Порожанов за злоупотреба с еврофондове е пренебрегнат, а решението - "хитро" прикрито

2 коментара
Пламен Георгиев, председател на ПККОНПИ. Сн. БГНЕС

Създадената в началото на годината Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) е прекратила проверка, образувана по сигнал срещу министъра на земеделието Румен Порожанов, съобщи "Капитал" .

Решението е взето преди две седмици и не е публикувано на сайта на КПКОНПИ, а на сайта на несъществуваща вече Комисия за противодействие и установяване на конфликта на интерес, която се вля в новия орган.

Публикуваното решение прилича на криптиран документ. С мотив, че представляват лични данни, от него е заличено не само името на Порожанов, но и много отделни думи, които правят решението трудно за разбиране.

От него става ясно, че в началото на годината в комисията е получен сигнал, в който се твърди, че през ноември 2017 г. двама души предлагали (неясно на кого) консултантски услуги, които гарантирали пълно получаване на субсидии и избягване на извършването на проверки. Единият от тях бил бивш служител на министерство, а другият - управител и собственик на фирмата (с която се сключвали договорите) и син на министъра на ******.

Подателят на сигнала посочва, че "желае да бъде извършена проверка с цел недопускане на източване на европейски фондове и евентуална злоупотреба на министър ** и свързаните с него лица". Към сигнала са приложени извадки от интернет, Търговския регистър, както и самите консултантски договори.

Единствените европейски фондове, които се наричат субсидии, са тези, отпускани от Държавен фонд "Земеделие". Министърът на земеделието Румен Порожанов има син - Антоан, който е едноличен собственик и представляващ на фирмата "Ей Ар Пи мениджмънт енд техникъл кънсълтънси".

По информация на "Капитал" в началото на годината такъв сигнал е бил изпратен до различни институции. В него се твърди, че през ноември 2017 г. Антоан Порожанов и бившият зам.-директор на фонд "Земеделие" Ангел Кенанов предлагали въпросните консултантски договори по време на земеделско изложение. Комисионата, която фирмата е поискала, е 6 лева на декар субсидирана площ.

Вместо за корупция, проверката е за конфликт на интереси

Вместо да извърши проверка на твърденията за злоупотреба с европейски фондове или корупция, ръководената от Пламен Георгиев комисия започва да търси конфликт на интереси.

КПКОНПИ приема, че случаят е от "фактическа и правна сложност", защото проверката продължава повече от регламентирания в закона двумесечен срок.

За три месеца антикорупционната комисия успява да събере важна информация, която е известна в публичното пространство. Например от изисканите и събрани заверени копия на клетвен лист и решение за избиране на Министерския съвет станало ясно, че Румен Порожанов в действителност е министър.

Комисията на Пламен Георгиев успяла да открие и декларациите за конфликт на интереси, които Порожанов е подал (те се качват на сайта на парламента).

Справка в базата данни "Население" пък показала, че Антоан Руменов Порожанов е син на баща си. Проверка в Търговския регистър потвърдила още, че той е собственик на дружеството, посочено в сигнала, и е негов представляващ.

Анализирайки всички тези доказателства, комисията в новия си състав стига до извода, че няма конфликт на интереси, тъй като няма данни Порожанов да е упражнил правомощия в качеството си на министър на земеделието по отношение на свързаното с него лице.

"Стари работи"

Пред "Капитал" Румен Порожанов казва, че не знае за решението на КПКОНПИ, но сюжетът, визиран в сигнала, му е познат. "Това е стара история. Представени са чернови на договори с твърденията, че синът ми ги е разпространявал. Такива чернови може да направи всеки."

Земеделският министър посочва като източник на атаката бившия председател на Държавен фонд "Земеделие" Мирослав Николов и неговата заместничка Виолета Александрова.

От своя страна Александрова коментира пред "Капитал", че действително сигналът носи нейното име, но не го е подписвала тя: "Извикаха ме и обясних, че това не е моят подпис, но фактологията, която е изложена в сигнала, е вярна и се коментира в бранша."

От решението на антикорупционната комисия не става ясно къде е истината. За три месеца тя е успяла единствено да потвърди публично известни факти, но не и да отговори на въпроса дали има нещо вярно в твърденията в сигнала.

Вместо в установяването на фактите КПКОНПИ полага много по-големи усилия да направи решението неразбираемо и да скрие министър Порожанов в него.

Порожанов под прикритието на GDPR

От КПКОНПИ са отговорили на "Капитал", че решението е публикувано без инициалите на министъра, тъй като от 25 май действа Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (GDPR).

От комисията не отговориха защо решението е публикувано в деня на влизане в сила на регламента, а не девет дни по-рано, когато е постановено (според закона решенията се публикуват незабавно след приемането им).

Без отговор остана и въпросът защо от решението са заличени думи, които не са лични данни или защитена информация (като например за размера на твърдяната комисиона, име на фирма и обстоятелства, които са публично достъпни в Търговския регистър).

За другите – регламентът не действа

В деня на решението по казуса "Порожанов" КПКОНПИ публикува още три решения, които също за взети на 16 април. В нито едно не е спазен същият стандарт за обезличаване.

Така например е прекратено производство за конфликт на интереси срещу М.И.Б., но от самото решение става ясно, че това е общински съветник в Банско. В друг случай се говори за К.Д.И. – ректор на МУ от 2012 до 2016 г. Доколкото медицинските университети в България все още са ограничен брой, лесно може да се стигне до извода, че това е ректорът на МУ - Варна.

Пак в същата серия решения КПКОНПИ отказва да образува производство за конфликт на интереси срещу "К.М. и А.Д. като синдици на КТБ АД (н), както и против Р.М., Б.М., Б.С., Н.К. и В.Д. като членове на УС на ФГВБ/Фонда". В този случай поставянето на инициали е абсолютно безсмислено.

Друго решение, което е по производство, започнало преди пет години в бившата Комисия за установяване на конфликт на интереси, е насочено срещу "С.Г.Ч. с ЕГН **********, председател на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".

Да мачкаш сигнали за корупция

Встрани от двойните стандарт при заличаването на лични данни в решението на КПКОНПИ, последната серия решения показва интересен похват, който антикорупционната комисия използва и който позволява смачкването на сигнали за корупция.

Общото между сигналите срещу Румен Порожанов и синдиците на КТБ е, че по съществото си те не съдържат твърдения за конфликт на интереси, а за корупционно поведение.

За да провери тези твърдения, КПКОНПИ има право да извършва оперативно-издирвателна дейност, да снема обяснения от граждани, да прави справки в информационни масиви и дори може да подслушва, проследява и т.н.

Вместо да използва тези правомощия, неясно защо ръководената от Пламен Георгиев комисия третира получените сигнали като такива за конфликт на интереси, какъвто естествено не открива.

"Това е все едно полицията да ми докладва материали за подкуп, а аз да откажа да образувам дело за убийство, тъй като няма труп", пошегува се дългогодишен прокурор, когото "Капитал" потърси за мнение.

Казусите с Порожанов и синдиците на КТБ не са първите, които създадената в началото на годината комисия приключи по противоречив начин. През април беше прекратена и проверката срещу Волен Сидеров, който не беше декларирал придобити от него дялове в търговско дружество.

В КПКОНПИ вече втори месец престоява и сигналът срещу издателя и депутат от ДПС Делян Пеевски за конфликт на интереси заради внесения от него законопроект, регулиращ въпроси, свързани с интернет и печатните медии.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.

2 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Baraev
    #2
  2. musura
    #1

    Нали никой не се съмнява, че прокуратурата, КОНПИ и подобни безконтролни институции се използват за бухалки срещу несъгласните с мафиотското управление на държавата в тихо съглашателство на всички парламентарно представени партии, и същевременно за покриване на далаверите на “нашите хора“? Стар съвеЦки тертип, по който все още се управлява клетата ни държава. Да говорим за върховенство на закона в България е нонсенс!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.