Антикризисни правила и "ограничена промяна" на Лисабонския договор

Антикризисни правила и "ограничена промяна" на Лисабонския договор

Лидерите на Европейския съюз стигнаха до съгласие за по-строги правила, които да предотвратят нова финансова криза в еврозоната. Мерките включват създаването на постоянен фонд в подкрепа на еврото, регламентиране на по-строг мониторинг върху националните бюджети и възможност за налагане на санкции на страните, които не спазват бюджетни ограничения.

По време на срещата на върха в Брюксел страните членки стигнаха до компромис за "ограничени промени" на основния договор на ЕС, които да позволят създаването на постоянен фонд. Той трябва да замени приетата по спешност мрежа за задлъжнели членки на еврозоната в размер на 440 милиарда евро, след като срокът ѝ на действие изтече в средата на 2013 г.

В заключителния документ на срещата се посочва, че президентът на ЕС Херман ван Ромпой трябва да започне консултации за "ограничена промяна" на договора.

Ще се търси възможност за промяна на договора, но без да се минава през процеса на ратифициране от всички страни членки. Промените в Лисабонския договор са необходими, за да се регламентира правно създаването на постоянния фонд, тъй като в момента в него има клауза, която забранява на страните членки да се спасяват една друга от фалит.

След края на срещата в петък българският премиер Бойко Борисов съобщи, че "ние сме за дисциплина" и мерките удовлетворяват България.

Новите правила ще дадат възможност страните членки да бъдат принуждавани да решават проблемите си преди те да заплашат еврозоната. Регламентирана е възможност за налагане на санкции срещу страните, които харчат твърде много и вземат заеми. Националните икономически политики ще бъдат следени много по-изкъсо от Брюксел, за да може да се бие тревога навреме. Така че правителствата ще бъдат наказвани не само, ако дефицитът им нараства с прекалено високо темпо, но и ако равнището на дълга им не намалява достатъчно бързо.

"Смятам, че е важно да сътворим ясна култура на стабилност в Европа. Това е наложително за постигане на добра съгласуваност в ЕС. Европа ни прави по-силни, но тази Европа се нуждае от правила," заяви пред журналисти германският канцлер Ангела Меркел.

Все още няма окончателно решение какви могат да бъдат санкциите. Както съобщават информационните агенции, техническите параметри на мерките и промените в Лисабонския договор трябва да бъдат изготвени от президента на ЕС и Европейската комисия до следващата среща на високо равнище през декември.

Бойко Борисов, цитиран от БТА, съобщи обаче, че лидерите на ЕС са се разбрали от 2013 година да влезе в сила правилото, че който нарушава системно ограничението за бюджетен дефицит до 3 процента ще бъде санкциониран, включително и с възможност да му бъде отнемано правото на глас.

"Всъщност, това е което и ние искахме", заяви премиерът.

Съобщението на Борисов за съгласие по въвеждането на крайната мярка с отнемано правото на глас, засега няма потвърждение от други източници.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заяви, че комисията няма да допусне да бъдат взети решения за изменение на Лисабонския договор, които да отнемат правото на глас на страни членки на ЕС във висшите органи на съюза.

Финансовите пазари не реагираха незабавно на споразуменията, постигнати на срещата на Европейския съвет. Високопоставени източници в ЕС, цитирани от Ройтерс, обаче заявиха, че по време на срещата президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише е изразил отново опасенията си, че бюджетните правила не са достатъчно строги и че проточването на преговорите за постоянен предпазен механизъм може да изнерви пазарите във все още дълбоката икономическа криза.

По време на срещата на върха Великобритания успя да обедини 10 други страни от ЕС в стремежа си да бъде отхвърлено предложението за 6-процентно увеличение на европейския бюджет за 2011 година. Аргументът бе, че мерките за строги бюджетни икономии в страните членки трябва да накарат ЕС да бъде пестелив в разходите си.

Още по темата
Още от Европа

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?