Антикризисните мерки остават пожелателни заради несигурност на бюджетните приходи

Призивът за солидарност увисна - бизнесът се оплака, че е поел достатъчно, а премиерът обеща да не го притиска допълнително

Сн. БГНЕС

Първото заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) в петък, отложи обсъждането на антикризисни мерки за началото на април, тъй като засега няма разчети с колко пари разполага бюджетът за допълнително подпомагане на най-уязвимите групи.

"В приходната част на бюджета има значителна несигурност. Имаме разходна част, която я считаме за сигурна, а приходната част не е толкова сигурна, за нея трябват усилия и тя е зависима от развитието на икономиката", обяви финансовият министър Калин Христов.

Според него обаче няма основание да се твърди, че бюджетът няма да бъде изпълнен, каквито предположения изказаха синдикати и работодатели. "Не може да се твърди, че в него има и съществени резерви. Несигурността по отношение на приходната част е нараснала. Вероятността растежът да е по-малък от планирането е по-голяма. По отношение на фискалния резерв не трябва да създаваме напрежение, което допълнително създава несигурност и плаши бизнеса и домакинствата и води до намаление на потреблението", посочи той.

Бизнесът обяви, че е поел достатъчно тежест в условията на криза и призова правителството да не пристъпва към мерки, които ще влошат бизнес средата и ще доведат до намаление на работни места. Синдикатите от своя страна пак настояха за вдигане на минималната работа заплата, но финансовият министър се възпротиви.

Служебният премиер Марин Райков от своя страна увери, че няма да бъдат извивани ръцете на бизнеса. Той уточни, че призивът му индустриалците да проявят солидарност  към най-бедните неправилно е бил изтълкуван като желание от страна на държавата да упражнява натиск върху бизнеса.

Бизнесът настоя за редовно разплащане

Работодателските организации поискаха гаранции от правителството, че няма да бъдат спрени разплащанията на държавата към бизнеса. "Очакваме да се подобри влошената бизнес среда в това число да се подобри и ускори разплащането с фирмите, да се контролира и гарантира спазването на законите в страната", каза председателят на КРИБ Огнян Донев.

"Очакваме разплащане с бизнеса по обществени поръчки и европроекти. Това за нас е приоритет, защото всичко останало означава повече безработица, а тя е основният проблем, пред който сме изправени", посочи Димитър Бранков от БСК.

Цветан Симеонов от Българската търговскопромишлена палата коментира, че бизнесът не е безразличен към случващото се в обществото в условията криза и даде пример, че в частния сектор в последните години заплатите са нараснали повече отколкото сумарно е инфлацията. "Временни мерки като трите дни болнични, стоварени на гърба на работодателя продължиха за постоянно. Фирмите продължават да плащат по-скъп ток за сметка на гражданите", посочи той.

Бранков допълни, че намаляването на цените на тока няма как да се случва в дългосрочна перспектива и не трябва да се насаждат излишни очаквания в обществото. Той посочи, че най-ефективната мярка е подпомагането на уязвимите, както е препоръчал и еврокомисарят Гюнтер Йотингер.

Марин Райков: Няма да извиваме ръцете на българския бизнес

"Ние няма да извиваме ръце на българския бизнес и това беше много ясно казано. Това противоречи на логиката на това, което от самото начало ние отстояваме като подход. Следователно никой не обмисля увеличаване на данъците, нямаме намерение да упражняваме неправомерен натиск за някакво изкуствено увеличаване на заплатите в частния сектор, извън това, което се разберем. Аз казах само една дума и тази дума е "солидарност". Това беше един апел, който искрено се надявам, че ще бъде правилно разбран", коментира министър-председателят пред тристранния съвет.

Уверение, че няма да се правят непремислени ходове с увеличението на минималната заплата бизнесът получи и от финансовия министър Калин Христов. Той коментира, че за всяка мярка трябва да се пресмятат разходът и тежестта, който водят след себе си. "Не трябва да считаме, че има мярка с изцяло положителен ефект", допълни той. Христов даде пример, че за служителите в предприятията, които могат да си го позволят, вдигането на минималната заплата ще е плюс, но ще е негатив за тези, които не могат.

Работодателите готови да посочат на КЗК картелите и монополите

Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал предложи да се подготви съвместно заседание на социалните партньори и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). "Социалните партньори могат да им покажат, ако те не виждат, къде има господстващо положение, картелно споразумение и как това може да се промени", заяви той. "Ако се възстанови конкуренцията, ще паднат цените. Не могат да се субсидират цени и така да се подпомагат хората", заяви той.

След заседанието обаче Велев заяви, че на този етап ще се въздържи от посочването на конкретни картели и монополи, но при нужда ще ги посочи пред КЗК. Той коментира, че в някои сектори самото законодателство предполага наличието на монополи. Велев допълни, че проблемни сектори са не само енергетиката, но и дърводобива, транспорта, достъпа на фирми до търговските вериги.

Представители на работодателите дадоха пример, че 250 големи фирми генерират 90 от печалбата на бизнеса в България.

Синдикатите предлагат орязване на разходи в силовите ведомства

Синдикатите призоваха за търсенето на резерви в министерства и ведомства, с които да се финансират социалните мерки. Според лидера на КНСБ резерви могат да се търсят в капиталовите разходи.

Лидерът на "Подкрепа" Константин Тренчев заяви, че резерви може да се намерят и в МВР, без да се пипат доходите на хората, ангажирани в тази система, "орязвайки някои идиотски пера до минимум". "Защо да не се обмисли и изтегляне на контингенти? Харчим огромни пари, а излагаме хората само на риск", допълни той.

Финансовият министър Калин Христов коментира, че орязване на разходи за инвестиции е рисково и резерви се търсят в перото издръжка.

"Потенциалът, от който могат да се пренасочват средства, е много малък. Естествено принципът е там, където считаме, че най-неефективно се използват, тези резерви да се използват за политики, които имат най-голямо влияние върху икономиката, така и върху социалната ситуация. Това е логиката. Няма в момента да се ангажирам с конкретни цифри, тъй като не обичам да говоря за неща, които не са премислени, не са пресметнати и оразмерени", каза той.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес