Антилибералната контрареволюция ще трае дълго

Трябва да върнем уважението към хората без университетско образование, смята британският професор Тимоти Гартън Аш

Проф. Тимоти Гартън Аш

Либералната революция отне 30-40 години. Сега живеем в контрареволюцията, за която трябва да сме подготвени, че няма да е кратка и няма да приключи за 1-2 години.

Това бе едно от основните послания на прочутия британски професор от Университета в Оксфорд Тимоти Гартън Аш, изследвал падането на комунистическите режими и прехода в Централна и Източна Европа.

В четвъртък вечерта той изнесе лекция в София на тема: "Наивни ли бяхме? Размисли върху надеждите ни през 89-та тридесет години по-късно". Представянето му бе част от поредицата "Мемориални лекции ДЖУ" на Центъра за либерални стратегии, като модератор на дискусията бе политологът Иван Кръстев.

Настъплението на контрареволюцията

"Във времената на ненасилствените, кадифени революции в Централна и Източна Европа мечтаехме за "Европа – обединена и свободна". 30 години по-късно нормалността се променя. Вместо да идва от Запад на Изток, тя вече идва от Изток на Запад – от Путин, Орбан, Салвини", каза Тимъти Гартън Аш.

По думите му всеки историк, който вижда революция, трябва да очаква контрареволюция, на каквато сме свидетели в момента.

Доц. Румяна Коларова от Софийския университет запита колегата си защо смята, че сегашният процес на отстъпление на демокрацията, който по думите ѝ е започнал около 2000 г. с избирането на Владимир Путин за президент, ще отнеме цяло поколение. "Когато зимата идва, пролетта е близо", отбеляза Коларова, която вероятно очаква надигането на авторитарните тенденции в управлението и екстремистките, националистически и популистки идеи да започнат да залязват. Тимъти Гартън Аш обаче отговори, че той е по-скептичен и не е съгласен с нейната хронология на процесите.

Иван Кръстев пък отбеляза, че контрареволюцията до голяма степен легитимира успехите на революцията, защото тя показва кои постижения на революцията са станали необратими.

1989-а не се оказа "новото нормално", а едно изключение

Ако може да се говори за наивност по отношение на демократичната революция, тя се е появила към 2004 – 2006 г. покрай присъединяването към ЕС на 10 нови държави от ЦИЕ.

"Тогава всичко изглеждаше, че върви добре – Милошевич беше свален, ЕС се разшири, Еврогрупата се развиваше добре и изглеждаше, че историческата периферия в Европа се приближава до хартленда. Тогава направихме грешката да си помислим, че 1989 г. е новото нормално. А то се оказа изключение. После дойде Арабската пролет и възходът на популизма и национализма, които виждаме днес", заяви Тимоти Гартън Аш.

По думите му в прехода към демокрация са допуснати два основни типа грешки – на действията и политиките, от една страна, и на очакванията – от друга.

Изследователят отчита, че преходът се оказа много болезнен за много хора. "Голям провал бе не приемането на неолибералния икономически ред, а липсата на подходяща социална политика в добавка. Икономическият преход бе свързан с много корупция, гняв, породен от това, че хората виждаха как представителите на стария режим стават милионери", посочи изследователят.

По думите му, когато има ненасилствена революция, трябва да има механизъм, чрез който хората да могат да изразят болката си от стария режим. Това става чрез обществен сблъсък с истината за миналото. Обикновено се създават т. нар. комисии на истината.

Според Аш грешка се оказва също, че в устрема си към ЕС държавите от ЦИЕ са изоставили магнетизма на националните идеи и са ги подарили на националистите. Изследователят твърди, че страните е трябвало да създадат така нужния либерален патриотизъм.

Еврозоната е създадена преждевременно и е голяма грешка, че тя не е придружена от фискален съюз. Много по-разумно щеше да бъде, ако имаше единна политика за сигурност вместо валутен съюз. "Най-лошата идея беше да се създаде еврозоната, но още по-лоша идея би било да я разрушим днес. Ще настъпи огромен хаос, и то на фона на процеси като Брекзит", каза проф. Аш.

Университетското образование разделя обществото

Според него погрешни са и политиките, целящи към 50% от населението да получи висше образование. Тимъти Гартън Аш смята, че проектът за масово разпространение на висшето образование всъщност разделя обществата. "Университетите произвеждат хора, които обичат еврото, космополитизма, имигрантите, но големи части от обществата, които са без висше образование, бяха пренебрегнати и неуважавани от либералните медии и либералните елити", посочи проф. Аш. Именно затова по думите му трябва не само да се осигурят повече възможности за квалификация и професионално образование за пренебрегтатите работници, но и да се повиши уважението към тях.

Трябва да се промени и езикът на технократския либерализъм, който е прекалено кодиран и сложен. "Не бяхме мислили колко са важни емоциите и чувствата. Хората жадуваха за емоционален и опростен език. Ако преди революцията мечтаехме за Европа – обединена и свободна, сега говорим за Европа, основана върху система от правила", отбеляза изследователят.

По думите му, докато Европа е празнувала свободата, не е трябвало да забравя други две групи много важни ценности за хората – "солидарност и равенство", а също и "чувството за общност и идентичност".

"Има някои неща, за които вече е твърде късно. Такива са например войните в Югославия и комисиите за истината", каза още Аш.

Брекзит накара много британци да искат да останат в ЕС

Освен уважението към изстрадалите от революцията и връщането на патриотизма британският учен предлага и други стратегии за действие. Една от тях е да има връзка между Европа на ценностите и Европа на парите, така че да не може Виктор Орбан да получава пари от еврофондовете, с които да си поддържа режима и да се бори срещу ЕС. Еврозоната трябва да работи не само за Северна Европа, но и за южните държави членки. Трябва да се доразвие общата политика за сигурност и външната политика на съюза, смята още британецът.

Според него, парадоксално, има и нещо хубаво в това, че хората ще имат трудни времена, защото когато нещата станат зле, те отново ще поискат да са на по-добро място. "Никога не съм очаквал, че ще видя в центъра на Лондон 700 000 души да демонстрират мирно за оставане на Великобритания в ЕС и да развяват европейските знамена", каза Тимоти Гартън Аш.

Още от България