Антимонополният орган не откри банков картел при лихвите

Една година след като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започна разследване срещу Асоциация на банките в България (АББ) за картелно споразумение при определянето на лихвите по кредитите и депозитите, антимонополният орган заяви, че няма нарушение на закона.

Сигналът срещу АББ беше подаден миналата година от Националната асоциация на българския бизнес с председател Светлозар Николов, която настояваше, че лихвите на банките са нереалистични и държавата трябва да се намеси. Организацията инициира и няколко протеста в София и страната срещу политиката на банките. КЗК пък нахлу с полицаи в офиса на Асоциацията на банките една неделя и конфискува документи, заради което отнесе критики от Българската народна банка (БНБ) и АББ, които се оплакаха от увреждане на репутацията.

Проверка на иззетите документи и доказателства показват, че на срещите на членовете на АББ са обсъждани главно становища и предложения по законопроекти, както и въпроси, свързани с прилагането на нормативни актове, регулиращи банковата дейност на територията на страната, съобщиха от КЗК в понеделник. Тези действия не могат да бъдат определени като неправомерно координиране на поведението на банките, които ограничават или нарушават ефективната конкуренция на пазара.

Разследването установило още, че АББ е била информирана за предлагани от член на Асоциацията лихвени равнища по краткосрочни депозити в левове, които са по-високи от преобладаващите на пазара. От асоциацията обаче не реагирали на това предложение.

Асоциацията е обсъждала въпроса за промени в регулациите на лихвите по депозитите, установила КЗК. Членовете на УС са предложили различни модели за регулирането им, обсъдили са предимствата и недостатъците на всеки един вариант и са коментирали възможните индекси за определяне на тестова система ("бенчмарк").

Друго разглеждано предложение е било банките, които предлагат прекалено висока лихва по депозитите си, да плащат по-висок процент минимални задължителни резерви, както и депозитите с високи лихви и тези, по които се обявяват промоции или се дават предметни награди, да не бъдат защитени от Фонда за гарантиране на влоговете или за тях да се изисква по-висока вноска.

КЗК установила, че членовете на АББ са обсъждали разпечатки от лихвената статистика на БНБ. Подобно обсъждане на елементи от ценовата политика между конкуренти би могло да доведе до координация на поведението на участниците на пазара. Към настоящия момент обаче няма достатъчно безспорни доказателства за обмен на чувствителна информация или предприети координирани действия с цел съгласуване на обща ценова политика между членовете на АББ по предлаганите депозити, заявяват от антимонополния орган.

Бизнесасоциация: Има картел между девет банки

По-късно в понеделник от Националната асоциация на българския бизнес (НАББ) заявиха, че КЗК неправилно е разследвала само Асоциацията на банките в България, а е трябвало да провери и дейността на самите банки в организацията, както и да обискира техните централи.

НАББ е убедена, че е налице очевидна за всеки български гражданин съгласувана практика за поддържане на високите лихвите по кредитите и депозитите на девет банки, която е осъществявана извън официалната дейност на Асоциацията на Банките в България, заявяват от организацията.

Тези банки са: "Юробанк И Еф Джи България" (Пощенска банка) АД, "Обединена българска банка" АД, "Алфа банка – клон България", "Банка Пиреос България" АД, "Уникредит Булбанк" АД, "Банка ДСК" ЕАД, "Райфайзенбанк България" ЕАД, "ПроКредит Банк (България)" АД, "Алианц Банк България" АД.

Тази практика не може да се докаже категорично без открити оригинални писма, разпореждания, указания, протоколи, прогнози или препоръки, но в процеса на производството на КЗК срещу банковата асоциация са събрани доказателства, които показват, че е имало процес на съгласуване. Доказването следва да стане чрез провеждането на пълен и обективен анализ на сключваните договори за кредит и депозит за периода 2005 - 2009 г., заявяват от НАББ.