Антипазарни и популистки са част от промените в закона за енергетиката

Атнипазарни и популистки, продължаващи зависимостта на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), но не от правителството, а от Народното събрание, насърчаващи некоректните потребители на енергийни услуги и съсипващи бизнеса, даващи прекалено много права на неясни граждански организации. Така определят от Института за енергиен мениджмънт (ЕМИ) внесените в парламента предложения от различни политически партии за поправки в Закона за енергетиката, което трябва да бъдат обсъдени преди окончателното приемане на текстовете на проектозакона на второ четене,

Според института, част от текстовете на предложенията са също така в противоречие с нормативно установени изисквания в Закона за нормативните актове, Търговския закон, Закона за държавна финансова инспекция, Закона за адвокатурата, Закона за защита срещу дискриминацията и др. Допълнително, те са по-скоро литературни, а не правни текстове, които не съответстват на императивни изисквания на европейското законодателство, както и на официално изразени позиции на европейско и международно ниво, посочва организацията в свое становище, депозирано в парламента по повод поправките в Закона за енергетиката.

Намерението за увеличаване на членовете на ДКЕВР на девет или 11 души е добро, смятат от ЕМИ, но определят като тревожна продължаващата тенденция да са сравнително ниски изискванията за професионален опит на комисарите и да се пренебрегва изричното изискване за избора на юристи и икономисти в регулатора.

Политически пазарлъци за комисарите в ДКЕВР

Институтът е против оформящата се идея само депутати и парламентарни групи да могат да предлагат кандидатури за членове и шеф на ДКЕВР и смята предвиденият едномесечен срок за избор на нов състав на комисията за прекалено кратък.

"Предлаганият подход означава, че само предварително одобрени лица от страна на народните представители или парламентарните групи ще имат въобще възможност да се състезават за поста. Такъв подход не само е явна предпоставка за търговия с постове на политическо ниво, включително и между парламентарните групи, но и предполага изначална зависимост на кандидатите, която зависимост впоследствие лесно може да бъде осребрявана като политически натиск за вземане на "правилните“ икономически, юридически и/или организационни решения". пише в становището.

Според него, това е дискриминационен подход, защото лишава желаещите от всякаква възможност дори да представят своята кандидатура, ако това не е одобрено от депутат или парламентарна група. А това противоречи и на принципни изисквания, свързани с равенството в третирането и във възможностите за участие в обществения живот, залегнали изрично в българското законодателство, посочват експертите.

Според тях трябва да се разпише процедура, в която може да участват всички, отговарящи на предварително поставени условия, да е ясно как ще се прави подборът на допуснатите за обсъждане в пленарна зала и кандидатите да имат достатъчно време да подготвят своите концепции за работа в ДКЕВР. Това в предвидения едномесечен срок не може да стане, трябват поне 3 месеца, смятат от ЕМИ.

Институтът намира за особено опасни предложенията в закона да се вмени на регулатора да спазва държавните политики в областта на енергетиката и общите политически насоки. Всъщност, регулаторът следва да се ръководи единствено от закона, посочват специалистите.

Според тях трябва да заложат изисквания за засилване на административния капацитет на ДКЕВР, което в момента е едно от най-слабите звена в регулатора.

Прозрачността на ДКЕВР – въпрос на желание, не на съвети

Против разширяването на обществените съвети в регулатора са от ЕМИ, като се мотивират с доказаната неефективност на тези органи. Организацията смята, че в момента има достатъчно възможности гражданите и неправителствените организации да изказват своите становища. Според ЕМИ, предложенията отчетите на ДКЕВР да се съгласуват предварително с тези организации и те да могат да налагат вето на решения на регулатора са абсурдни. Особено опасна е тенденцията да се изисква предоставяне на търговска информация на обществените съвети поради пълната липса на възможност за контрол по повод нейната употреба, посочват енергийните експерти.

"Освен размиването на отговорността, която при обществените органи не може да се персонализира, подобен тип интервенции на оперативно ниво само ще забавят процеса на вземане на решения, а това може да има същностни икономически, юридически и организационни последици", пише в становището на института. Неговото мнение е, че общественото участие в работата на ДКЕВР може да бъде засилено чрез усъвършенстване на оперативните механизми, които позволяват представяне на позиции от граждани, неправителствени и съсловни организации и др., отколкото да се създават нови структури или да се видоизменят съществуващи такива с чисто популистка насоченост.

Институтът смята, че част от предложенията, свързани с работата на регулатора, нямат място в закона, а са предмет на устройствения правилник на комисията, който много по-лесно може да се променя при нужда, отколкото да се коригира закон.

Според организацията, неправилно е текстове в закона да изземат функциите на общите условия на снабдителите в областта на енергетиката. Независимо от въпроса дали мястото на някои идеи е в закон или в общи условия, някои от предложенията относно взаимоотношенията снабдители – потребители съдържат идеи, които не съответстват нито на икономическата, нито на юридическата логика, и които открито въвеждат популистки подход, който ще доведе до допълнителни дисбаланси в енергийната система, смятат от ЕМИ.

Добросъвестните клиенти ощетени за сметка на некоректните

Институтът определя като напълно неприемлива и антипазарна идеята електрозахранването да се спира принудително тока за битовите клиенти при просрочие на плащането с месец от падежната дата или само когато дължимата сума надвишава с 25% минималната работна заплата. Това на практика удължава съществуващите срокове на кредитиране от страна на снабдителните предприятия, което поставя некоректните платци в привилегировано положение спрямо добросъвестните потребители и лишава дружествата от свежи пари за работата им.

Друг стимул за неплащане на сметки е предвижданото безплатно включване на захранването на клиенти, на които то е било спряно заради неплатени сметки. "Такъв подход е неприемлив както от гледна точка на икономическата логика, така и от гледна точка на пазарната ориентация на енергийната политика. Освен всичко останало, той заобикаля и утвърден правен принцип, а именно, че неизправната страна плаща", посочват от ЕМИ.

От института са твърдо против и планираните правомощия за новите фигури на особените управители, които ще се назначават в случай на отнемане на лицензи на дружества от енергетиката. Тази празнота стана ясна при водените от регулатора процедури за отнемане на лицензите на доставчиците на ток заради това, че електроразпределителните дружества си прихващали суми от дължимите към НЕК пари за изкупуване на ток заради дългове на самата НЕК към тях.

Ликвидатори вместо особени управители на дружества с отнети лицензи

Предвидените сега текстове обаче реално създават ликвидатори на дружествата с отнети лицензи, в които би трябвало да се разпореждат бъдещите особени управители, чиято цел би трябвало да е добросъвестното стопанисване на активите на прегрешилите предприятия до уреждането на проблемите с тях.

Изходна позиция при преоценка на предложенията следва да бъде какви са целите на съществуването на особения управител – те са свързани с продължаване на дейностите на дружеството съобразно лицензията, като в тази връзка особеният управител следва да полага грижи по запазване и съхранение на имуществото на това дружество, смятат от ЕМИ.

"Това, което се предлага, е по-скоро свързано с компетенции по фактическото ликвидиране на лицензианта (т.е. дори не ликвидация по смисъла на чл.266 и сл. от Търговския закон); по този начин за особения управител са предвидени дори не санкциониращи, а направо разрушителни функции. Ето защо подходът е концептуално погрешен, а и се намира в остро противоречие с Търговския закон", пише в позицията.

В нея се посочва, че присъствието и функциите на особен търговски управител са преходни, за ограничен период от време и имат за цел единствено съхраняване на имуществото, с което се осъществява лицензионната дейност, и да гарантира сигурността на енергийните доставки в периода до решаването на проблемите на лицензианта, включително продажбата на неговите активи.

С предложените текстове обаче на особения управител са предоставени правомощия, чиято цел не е да съхрани предоставената му за стопанисване собственост, а да се разпореди в кратки срокове с нея. На особения управител се предвижда да се дадат права на отчуждаване и обременяване с тежести на недвижими имоти; възможност за сключване на договори за особен залог, за залог на вещи, чрез които се осъществява лицензионната дейност, за сключване на договори за кредит, за обезпечаване на чужди задължения; право на разпореждане, стигащо до самоуправство, с чуждо имущество и бизнес; въвеждане на процедури, чрез които по възможно най-бърз начин (три месеца) особения управител да продаде на трето лице собствеността и др.

Институтът оспорва и правото, което ще се даде на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) да прави редовни проверки в енергийните предприятия, включително за неща, които са извън компетенциите ѝ на финансов орган.

Да плащаш, за да топлиш отказалия се от парно съсед

Организацията е твърдо против предложението клиент на топлофикация да може да се откаже от услугите на дружеството и да не дължи никакво плащане на разходите в сградната инсталация, от които безспорно се възползва живеейки в топлофициран блок. Според експертите при подаването на заявление за ползване на услугите на топлофикацията или закупуването на жилище в блок с централно отопление, клиентът е бил наясно със своите ангажименти. Отказ от услугата, без плащане на отделената в сградната инсталация топлина, ще натовари финансово останалите клиенти на топлофикацията и е в ущърб и на дружествата, които може да загубят още повече клиенти като им се вдигнат сметките заради отказали се от парното съседи.

Според института, предложеното увеличение на санкциите за дружествата нарушители е несъразмерно високо и има опасност глобата например за неотчетен електромер или зле боядисан стълб да достигне 3 милиона лева. Те призоваха за разграничаване на санкциите по видове нарушения, за да са по-справедливи наказанията, а не да се предприема целева допълнителна декапитилизация на дружествата, от което в крайна сметка пак ще страдат потребителите.