Антитерористичният закон мина през правната комисия без опасения за човешките права

Единствено Михаил Миков спомена "риска от осъждане на страната"

Снимка: БГНЕС (Архив)

Мнозинството в парламентарната правна комисия одобри на първо четене законопроекта за противодействие на тероризма, предвиждащ редица възможности службите да ограничават правата на заподозрените в подобна дейност.

Множеството критики по тази тема обаче изобщо не станаха предмет на обсъждане и проектът бе приет в сряда с 12 гласа "за", 3 "против" и 3 "въздържал се".

Подкрепата си дадоха ГЕРБ, Реформаторският блок (РБ), АБВ, Патриотичният фронт (ПФ) и Българският демократичен център (БДЦ). Срещу законопроекта се обявиха от БСП, а "Атака" и ДПС се въздържаха.

Дебатът се съсредоточи върху участието на армията в дейностите по противодействие на тероризма. Единствено бившият лидер на БСП Михаил Миков изрази опасения, че даването на правомощия на военните да задържат ще създаде риск от нови осъдителни присъди срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

"Трябва да се ограничи значително тази тяхна функция с оглед на тяхната дейност – да се изпише изрично, че войници се ползват само при недостиг на служители на МВР. Да пуснеш армията в разследване и разкриване на престъпления е все едно да пуснеш слон в стъкларски магазин", отбеляза социалистът, според когото законопроектът влизал в противоречие с поне четири действащи закона.

По думите му войници може спокойно да пазят КПП-та и да извършват оградителни и заградителни мероприятия, но "задържането и всички тези полицейски дейности са много специфични и за тях се минава обучение от 9 месеца".

"Сега знаете какви чудеса идват от Страсбург при стриктен Наказателно-процесуален кодекс, а представете си какво би станало по този закон. 'Щото никой не отменя юрисдикцията на Страсбург и когато тази работа се върши от хора, които не са запознати с този вид дейност, тогава рискът от осъждане на страната е много голям", обобщи проблема Миков.

Той бе остро репликиран от Димитър Лазаров от ГЕРБ, който му препоръча да чете "всички закони, а не само един", давайки му пример със Закона за действие при бедствия и аварии, който също регламентира участието на армията при елиминирането на последиците от природни или други катаклизми. Добави и, че никой не предлага на военните да се дават правомощия по разследването.

"Дали са последици от бедствия и аварии, или от тероризъм, каква е разликата", възмути се Лазаров, който е председател на ресорната по антитерористичния законопроект комисия за контрол на специалните служби.

Димитър Делчев от РБ коментира, че "смисълът на включването на Министерството на отбраната е много очевиден" – "МВР няма въоръжението, подготовката и дисциплината да реагира на чуждестранни бойни единици, които чакат да бъдат активирани".

"Това, което армията може да направи по отношение на борбата с тероризма, МВР не може и това, което МВР може да направи по отношение на борбата с тероризма, армията не може", поясни Делчев без обаче да уточнява дали очаква на територията на страната да се водят реални бойни действия с армейско снаражение.

Емил Димитров-Ревизоро (ПФ) също разкритикува ангажирането на МО с още полицейски функции, но каза, че подкрепя законопроекта. По думите му военните непрекъснато били товарени с дейности заради липсата на сили в МВР и "единственото, което не сме им дали, са българските документи за самоличност и изпити пред КАТ".

Накрая Ревизоро иронично заключи, че по-добре било двете силови министерства да се обединят, а не да работят като "две половини от едно цяло". Това даде повод на председателя на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) да го репликира: "Целта не е обединяване на двете министерства, не се подвеждайте по провокативното изказване на г-н Димитров".

Явор Хайтов от БДЦ също се включи в дискусията с няколко въпроса, някои от фундаментален характер: какво е определението за "тероризъм", дали има осигурено финансиране, така че ако законът влезе в сила, да бъде изпълняван, а да не остане "само на хартия", както и какъв бил чуждестранният пример. Още докато говореше, Хайтов бе репликиран от няколко депутати, че тези неща са описани в проекта, което го успокои и той на свой ред заяви подкрепата си.

Дискусията бе закрита от зам.- вътрешния министър Красимир Ципов, който увери присъстващите, че такова специално законодателство има в Испания, Великобритания, Белгия и Франция и никъде в предлагания закон "няма произнасяне на орган от изпълнителната власт без съдебен контрол".

Текстовете, които предстои да бъдат разгледани на първо четене от ресорната комисия за контрол на спецслужбите в четвъртък, предвиждат на заподозрените в някакъв тип терористична дейност да може да се забранява достъпа до интернет, да напускат страната, да се срещат с определени лица и да може да им се отнемат личните документи.

В случай на засечена опасност премиерът ще сформира национален оперативен щаб, който ще се води от вътрешния министър. Военните пък получават полицейски функции и ще могат да проверяват, обискират и задържат. Законът ще разрешава в зоната на операциите да се ограничават и отделни права на гражданите и да се налагат глоби при нарушение на разпоредбите му.

По този повод известният правозащитен адвокат Михаил Екимджиев коментира пред Mediapool, че "има една глава от закона, посветена на превантивните мерки, от която става ясно, че едни хора в МВР и ДАНС, вероятно със съдействието на прокуратурата, се опитват със закон да ни откраднат конституцията, да ограбят наши основни конституционни права".

Споделяне
Още по темата
Още от България