Антивоенната коалиция рухна със започването на иракска треска за злато

Коалицията "Но, нет, найн" не можа да предотврати войната, но този факт не попречи на Франция, Русия и Германия да предявят претенции за своя роля в изграждането на нов Ирак - и за извличане на печалби от него.

Още преди боевете да са спрели, трите европейски сили започнаха да действат, за да прокарат мостове към САЩ и да осигурят на свои компании дял във възстановяването на истинските мостове в Ирак, както и на пътища, летища, петролни полета и училища.

Франция заявява, че желае да бъде прагматична, Германия - че е почтен брокер, защото няма икономически интереси в Ирак, а Русия твърди, че ще обмисли призива на Вашингтон за опрощаване на иракския дълг от съветско време, възлизащ на около 8 милиарда долара.

И трите страни възприеха помирителен тон през последната седмица, като същевременно се обявиха за водеща роля на ООН в следвоенното възстановяване. Тази тактика широко се тълкува като стремеж да си създадат гаранции, че САЩ няма да ги оставят извън сделките.

Опасенията им са разбираеми - особено като се има предвид, че миналата седмица Камарата на представителите прие решение, да бъде забранено на френски, руски и германски компании да действат в Ирак, след като свърши войната, на която страните им се противопоставиха.

"Никой във Франция не си прави илюзии за мястото ни във възстановяването на Ирак, по-точно в раздаването на договори", заяви Бартлеми Курмон от френския Институт за международни и стратегически отношения. "Още преди войната да започне, ние знаехме, че няма да получим нищо."

Но министърът на външните работи Доминик дьо Вилпен неотдавна се изказа срещу позицията "трофеи за победителя" в Ирак. "Идеята, че Ирак може да един вид Елдорадо, торта, която държавите ще си поделят, ми се струва противоречаща на здравия смисъл", посочи Дьо Вилпен.

Германският канцлер Герхард Шрьодер, който се обяви против война в Ирак в предизборната си кампания през 2002 г., оттогава е в немилост пред президента Джорж У. Буш. Служители на американското правителство заявиха, че президентът ще участва в срещата на високо равнище на Г-8, която ще се състои на 1 юни в Евиан, Франция. Но тези дни служителите дадоха ясно да се разбере, че Буш едва ли ще протегне ръка за подобряване на дипломатическите отношения с антивоенната коалиция, така че нейните членове определено ще почувстват жилото на отмъщението.

Вероятният резултат ще е, че онези, които се противопоставиха на оглавявана от САЩ война в Ирак, ще останат много назад в списъка, когато новото иракско правителство започне да раздава доходни контракти в петролната и други области. Те може да останат изключени и от обсъжданията при бъдещи международни кризи.

Шрьодер отхвърли предположенията, че германски фирми чакат на опашка за изгодни сделки в Ирак. Той изглежда заинтересуван главно от подобряване на влошените отношения със САЩ и пренебрегва призивите Германия да води битка за спечелване на делови сделки в Ирак. "Смятам, че обсъждането на това, кой какви поръчки ще получи, е малко странно. Това ще зависи от демократично избраното иракско правителство. Да се говори за това сега е малко зловещо."

Депутатът от Социалдемократическата партия на Шрьодер Гернот Ерлер се изказа доста по-остро, когато коментира предположенията, че Германия може да бъде помолена да финансира възстановяването на Ирак: "Ако ще плащаме за възстановяването, германските компании трябва да получат сделки."

Министърът на отбраната Петер Щрук бе на същото мнение: "Би било абсурдно да се иска от Европа да финансира възстановяването, а после да се заявява, че някои европейски страни няма да получат договори." Според външния министър Йошка Фишер Германия трябва да има роля, защото - за разлика от Русия и Франция, няма "никакви преки икономически интереси". "Ние можем да действаме повече като балансьори", добави той.

Политически аналитици отбелязват очевидното неудобство на Шрьодер, когато срещата с руския и френския президент в Санкт Петербург миналата седмица показа, че техният съюз на практика е мъртъв и че оттук нататък всеки ще следва националните си интереси.

"Шрьодер се опитва да си възвърне част от свободата за маневриране във външната политика. Сега той полага усилия да намери начин да се върне на кораба", посочи Хартвин Хумел от Дюселдорфския университет.

"Шрьодер няма търпение да възстанови мостовете към САЩ, макар да изглежда, че отношенията му с Буш са трайно увредени. Буш явно е човек, който дълго не забравя", смята политологът Петер Льоше от Университета в Гьотинген.

По БТА

Споделяне

Още от Свят