Антоан - името на клиентелизма

В историята на възхода на шефа на Столичния общински съвет Антоан Николов е заложен самият механизъм на неуловимото, но толкова осезаемо явление, наречено "политическа корупция". На думи дефиницията му е проста: размяна на обществен ресурс срещу политическо влияние. На практика е трудно да се хванат следите му. Особено ако се практикува умело под прикритието на привидно законни процедури.

Антоан Николов ловко толкова избягваше капаните на светската слава, че се спаси и от разобличителните афоризми на мълвата. Успя да не стане мишена на хапливи фрази от рода на "Корупцията с човешко лице". Тя би му подхождала точно толкова, колкото и на същинския повод за раждането на крилатия парадокс - неговият бивш съпартиец и официален съперник за скритата власт над столицата Стефан Софиянски. Но за разлика от Софиянски общинар № 1 се предпази от изкушенията на публичното внимание. Предпочете да го контролира чрез собствено участие в медиите.

Вярно е, че нито един публичен регистър няма да потвърди упорития слух, че Антоан Николов е същинският собственик на вестник "Новинар".

Той самият усмихнато ще ви каже, че го владеят негови приятели, но напълно в рамките на закона.

Ще ви потрябва време, за да разберете как точно лицата, стоящи зад фирма "Райли" (мажоритарният собственик на "Новинар") са обвързани в мрежа, нишките от която водят именно към Антоан Николов и към Евгений Бакърджиев.

Дружеството "Райли" е основано на 16 юли 1997 г. То е акционерният връх на пирамидата, в чиято основа са залегнали 68% от приватизираните чрез РМД ключови общински фирми: "Чистота"АД, "Триадица"АД, "Паркиране и гаражи"АД и "Сирена 38" АД.

Основателите и основаването на всяка поотделно си е отделен приватизационен екшън. Героите му и сюжетните му линии се срещат и пресичат именно в "Райли". Управител на фирмата и председател на надзорния ѝ съвет става Радост Патева. Тя е бивш шеф на пресцентъра на Антоан Николов и говорител на столичния общински съвет.

Неотдавна тази госпожа можеше да бъде забелязана в предизборния щаб на бившия кандидат кмет Пламен Орешарски. Представяха я като консултант на медийните му изяви.

В състава на фирмената управа тогава влиза и друга дама - Галина Атанасова. Ако човек реши да влезе в кожата на д-р Уотсън и да пътува по следите на фирмените регистри ще забележи, че това име присъства в ръководните органи на няколко общински фирмени образувания.

Едното от тях е РМД "Триадица приват", което превзема почти без конкуренция общинската фирма "Триадица", притежателка на стотици апетитни търговски обекти в София.

Приватизационната схема, възприета в началото на 1999 е една и съща и при останалите големи общински фирми като "Чистота" и "Паркиране и гаражи", например. Всичко става чрез преговори с потенциален купувач - метод, който е доказал ефикасността си при избор на предварително избрани и привилегировани лица. Точно по тази верига името Галина Атанасова припламва настойчиво и нееднократно, за да отведе към едно от малкото останали документни доказателства, че Антоан Николов е сред изобретателите на механизма за превземане и контрол на ключови сектори от стопанския живот на столицата.

През 1996, при първия му мандат като общински съветник, доверено лице на тогавашния шеф на СОС Евгений Бакърджиев и зам.председател на Надзорния съвет на Столичната общинска агенция по приватизация, Антоан влиза в пряко съдружие с въпросната госпожа Галина Атанасова. Тогава двамата заедно регистрират "Гала интербилд" ООД с интереси в строителството.

Сред останалите съдружници са Методи Методиев, Георги Василев и Юрия Тафраджийска.

Това е същият Методи, известен повече като Мето Илиенски. Според информация на полицейски източници е един от босовете на най-мощните наркогрупи у нас. Свързан е с бившата силова групировка ВИС. Прякорът му идва от пазара "Илиенци", към който Мето контролира притока на контрабандни стоки. Според най-пресните слухове около него, той излиза всяка сутрин от дома си в квартал "Павлово" с ... три еднакви мерцедеса. Охраната му често прилага "пропускателен режим" дори и към обитателите на съседните къщи.

Внимание заслужава и персоната Георги Василев. През 96-та той е общински съветник от БЗНС -Народен съюз - Демократическа партия. Сега е общински съветник от СДС и председател на постоянната комисия по транспорт към Столичния общински съвет.

Три години по-късно и Антоан Николов, и Георги Василев са заличени като съдружници. За управител е вписана Юрия Тафраджийска, свързана чрез роднина със скандално известните сред седесарите братя Джанкови, същите които участваха в източването на "Ръководство въздушно движение" (РВД). През същата тази 1999 Георги Василев е директор на общинското дружество "Паркинги и гаражи" ЕООД. Историята на отделеното от него ЕАД с общинско имущество "Паркиране и гаражи" заслужава отделна глава.

Схемата, според която е приватизирана една от най-печелившите и проблемни за столичния ритъм дейности, е знакова и символична. Става дума за гнилата "златна ябълка", наречена паркиране. Според изчисления, ако дейността беше своевременно поставена под публичен контрол, годишните приходи от нея щяха да бъдат близо 6 милиона долара.

В момента по-голямата част от тези пари изтичат в съмнителни частни сметки. По-малката видима част от този свръхдоходоносен общински айсберг вече е само остатъкът от някогашното общинско дружество "Паркинги и гаражи" ЕООД. През 1999 г. негов директор е Георги Василев, понастоящем председател на Постоянната комисия по транспорт към Столичния общински съвет.

През въпросната 1999 г. в търговския регистър е вписано еднолично акционерно дружество с общинско имущество "Паркиране и гаражи". Благодарение на една-две срички то става отделно предприятие и е отделено от "Паркинги и гаражи". Включва в капитала си най-атрактивните паркинги в града - около Централна гара, Двореца на културата, пред хотел "Шератон", хотел "Хемус", до басейна "Спартак", "Банишора", "Младост". Общият брой на парокместата е около 3000.

Уредено му е право на строеж на многоетажен паркинг до Лъвов мост, но очевидно и досега не се е възползвал от него. Вероятно защото да доиш готови паркинги е по-лесно, отколкото да инвестираш в общополезно строителство.

В съвета на директорите на новото фирмено отроче влизат пак хора от кръга на Антоан. Тук е същият мистериозен с важността си Георги Василев. Появява се още едно име на доверен човек - Магдалина Атанасова. В момента е директор на Дирекция "Експертно-информационно обслужване на СОС" и член на борда на директорите на плодово-зеленчуковата борса "Слатина-Булгарплод".

Само две години по-късно, през 2001, 75% от "Паркиране и гаражи" са приватизирани от друга фирма с подобен етикет - "Паркиране и гаражи мениджмънт". Тя вече не е общинско, а частно притежание на група физически лица. По новото ръководство може да се разгадаят собствениците му. Като изпълнителен директор пак възниква учудващо значимата за разни шефски места Галина Атанасова, бивше прес аташе на общината и бивша съдружничка на Антоан Николов в "Гала интербилд".

По-интересни в случая са други две персони от съвета на директорите - Пламен Христов и Светлана Каменова. Пламен Христов е съдружник с "Гала интербилд" и със самата Галина Атанасова в "Аутопарк транспорт" ООД.Светлана Каменова заедно с Красимир Каменов са собственици на фирмата "Абоба 2000"АД. Отделно са в съдружие с вече споменатия мутренски бос Мето Илиенски във фирмата "Андромеда 96". Това партньорство се запомня заради сочената от полицейски източници следа, водеща към бившата силова групировка ВИС.

Оттук нататък следват ходовете на банално приватизационно либрето.

Общинският дял в новосъздаденото дружество се намалява чрез увеличаване на капитала. Остатъкът от 13 % Столичната общинска агенция за приватизация продава чрез търг за 301 000 лева.

Да, формално има обявена тръжна процедура. Само че в нея участват предварително избрани "конкуренти" - "Абоба 2000" и "Паркиране и гаражи мениджмънт"АД. Те очевидно са свързани заради участието на вече споменатата Светлана Каменова. "Абоба" печели търга и бившата общинска фирма "Паркиране и гаражи" става изцяло частна и под контрола на Мето Илиенски и обкръжение от ВИС. Вече напълно раздържавената фирма не крие интереса си към проекта за концесия върху паркирането в София. Използва за изразител на намеренията си шефа на СОС Антоан Николов и, разбира се, Георги Василев, който и в момента е член на съвета на директорите на остатъчната и неприватизирана част от дружеството, след разделянето му през 1999.

Съдбата именно на това дружество оттук нататък е важна в заплетения сюжет. Тук минава една от линиите на противопоставяне между хората на Антоан и антуража на Софиянски.

Усмихнатият кмет от своя страна възнамерявал да отдаде на 35 годишна концесия паркирането на "София парк груп", регистрирана в Лондон. Но засега не е постигнал целта си. Защото ключовите играчи още не са се споразумели за разпределението на позициите си. Засега Антоановото войнство има преимущество чрез различни допълнителни споразумения за съвместна дейност на остатъчното "Паркинги и гаражи" с нови дружества, отново управлявани от Галина Атанасова и Светлана Каменова.

Както и да се развият по-нататък спорните проблеми, мутренската приватизация на Софийските паркинги ще мъчи гражданите в обозримо бъдеще. Защото все по-трудно ще става създаването на интегрирана публична схема за организацията на тази толкова банална, но неизбежна част от градското съществуване.

Ако има оправдание за педантичното разплитане на тази история, то е за да се проумее как е станало овладяването на контролните икономически лостове в София. Едва ли може да се отрече в случая дарбата на Антоан да редуцира политическото си влияние в облаги и бизнесвръзки.

През втория мандат на Антоан Николов като шеф на столичното войнство, от 65 общински съветници само 25 са от СДС, останалите са разноцветни. Но между тях отдавна е установено желязното примирие на поделените територии и интереси за терени, пазарища и бордове на фирми.

Вярно е, че бивши седесари и сегашни радикали от набързо струпания партиен лагер на Евгений Бакърджиев оглавяват възлови комисии. Но те не нарушават с излишна опърничавост гъвкавата клиентелна конструкция. Тя поддържа с дебнещо внимание идеално равновесие с умния и не по-малко претенциозен към облагите антураж на кмета Софиянски.

Любопитно е как действа прецизният механизъм за поддържане на тихото примирие между двамата столични пълководци, привидно враждуващи за атрактивни позиции в икономическата кръвоносна система на столицата.

Впрочем в град, оставен осем години без градоустройствен план, хаотичното разрастване и застрояване не познава законови ограничения, архитектурен разум или просто морални пречки.

Бензиностанции никнат като гъби, все едно Панчаревското езеро е петролен извор. Бизнес - сгради притискат от двете страни околовръстното шосе и завинаги прекратяват възможността да се реализира планираното му разширение в помощ на софийския трафик.

Тази видима част от безконтролното разпореждане със столичната власт ще остане като персонален паметник на деловитостта и сговорчивостта на усмихнатия столичен кмет дълго след мандатите му.

Невидимото преразпределение на влияния засега е все още предмет на слухове и градски легенди. Най-хитрото му постижение е споразумението да се заобикалят изискванията на различни законови изисквания в името на партийния паритет между груповите апетити.

Например, Законът за местното самоуправление изисква шефовете и бордовете на големите общински фирми - като "Топлофикация" или "Градски транспорт", например - да се избират след конкурс на сесия на Общинския съвет. Това никога не се е случвало.

Според източници подходящите кандидатури се договаряли лично от Антоан Николов и Софиянски. Тази безшумна процедура е прилагана за 120 общински фирми. За участие в някои от техните управителни тела се полагат закръглени суми от 1000 до 2000 лева.

Още от България

Защо премиерът говори за "Костинброд 2" по "учебниците на КГБ"?