Антоанета Цонева: Страхът е, че референдумът ще повиши активността на евроизборите

Проблемът не е в предлаганите от президента Плевнелиев въпроси за референдум, а в това, че едно допитване ще повиши избирателната активност на европейските избори. Така ръководителят на Института за развитие на публичната среда (ИРПС) Антоанета Цонева коментира реакцията на управляващите към искането на държавния глава.

Според експерта по изборно законодателство, ако на вота в края на май гласуват повече от 2.5 млн. души, резултатът става непредвидим, а това плаши управляващите, защото са обявили, че ще гледат на тези избори като на тест за оставането си на власт. "Страхът от този референдум не идва от същината на въпросите", смята Цонева.

Преди два дни Росен Плевнелиев обяви в обръщение към нацията, че ще предложи на парламента заедно с евроизборите да се организира допитване за въвеждане на задължително, мажоритарно и електронно гласуване. Парламентарното мнозинство на БСП, ДПС и "Атака" се обявиха против инициативата, а ГЕРБ обещаха, че ако НС отхвърли искането на Плевнелиев, партията ще събере подписка за организацията на такъв референдум.

"Ако някой днес казва, че това не са важните въпроси – как да гласуват българите, това просто не е почтено. Ако това не са въпросите и времето, нека някой излезе и каже кои са въпросите и кое е времето", коментира Антоанета Цонева по повод тезите на БСП и ДПС.

Според нея голяма част от избирателите биха подкрепили електронно гласуване, а то от своя страна би активизирало в по-голяма степен вота в чужбина. А ако електронното гласуване се въведе заедно със задължителния вот, резултатът от избори става непредвидим, допълни още Цонева.

Тя коментира и принципно идеите за чести референдуми. "Именно такава е и добрата европейска практика", заяви тя и обясни, че колкото повече национални допитвания има, толкова по-добре, тъй като гражданите имат още един инструмент за контрол на политиците.

Задължителна преференция, без праг

Цонева коментира и приетия на първо четене в парламента Изборен кодекс и представи идеите на организацията си за промяна в закона. Институтът за развитие на публичната среда, както и други авторитетни организации, отказа да участва в гражданските комисии на Мая Манолова по разработката на проекта, за да не легитимират имитацията на диалог с гражданите.

Антоанета Цонева предупреди, че заложеният преференциален праг от 7% за евровота не само не е по-нисък, но е и по-висок от сега действащия – 6 на сто. От ИРПС препоръчват въвеждането на задължителна преференция с нулев праг – когато избирателят не отбележи поне един индивидуален кандидат в партийната листа, бюлетината да се смята за невалидна. Настояват и да отпадне възможността един кандидат да се явява в листите на два избирателни района, ако се използва преференция, за да не се подменя вотът на избирателя.

"Въпросът за мажоритарния избор на депутати, предложен от президента, реферира към липсата на воля от страна на поредното мнозинство за въвеждане на преференциален вот", отбеляза Цонева. По думите ѝ, ако управляващите откажат да организират референдум, трябва да се обосноват защо не искат да въведат задължителна преференция.

Президентска квота в ЦИК

Институтът за развитие на публичната среда се обяви и за по-свит състав на Централната избирателна комисия (ЦИК) - до 9 или 11 души. В проекта на БСП, приет на първо четене, влизат 15, а в сега действащия кодекс – 21 души.

Експертите са на мнение, че поне четирима от членовете на ЦИК трябва да бъдат назначавани от президента, както при други подобни държавни органи, за да се осигури по-добър баланс между властите.

Според закона "Манолова" комисията се избира изцяло от парламента след номинации от политическите партии и депутатите.

Нужно е изборният кодекс да включва и ясна и прозрачна процедура за определяне на състава на ЦИК след публично изслушване, е другата препоръка на ИРПС.

Институтът, който в последните години активно работи за по-голяма прозрачност в работата на ЦИК, настоява комисията да е законово задължена в протоколите от заседанията ѝ гласовете да се отчитат поименно. Освен това - на страницата на ЦИК в интернет да се публикуват списъци с избирателните секции, техните номера, адреси и брой на избирателите, за да се облекчи организацията на независимите наблюдатели.

Друго предложение е да се създадат регионални преброителни центрове, както и повторно преброяване на бюлетините в секции, в които има отчетени недействителни гласове два пъти над средното за страната.

Организацията предлага също въвеждане на обособен избирателен район "чужбина". Така българите ще могат и в чужбина да гласуват за отделни кандидати, а не само за партии, отбеляза Цонева.