Антон Кутев: Да подадем оставка? Не, благодаря.

"Въпросът не е "Кой предложи Пеевски", важното е защо. Защо се случва така, че един човек, в случая, може би, една корпорация, или може би става дума за група от фирми, или може би става дума за някакъв огромен капитал - не знам, но как се случва така, че това нещо може да надделее над политическия разум и демократичните инстинкти?". Тези въпроси си задава депутатът и член на ИБ на БСП Антон Кутев и уточнява, че в избирателния му район никой не го пита нищо по повод Пеевски, защото големият въпрос е за доходите на хората.

Г-н Кутев, две поредни социологически изследвания отчитат рекордно ниска подкрепа за правителството. Според едното половината от гражданите не одобряват работата на правителството, а според другото 67% от пълнолетните българи искат предсрочни избори. Защо БСП, която е мандатоносител, не може да убеди хората, че може да управлява?

Подкрепата за правителството и подкрепата за БСП са две различни неща. Подкрепата за правителството, според различни агенции, може и да пада, но подкрепата за БСП, според същите агенции се вдига, макар и леко. Така че няма как на основата на социологията да обединим двата субекта. А защо не сме успели да убедим хората в способностите ни за управление – правителството не е само на БСП.

Аз твърдя, че голямата част от гафовете досега, ако такива са правени, те или са на правителството, или на друг коалиционен партньор. Във всеки случай БСП се стреми да прави това, което изискват от нея хората, не само нейните избиратели. Мисля, че ако нещо полезно се случи от това управление, а то ще се случи, това ще бъде в резултат на нашия натиск. Ако говорим за вдигане на пенсии, ограничаване на нарастването на възрастта за пенсиониране, вдигане на майчинските или намаляване на цената на тока или пък ограничаване на корпорациите и монополите, това са все теми, които са тръгнали и ще приключат под прекия натиск на БСП.

Задайте си обаче въпроса в контекста на Бойко Борисов. Той като дойде на власт се радваше на 70% одобрение. Какъв беше резултатът? Драматичен.

Като казахте, че гафовете са или на Министерския съвет или на друг коалиционен партньор, означава ли, че вече отношенията ви с ДПС са обтегнати? В мандата на тройната коалиция това видимо несъгласие между партньорите стана видимо едва към края на мандата.

Не мисля, че има кой знае колко напрежение засега. Но пък когато имаш различни политически субекти, макар и временно застанали от една страна на барикадата, каквато е правителството, те не престават да бъдат различни. Между нас и ДПС може да вървят всякакви политически спорове, още повече че те са либерали, ние – социалисти.

Вие използвахте думата "гафове", която не се вписва в политическите различия.

Не знам дали съм ползвал точната дума, но има едни обещания, които ние сме давали и такива, които те са давали. И има места, в които те се различават. В тези места, естествено ще имаме различия до края и някой ще прави компромис. Веднъж компромис ще правим ние, веднъж – те. Колкото до напрежението – сигурно ще има, когато се защитават различни политически позиции, като например "Белене" – естествено, че се появява напрежение. И не само "Белене“ - всяко решение в енергетиката, което вземаме, поражда напрежение. И с хора в правителството, които не считат, че така трябва да се случат нещата, и с ДПС. Не казвам, че само ние налагаме. Ние също така отстъпваме.

През времето, в което управлявате, какви компромиси направи БСП?

Надали аз съм човекът, който може да формулира в какво сме отстъпили, защото не съм сред хората, които са договаряли нещата. Не искам да определям и компромисите. Смятам, че БСП успя да извоюва за себе си няколко важни неща и се надявам да продължи да го прави. Социалните ходове на правителството са неща, които БСП си ги извоюва. Важно за мен е какво постига БСП, а компромисите – не са моя работа.

ДПС какво постигна, ако ползваме вашата лексика?

ДПС има сериозни постижения по отношение на назначенията. В много области, самият факт, че има много назначения на хора от ДПС за областни управители, знаем, че мина с доста сериозно напрежение. Там ние направихме компромиси. И смятам, че това е правилно.

Правилно е кое – компромисите или назначенията?

Правилни са компромисите. Това, че се правят компромиси, за да функционира по някакъв начин властта, за мен е добре. В крайна сметка важният въпрос е политическият, не кадровият. Предпочитам да правим компромис в кадровата част, но не бива да правим в политическата.

Направихте ли политически компромис, когато гласувахте за Делян Пеевски?

Лично аз направих компромис. Той беше кадрови, но практически това е дълбоко политически ход. Т.е. имах ясното съзнание, че ще доведе до политически резултати.

От думите ви разбирам, че ДПС е извоювала този компромис от страна на БСП?

Нямам отговор на въпроса "Кой предложи Пеевски". Не мога да кажа кой какво е извоювал. Знам, че аз и мои колеги направихме компромис с едно гласуване в името на едно управление, в което бяхме абсолютно убедени и продължаваме да сме убедени, че ще бъде полезно.

Нямате отговор на въпроса "Кой предложи Пеевски". А зададохте ли го вътре в партията?

Вътре в партията тепърва предстоят и пленуми и конгреси, на които въпроси ще се задават много. За мен важният въпрос не е "Кой предложи Пеевски“. Важният въпрос е "Защо". В крайна сметка хората, които могат да предложат Пеевски, не са кой знае колко много – един, втори, трети или четвърти. Може да предположим дори, че се е самопредложил. Но дори това да се е случило, не е важно кой конкретно е изрекъл името. Важното е защо се е случило това.

Фактът, че това може да се случи, по начина по който стана, означава, че имаме доста сериозни пропуквания в демократичните основи на държавата. Щом могат да се вземат решения, които са толкова далеч от разбиранията на хората за нормалност, значи имаме друг проблем. И този проблем не е в личността, предложила Пеевски. И да зададем 154 000 пъти въпроса "Кой“, накрая някой ще се изтъпани и ще каже: "Аз бях“, но от това няма да свършат проблемите на държавата, ако не си отговорим на въпроса защо се случва така.

Защо се случва така, че един човек, в случая, може би, една корпорация, или може би става дума за група от фирми, или може би става дума за някакъв огромен капитал, не знам какъв е случаят, но как се случва така, че това нещо може да надделее над политическия разум и демократичните инстинкти?

И все пак – вие зададохте ли в партията въпроса "Защо", щом го намирате за важен?

Лично аз не съм го задал, но те не всички въпроси в партията трябва да се задават от мен. Този въпрос го има и в партията, той си стои достатъчно ясно. Но в БСП се обсъждат в момента въпросите, които вълнуват членския ни актив. Повярвайте ми, на всички срещи, които аз правя в избирателния си район, никой не ме пита нито кой, нито защо по повод Пеевски. Въпросът за този човек е преувеличен като значение. Големият въпрос на България е какви са доходите на хората.

Но вие казахте, че е подкопана демократичността?

Тогава, когато се случи назначението на Делян Пеевски, подкопа демократичността и създаде обществено напрежение. Но в рамките на 24 часа проблемът бе отстранен. Хората, които с ужасно усърдие задават въпроса "Кой" за Пеевски, не задаваха този въпрос по време на Борисов. Кой назначи Борисов в МВР? Кой предложи Борисов за кмет на София или министър председател? Ако имаше кой да задава този въпрос тогава, сега България нямаше да е в този вид.

Ние имахме управление, в което част от хората бяха с образователно-квалификационна степен "Винету". И това нещо продължава да играе роля в българската политика. Защо не питаме "Кой?". В края на краищата Делян Пеевски е депутат и бизнесмен. Но аз не знам да е бандит.

Пеевски е бизнесмен, така ли?

Така чувам. Иначе никога през живота си не съм говорил с Пеевски.

Емил Иванов, който е областен управител на София-област, Иван Иванов, който за малко не стана заместник-министър на вътрешните работи, Светлозар Лазаров – главен секретар на МВР и зет на Камен Пенков, Джейхан Ибрямов – кинезитерапевт, който стана зам.-министър на инвестиционното проектиране, Калин Тихолов, който в последния момент изпадна от проектосъстава на кабинета заради строителни скандали по Черноморието, Иван Данов, който го замени и се оказа, че докато е имал бизнес тук, е получавал помощи за социално слаби от Франция, и разбира се Делян Пеевски, за който говорихме досега... Тези хора не са ли приравнени на "калинките", за които вие така се възмущавахте по времето на ГЕРБ и искахте оставката на правителството?

Не съм склонен на всички изброени хора да им сложа еднакъв етикет. Няма как определена власт да стои чиста от подобни проблеми. Един човек се оказва неподготвен или не на място – отстранява се човекът. Нито един от тези хора няма характеристиките на "калинка". "Калинката" има име, казваше се Калина Илиева, беше известна с това, че си е купила диплома, а после ходеше окабелена по министерски кабинети. Може би сред тези, които изброихте, има такива, които се доближават до нея, ама не съвсем. Факт е, че при едно управление има грешки и те трябва да се поправят. Някои от тези хора са интелигенти и хора с възможности.

Кои от тези са интелигентни и хора с възможности?

Е, аз повечето не ги познавам. Не казвам, че Джейхан, който познавам от 10 години, е годен за заместник-министър, но пък е интелигентен човек.

Напоследък всички говорят за олигарсите. Вашият лидер Сергей Станишев назова два кръга – единият "Капитал", а другият – КТБ, Цветан Василев, медиите край него и Делян Пеевски. Кои са олигарсите, според вас?

Олигархията е състояние, в което не попадаш веднъж за винаги. Олигарсите в момента са различни от тези, които са били преди 10 години. Затова Васил Божков в момента не е олигарх. За мен определението за олигарх е – човек, който е забогатял от политическата власт, в момента е в икономическата власт и пак се опитва да влияе на политическата. В политическата власт се опитва да се намесва Цветелина Бориславова, например. Братя Прокопиеви – също. Един Огнян Донев също е изкарал парите си от политика по времето на Стефан Софиянски. Това са все хора, извадили парите си от политическата власт и през икономиката ги връщат обратно, като се опитват да определят бъдещето на всички.

Цветан Василев олигарх ли е?

Не ми е работа да се занимавам с него. Цветан Василев има огромна икономическа власт, но за разлика от тези, които изброих, не мога да кажа дали неговите пари са дошли от политиката. А дали има интереси в политиката – мисля, че има, но не знам колко преки са политическите му намерения. През БСП не съм усещал политически въздействия от Цветан Василев. Дали има през други политически сили не мога да ви кажа.

Според вас Делян Пеевски свързан ли е с Цветан Василев по някакъв начин, като заговорихте за политическите му намерения?

Не съм аз човекът, който може да го каже. Знам за Пеевски и Василев това, което всеки българин знае. Чел съм в медии, че те са свързани, но пък съм чел и толкова неща за себе с в медиите, че не мога да вярвам.

Може би най-сериозният материал, който съм чел за връзките на Пеевски с медиите и Цветан Василев, който бе доста убедителен, бе именно в Mediapool. Моите познания по този въпрос идват от вашите материали. Не познавам нито единия, нито другия.

Волен Сидеров съобщи, че Бойко Борисов го е запознал преди време с Жозеф Дол (председател на групата на ЕНП в Европарламента) и го е представил като известен и отговорен български политик. Споделяте ли оценката на Бойко Борисов за Волен Сидеров?

Не ми е работа да давам оценки на Волен Сидеров. Но с удоволствие ще дам обратната оценка. Ако в момента има антисистемна сила, която по логиката на европейската политика трябва да бъде на границата на допустимостта, а и отвъд нея – това не е "Атака", това е ГЕРБ. Волен Сидеров може да има много недостатъци, но в същото време Волен е човек, който има своята електорална тежест в България.

Пред Нова телевизия преди дни твърдите, че "за разлика от ГЕРБ, с Волен Сидеров можеш да се разбереш". Как се разбрахте с Волен Сидеров?

Аз не съм се разбирал с него, това е лична оценка за Волен Сидеров. Той може да е непоследователен в рамките на година или две, но в рамките на 24 часа той не е непоследователен, за разлика от Бойко Борисов.

Благодарение на Волен Сидеров Бойко Борисов имаше правителство в продължение на две години. След това Сидеров се отметна и тръгна срещу него и има някаква логика в това, защото Борисов започна да му краде депутатите.

Волен Сидеров е човек, на когото можеш да разчиташ, че един ден след като сте се разбрали, има договорка, докато на Борисов не можеш да разчиташ за това. В края на краищата сме политически субекти – на политическата карта има четири парламентарни партии, да се правим, че "Атака" я няма – не е сериозно.

Докато "Атака" подкрепяше Борисов тя, според БСП, бе националистическа и ксенофобска партия, а сега не е, така ли да ви разбирам?

Не казвам, че "Атака" се е променила. Това е партия, която има своите интереси и ги развива. Промяната в момента не е в "Атака", а в окончателната деструкция на ГЕРБ. Ние не сме в коалиция с "Атака". Сидеров има интерес да поддържа това мнозинство, защото му е ясно, че ако има избори сега, не може да влезе в парламента. Очевидно е – ако той развали парламента сега, защото Народното събрание зависи от него в момента, той отива на избори и не влиза обратно вътре. Това си е собствената му сметка. Нямам никакво съмнение, че ако намери начин да влезе в следващия парламент, той веднага ще предизвика избори. Въпрос на възможност е.

Колко време ще управлявате, можете ли да прогнозирате?

Докато си изпълним програмата. Швейцарско правило, пенсионирането, увеличаване на детски майчински – всички социални закони. Това са мерките до Нова година, но после трябва да стабилизираме икономиката, да стабилизираме дребния и средния бизнес. В момента, в който се окаже, че не можем да изпълняваме вижданията си – тогава ще дойде краят на кабинета и парламента. Мисля, обаче, че можем да продължаваме с нормализацията в държавата.

Парламентът има рекордно нисък рейтинг. Защо?

Няма как да е по-различно. След безумието Цецка Цачева да го управлява, какво искате да стане с парламента? Оттам трябва да тръгнем, когато говорим за парламента. После трябва да кажем, че през цялото време в този парламент всички се занимаваме с това, че ГЕРБ вече не управляват, а много искат. Тях ги вълнува въпросът "Защо не сме на власт?". Парламентът се занимава с този въпрос, не се занимава с важните теми – пенсии, доходи, икономика. Затова парламентът е с нисък рейтинг.

Не трябва ли управляващите да налагат дневния ред в НС? Ако не можете да го наложите, означава че не можете да управлявате, нали?

Това се опитваме да направим и успяваме. В рамките на месеца, в който ГЕРБ ги нямаше в парламента, успяхме да приемем социални закони, които в предишни състави на НС са приемани за половин година. Това, че в последната седмица парламентът не работи, защото Борисов се тръшкаше, че не е на власт, а Сидеров го нямаше, е огромен проблем за обществото, защото през това време можехме да свършим нещо полезно.

Защо не успявате с дневния ред?

Защото двете сили, които могат да направят мнозинството – ГЕРБ и "Атака", не искаха да влязат в парламента, и се опитваха да бламират парламентарната република. ГЕРБ определено правиха това, а Волен Сидеров беше в Брюксел. От тази една седмица не можем да направим извода, че НС не може да работи и да кажем "край, отиваме на избори". А и следващият парламент няма да е по-различен от този. Не виждам да има нови политически субекти, които да идват със страшна сила.

Към момента ГЕРБ се опитва, може и да успява до някъде, да съсипе рейтинга на БСП, но паралелно с това потапя и себе си. Това за мен не би било проблем, ако се виждаше нова сила, която да идва. Такава няма. В момента политическата класа не дава алтернатива на гражданите, те самите от своя страна също не намират. Призивите "Излизайте, ще правим избори" не са позитивен ход. И под позитивен ход нямам предвид, че изборите няма да са успешни за БСП - напротив, а за обществото. Ние не искаме да сме на власт на всяка цена, но едни избори сега не са полезни за самата държава.

Не смятате ли, че така оставяте точно обратното впечатление, че управлявате на инат?

Надявам се да не оставяме това впечатление в пенсионерите, които искат по-високи пенсии. Надявам се ония майки, които сега получават по-високи майчински, да са разбрали, че не управляваме на инат. Това с "управлението на инат" е трактовка на определени политически сили, които са извън НС и които са доказали своята несъстоятелност, когато са вътре. Тези сили владееха цялата държава, а сега са вън благодарение на собствените си действия.

Говоря за голяма част от представителите на Реформаторския блок, ако не сте разбрали.

Тази игра е ясна – има прости параметри. Да се правим, че не разбираме кой има интерес да се разбие това крехко статукво е нелепо. Ясно е кой има интерес. Този, който го има интереса, участва на предишните избори и не влезе в парламента и няма почти никакви шансове да влезе в следващия. И това, че РБ ще има 20-25 депутати на следващ вот, няма да промени положението в България. И тия депутати, които вкарат, няма да са ония супер честни и велики личности, които ще изкарат държавата от кризата. И две години след като влязат в НС, ще са подложени на същата омраза, на която са подложени всички, които вече са вътре.

Отговорът тук не е простият: Тръгвайте си вие, та да седнем ние. Тук имаме системен проблем. Системният проблем е прекаленото въздействие на корпорациите и корпоративния дух върху политическата и медийна система. Този проблем е не само в България, а и в цяла Европа.

Големите корпорации владеят медиите, а оттам се опитват да въздействат върху политическата система. Затова казвам – големият проблем не е противопоставянето БСП – ГЕРБ. Нашият проблем е между гражданите и политическата класа, защото те считат, че тези политици не им решават проблемите.

Какво можем да направим ние, за да стопим разстоянието между БСП и гражданите? Да си подадем оставката? Не, благодаря. Защото ще дойдат други, които ще правят същото. Това, което трябва да направим докато сме на власт, е да приемем редица закони – да защитим гражданите от банките, от монополите, да създадем възможност на икономиката да се движи, да създадем възможност не държавата, а бизнесът да открива работни места, за да храни хора, които да плащат осигуровки, с които държавата да си поеме социалните плащания.

Преди дни лидерът на ДПС Лютви Местан заяви, че избори до евровота догодина няма да има. Той, обаче, предпостави също, че дотогава няма да има персонални промени в кабинета.

Не мога да се съглася с подобно нещо в смисъла на персоналните промени. Няма как да предпоставяме, че няма да правим промени. Тези неща не могат да се предполагат с днешна дата. Ако някой член на кабинета направи гаф или грешка, няма как да го държим в правителството, само и само, защото сме казали, че до евроизборите няма да променяме нищо. Има ситуации, в които се реагира на момента и те не могат да се преценят от по-рано.

През 2009 г. в село Кочан Ахмед Доган каза, че той е човекът, който разпределя порциите в държавата. Тогава анализаторите твърдяха, че не толкова ДПС, а БСП загуби гласове на изборите от това изказване.

То вероятно и затова бе направено.

Кой в момента разпределя порциите в държавата?

Много се надявам в момента да не се случва това разпределяне на порциите. Мисля, че не БСП е силата, която разпределя. Цялото това усилие да изсветлим ситуацията в партията – политическите механизми, с които вземаме решения, е за да покажем, че задкулисния действия не че не са възможни, но са много трудни. Този процес тече от 7-8 години и много хора положихме усилия да се случи това – БСП да стане по-прозрачна.

Защо процесът на изсветляване на БСП не ни помогна да разберем кой, кога и защо предложи Делян Пеевски?

Защото най-вероятно процесът на предлагане и избиране на Делян Пеевски е бил извън БСП. Най-малкото не беше в колективните органи на БСП. А и не е ненормално да не бъде.