Аню Ангелов остава "трън" в добрия диалог между премиера и президента

Аню Ангелов остава "трън" в добрия диалог между премиера и президента

Въпросът с назначението на нов шеф на военното разузнаване остава блокиран поради продължаващия спор между президента и министъра на отбраната, но това не попречи на управляващите и държавния глава да демонстрират консенсус по проектостратегията за национална сигурност.

Подготвеният от кабинета документ бе обсъден в петък от Консултативния съвет по националната сигурност (КСНС) при президента с участието на министри и парламентарните партии. След това Георги Първанов обяви, че има известни забележки по стратегията, които обаче не били непреодолими, а премиерът Бойко Борисов показа, че е готов да се съобрази с тях.

Очакването на Борисов конфликтът за новия шеф на военното разузнаване да е приключил до петък, като Първанов отстъпи пред министър Аню Ангелов, не се сбъдна. Въпросът не е бил обсъждан по време на заседанието и премиерът не го коментира.

"Със сигурност диалогът по този проблем ще продължи", заяви от своя страна Първанов.

Военният министър Аню Ангелов каза след заседанието, че няма никаква промяна в позицията си, че комодор Валентин Гагашев трябва да е новият шеф на службата и не е готов на компромис по отношение на кандидатурата му. Президентът пък вече заяви, че е направил компромис по отношение на армейските назначения през май и не трябва да се очаква нова отстъпка от негова страна.

Това най-вероятно означава, че Първанов очаква продължаването на диалога да приключи с някакъв компромис от страна на министъра. Или на неговия шеф Бойко Борисов, чийто отношения с президента се състоят от сменящи се фази на медийни престрелки и примирия.

Първанов не каза какви са неговите забележки по проекта за Стратегия за националната сигурност, за да не се създава "шок в системата”, но обясни, че трябва да се уточнят някои дефиниции. Премиерът от своя страна обяви, че в документа ще има приемственост и ще се постигне максимален консенсус. Той обясни, че се работи сериозно по синхронизацията на българската стратегия с новите стратегии на ЕС и уточни актуалните моменти в европейската визия по темата.

"Вчера на заседанието на Европейския съвет бяха определени стратегическите партньори на ЕС, включително и на България. Освен традиционните – САЩ, това са Китай, Русия, Украйна, Бразилия, Индия, Северна Корея и.....не на последно място Пакистан", заяви премиерът. Докато изброяваше съюзниците, хора от екипа му явно му казаха, че допуснал объркване, след което Борисов каза, че е направил грешка, но не уточни каква, оставяйки на репортерите сами да се сетят, че е имал предвид Южна Корея, а не комунистическа Северна Корея.

Конкретни забележки по стратегията бяха обявени единствено от Синята коалиция. Според депутата Йордан Бакалов (СДС) в стратегията отсъства политическото начало, както и оценка за действията по време на кризи като тази в Косово 1999 г. Не е отбелязан начинът на действие и какво отражение е имала Косовската криза в сферата на икономиката и на престъпността.

"Най-слабата част на тази стратегия е така наречената система за национална сигурност”, каза още Бакалов.

Новата стратегия трябва да замени документа, приет през 1998 г. още преди влизането на страната в НАТО.

В проекта, който бе лансиран като основен приоритет на ГЕРБ, борбата срещу престъпността и корупцията са определени като основни проблеми пред националната сигурност.

Отчита се, че затрудненията с усвояването на европейските фондове и злоупотребите пораждат "социално недоволство и критики за ефективността на държавното управление". Реформата в съдебната система е посочена като един от ключовите приоритети на страната.

Стратегията отчита още необходимостта от осигуряване на енергийна, финансова, икономическа, социална и екологична сигурност. Заложена е неделимостта на националната сигурност от сигурността на НАТО и Европейския съюз, както и запазването на интензивността и перспективността на двустранните ни отношения с Русия.

Участието в мисии и защитата на населението са основната задача на армията.

Според документа валутният борд остава до влизането ни в Еврозоната.

Сред негативните фактори за вътрешната стабилност са: злоупотребата с публични финанси, корупцията, икономическата криза, проблемите в управлението на държавната и общинската собственост, криминогенната обстановка, обезлюдяването на някои региони, както и влошаването на здравния статус на населението.

В документа се посочва, че постоянните промени в службите за сигурност без да има рамка за реформа ограничава ефективността им. Международният тероризъм, разпространението на оръжия за масово унищожение и регионалните конфликти са сред заплахите за външната ни сигурност. Опасност за националната сигурност представляват радикалните и терористични организации, нелегалният трафик на хора, наркотици и пари.

Военното сътрудничество със САЩ е определено като нова стъпка в отношенията, а връзките ни с Русия запазват възможностите си в областта на енергетиката, икономиката и туризма. Сигурността в Близкия и Средния изток е от съществено значение.

Сред стратегическите цели на България е да намали енергийната си зависимост. Записано е, че страната ни подкрепя изграждането на газопроводите "Набуко" и "Южен поток". Стратегическо значение за националната ни сигурност има и развитието на ядрената енергетика.

Още по темата
Още от България