Путин предложи да се срещне отново с Тръмп на 11 ноември в Париж

Руският президент Владимир Путин предложи днес да се организира нова среща между него и американския му колега Доналд Тръмп, която да се проведе в кулоарите на отбелязването на 100-годишнината от края на Първата световна война на 11 ноември в Париж, предадоха световните агенции.

"Разбира се, би било полезно да продължим прекия диалог с (Тръмп). Разбира се, ако американската страна е заинтересована от такива контакти", каза Путин, след като прие в Москва съветника на президента на САЩ по въпросите на националната сигурност Джон Болтън.

В отговор Болтън увери Путин, че Тръмп ще се радва да се срещне с него.

В същото време руският президент отбеляза, че е изненадан от неприятелски действия, които САЩ предприемат срещу Русия.

Преди броени дни Тръмп обяви, че иска да изтегли Съединените щати от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег на действие - ключово двустранно споразумение, сключено през 1987 г. между САЩ и СССР.

АП: Съветникът на Тръмп възприе помирителен тон в Москва

Съветникът на Белия дом по националната сигурност възприе помирителен тон в разговорите си в Москва, отбелязва Асошиейтед прес.

Болтън пристигна в Москва вчера, по-малко от 48 часа след като Тръмп каза, че Русия е нарушила договора за премахване на ракетите със среден и малък обсег, и предупреди, че САЩ ще започнат да разработват подобни оръжия, освен ако Русия и Китай се съгласят да не притежават, нито да разработват такива оръжия. Китай не е страна по договора от 1987 г.

Руският министър на отбраната Сергей Шойгу похвали днес Болтън за двудневното му посещение и каза, че "дори малките стъпки ще бъдат от полза за нашите отношения и ще помогнат за възстановяване на доверието" между Москва и Вашингтон. По думите му Русия и САЩ би трябвало да засилят своето сътрудничество в Сирия, помагащо за избягване на сериозни инциденти в небето или на земята.

Болтън каза на Шойгу, че е в Москва, за да работи по ангажимента на Тръмп за подобряване на сътрудничеството с Русия в сигурността.

"Ние със сигурност споделяме вашето виждане, че американско-руските обсъждания по отношение на Сирия са полезни, продуктивни и професионални, и се надяваме, че ще можем да разширим тези разговори по редица други начини, които споменахте, и дори повече", заяви той.

В излъчени по телевизията коментари нито Болтън, нито Шойгу споменаха изявлението на Тръмп за договора за премахване на ракетите със среден и малък обсег, отбелязва Асошиейтед прес.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че руският президент Владимир Путин ще обсъди на среща днес с Болтън стратегическата сигурност и регионалните конфликти, посочва ТАСС.

По думите му в дневния ред на срещата са "двустранните отношения, регионалните конфликти, уреждането на ситуацията в Сирия и въпросите на стратегическата сигурност".
Договорът за премахване на ракетите със среден и малък обсег, от който Тръмп иска да изтегли САЩ, има своите слаби страни, призна Песков, цитиран от Ройтерс.

В същото време говорителят на Путин подчерта, че не приветства, по думите му, този опасен американски подход да се говори за оттегляне от споразумението, без да бъде предложена алтернатива. Той изрази очакване Болтън да разясни позицията на САЩ.

Вчера високопоставеният съветник на Тръмп се срещна със секретаря на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев и с външния министър Сергей Лавров.

Европейските притеснения

Външният министър на Германия Хайко Маас е заявил по телефона на държавния секретар на САЩ Майк Помпейо, че всички по-нататъшни стъпки относно съдбата на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег трябва да бъдат направени в тясна координация с европейските партньори, съобщи представител на външното министерство в Берлин, цитиран от Ройтерс.

Призивът на Маас е бил предшестван от състоял се вчера телефонен разговор на Маас с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, в която двамата са се съгласили, че членовете на НАТО трябва да участват в дискусията за бъдещето на договора, сключен през 1987 г. между САЩ и СССР, съобщи представителят.

Някои европейски страни се опасяват, че ако договорът бъде денонсиран, САЩ ще започнат отново да разполагат в Европа ракети със среден обсег с ядрени бойни глави, а Русия може да дислоцира такива ракети в своята Калининградска област на Балтийско море. Така континентът отново може да се превърне в ядрено бойно поле, както бе по времето на Студената война.

Депутатите в германския Бундестаг са разтревожени, тъй като Берлин би бил уязвим от руските ракети в Калининград. Днес Хайко Маас каза, че Германия ще настоява НАТО да помогне за запазването на договора и че той е готов да предприеме действия, които да накарат Москва да не го нарушава, посочи Ройтерс.

Полският президент Анджей Дуда заяви също днес, че намеренията на САЩ са "разбираеми" предвид действията на Русия, допълни АП. Дуда, който е на посещение в Берлин, окачестви изявлението на Тръмп като "твърда реакция". На въпрос на репортер дали Полша е готова да разположи на своя територия ракети със среден обсег, в случай че САЩ денонсират договора, президентът на Полша каза, че сега този въпрос не стои на дневен ред.

Намерението на Тръмп връща стари страхове

"Вашингтон пост" припомня, че споразумението, постигнато от тогавашните лидери на двете страни Роналд Рейгън и Михаил Горбачов, е елиминирало цял клас ракети, предназначени за ядрена война в Европа, и по този начин се е превърнало в основен стълб на сигурността на стария континент. След години на взаимни обвинения в нарушения обаче САЩ и Русия днес са изправени пред окончателното рухване на това ключово за международната сигурност споразумение и Тръмп пръв реши да направи решителната крачка към неговото ликвидиране.

Този срив заплашва да поднови надпреварата във въоръжаването, овладяна с толкова усилия в края на Студената война, и да разруши цялата структура на контрола над въоръженията, отбелязва американският всекидневник. Тази мрачна перспектива се посреща с особена тревога в Европа, възраждайки страховете от връщане към 1980-те години, когато Вашингтон и Москва обсипваха континента с ядрени ракети. Тогава хиляди европейци се надигнаха на протести и това в крайна сметка доведе до сключването на договора от 1987 г.

"Вашингтон пост" припомня, че именно Болтън, който днес е една от главните външнополитически фигури в правителството на Тръмп, е сред най-отявлените противници на този договор и още през 2011 г. в статия в "Уолстрийт джърнъл" писа, че "договорите са като момичетата и розите: те са хубави само до време". Според Болтън този договор е остарял, защото налага ограничения само на Вашингтон и Москва, а в същото време други страни, включително Китай, Иран и Северна Корея, не са обвързани с никакви ограничения да разработват ракети със среден обсег. Затова САЩ са пред избор: или да разширят обхвата на договора с включване на други страни, или да се изтеглят от него и да разработят свои нови ракети от същия клас.

Ако САЩ се изтеглят от този договор, НАТО ще трябва да реши как да се защитава от Русия, която вече няма да бъде обвързана с ограничения за производство и разполагане на ракети със среден обсег. Обтегнатите отношения между правителството на Тръмп и европейските столици вероятно ще попречат на повторното разполагане на (американски) ракети със среден обсег в Европа, отбелязва "Вашингтон пост".

Възможности за спасяване на споразумението

Вестникът цитира Даръл Кимбъл - шеф на Асоциацията за контрол над въоръженията, според когото Вашингтон не е изчерпал дипломатическите възможности за спасяване на споразумението. Той предлага, например, Вашингтон да инспектира руските ракети (за които се твърди, че са в нарушение), и да предложи или тяхното модифициране, за да не могат те да летят на средни разстояния, или да поиска Москва изцяло да спре тяхното разполагане. В замяна САЩ могат да предложат на Русия да инспектира американските установки за противоракетна отбрана (разполагани в Румъния и за които Москва твърди, че от тях могат да се изстрелват и ядрени ракети със среден обсег - б.р.), за да покаже, че тези системи съдържат само защитни ракети-прехващачи.

Кимбъл критикува подхода на правителството на Тръмп по въпроса. "Това е контрапродуктивно, едностранно, импулсивно решение, което заплашва да изправи Европа пред още по-сложна ситуация със сигурността. То прехвърля вината за възникналия проблем от Русия (където тя наистина е) към Тръмп и Болтън. Не сме изчерпали наличните дипломатическите мерки, с които можем да накараме Русия отново да спазва договора", казва експертът, цитиран от "Вашингтон пост".