Апелативният съд нареди на СГС да гледа делото "Станишев"

Софийският апелативен съд (САС) отмени определението на Софийския градски съд (СГС) от края на септември, с което бе прекратено делото срещу президента на ПЕС Сергей Станишев за изгубените седем секретни доклади по времето, когато бе премиер.

Втората инстанция уважи протеста на прокуратурата, приемайки, че СГС не е трябвало да връща на държавното обвинение казуса с указанието да свали поверителния гриф от предложението за снемане на наказателната отговорност на политика, за да може той да се запознае с него преди започването на процеса.

Както е известно, градският съд се съгласи с позицията на защитата, че Наказателно-процесуалният кодекс (НКП) задължава прокуратурата да връчва обвинителните актове или предложенията за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимите в 7-дневен срок преди първото заседание по съответното дело. Тъй като Станишев няма секретен достъп, това няма как да се случи, ако грифът не бъде махнат, прецени тогава СГС.

"Съдът не може да върне делото на прокурора, указвайки му да разсекрети определен документ, тъй като ако намира основания за това, то той може сам да го стори... Никакви права на обвиняемия и защитниците не могат да бъдат нарушени в наказателния процес по силата единствено на факта, че който и да е документ е засекретен, защото, с оглед правилата в НПК, на тях следва да им бъде подсигурен безпрепятствен и неограничен достъп до материалите по делото заради съответните им процесуални качества. Спазването на правата на обвиняемия в съдебната фаза е ангажимент на съда", приема обаче апелативният съд, съобщават във вторник от прокуратурата.

С това определение САС на практика нарежда на първата инстанция да насрочи ново заседание по казуса и да му даде ход, въпреки че Станишев все още не се е запознал с материалите по него.

"СГС имплицитно е отрекъл суверенната преценка на прокурора, който без съмнение, изготвяйки акта на обвинението, има право да даде израз на вътрешното си убеждение досежно квалификацията на деянието и досежно обстоятелството налага ли се защита, поради определянето им като държавна тайна, на изнесените в него данни", мотивира преценката си апелативният съд.

Процесът вече веднъж бе спиран, след като Сергей Станишев бе избран за евродепутат на последните евроизбори. Впоследствие главният прокурор Сотир Цацаров поиска имунитета му и той бе свален от Европейския парламент. Впоследствие Станишев сам поиска делото му да бъде внесено в съда или окончателно да бъде прекратено, след като изтече 2-годишният срок, в който трябваше да приключи разследването.

Делото можеше да е приключил поне на първа инстанция много преди европейските избори, проведени в края на май м.г. Началото му обаче бе отлагано общо три пъти през март, май и юни 2014 г., тъй като Станишев така и не бе получил препис от предложението на прокуратурата да бъде глобен за изгубването на докладите, предадени му за съхранение от ДАНС по времето, когато беше премиер. Това не се случи, тъй като заради грифът "секретно" предложението "отлежаваше" в секретното деловодство на парламента и Станишев не можеше да го получи.

Всъщност, разследването за загубените седем доклада на ДАНС срещу Станишев, продължило близо 4 години, бе белязано от синдрома Параграф-22 още от самото начало. Прокуратурата не успя да открие секретните доклади, за чието изгубване бе обвинен социалистът, а ако ги бе открила, те вече нямаше да са изгубени и обвинението му щеше да се обезсмисли.