Апелативният съд потвърди: Цветанов не е точил бюджета на МВР

Зам.-председателят на ГЕРБ и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов е невинен по обвинението си за длъжностно присвояване на над 50 000 лева от бюджета на МВР, реши Софийският апелативен съд (САС) в сряда. Съдиите Мария Митова, Валя Рушанова и Алексей Трифонов потвърдиха решението на Софийския градски съд (СГС) от края на юни м.г.

По време на разглеждането на делото прокуратурата твърдеше, че бившият вътрешен министър е отклонил въпросните средства от бюджета на силовото ведомство и в нарушение на закона е разпоредил да бъдат изплатени на ексшефа на антимафиотите във Велико Търново – Орлин Тодоров.

Според обвинителния акт 12 000 лв. са получени от Тодоров под формата на заплати за времето, в което през 2011 г. той се е намирал в следствения арест. Освен това Цветанов бе обвинен, че след отнемането на допуска до секретна информация на Тодоров, той не е отстранил антимафиота, въпреки че е бил длъжен да го направи по закон.

Така бившият министър му дал възможност да пусне молба за освобождаване от МВР, вследствие на което е получил обезщетение от още над 38 000 лева със санкцията на Цветанов, твърдяха от държавното обвинение.

В обвинителния акт се твърдеше също, че на служителите на МВР работили по дисциплинарното производство срещу Тодоров е оказван системен натиск, за да не излизат с мнение, че той трябва да бъде уволнен. В началото на разглеждането на делото на първа инстанция наблюдаващият прокурор Калоян Ангелов цитира и фраза на бившия шеф на ГДБОП Станимир Флоров, който е настоявал, че "Орлин Тодоров не е за уволнение".

Според втори съдебен състав обаче, писмените доказателства по делото категорично доказват обратното – че бившият министър е бил задължен от разпоредбите в Закона за МВР (ЗМВР) да подпише заповедите за изплащането на сумите от 12 000 и 38 000 лева.

Прокуратурата твърди за разпънат чадър над Тодоров, но не го разследва

По отношение на твърденията на прокуратурата, че Флоров е оказвал натиск над членовете на комисията, проверяващи Тодоров, съдиите Митова, Рушанова и Трифонов на няколко места в решението си недоумяват защо при това положение разследващите изобщо не са повдигнали такова обвинение на бившия шеф на ГДБОП.

"Какво е правил Станимир Флоров по повод на проверката срещу свидетеля Орлин Тодоров няма никакво процесуално значение, доколкото по преценка на обвинението Флоров има качеството на свидетел. Същият според обвинителната теза не е нито подбудител, нито помагач, нито съизвършител, а още по-малко посредствен извършител, в твърдяната престъпна дейност, осъществена от подсъдимия Цветанов. В този аспект фактите, касаещи поведението на свидетеля Флоров през инкриминирания период категорично излизат извън предмета на доказване в настоящото производство. От последните не могат да се правят изводи нито по отношение на обективната, нито по отношение на субективната страна на състава на престъплението длъжностно присвояване", аргументират се магистратите.

За съда остава загадка и защо прокурор Ангелов посочва в протеста си срещу оправдателната присъда, произнесена от СГС, че "в мотивите към присъдата не е включено обстоятелството, че членовете на дисциплинарната комисия са заявили, че при установените обстоятелства дисциплинарното производство следва да завърши единствено с уволнение, но върху тях е бил оказан натиск".

"Първо прокурорът не изяснява кои конкретно са тази членове на комисията, занимаваща се със случая на Орлин Тодоров, но по-важното е, че в обвинителния акт отсъства каквото и да било твърдение върху петимата служители на МВР именно подсъдимият Цветанов да е оказвал натиск в една или друга посока, за да променят вече взето становище. От обстоятелствената част на обвинителния акт може да се направи извод, че натиск са оказвали свидетелят Станимир Флоров и съвсем персонализирано – свидетелят Борис Димитров (тогавашен шеф на кадровата дирекция в МВР – бел.ред.) чрез Флоров. Тук отново се достига до вече упоменатия проблем в обвинителния акт за това, че в него фигурират като твърдения (по незнайни съображения) действия на други служители на МВР, извън подсъдимия Цветанов, но същите видно от приложението към обвинителния акт имат качеството на свидетели, а подсъдимият единствено следва да носи отговорност за извършено от него длъжностно присвояване", подчертава Апелативният съд.

Съдът се съмнява дали обвинението е наясно със собствената си теза

Непрекъснатото споменаване на близките отношения между Цветанов и Флоров от прокруатурата са станали повод и за по-остра критика от страна на съдебния състав, който дори отбелязва, че "остава с впечатлението, че самият наблюдаващ прокурор при Софийската градска прокуратура (СГП) в недостатъчна степен е изяснил за себе си инкриминираната обвинителна теза".

Причина за това саркастично наблюдение на магистратите е фактът, че в пледоарията си пред СГС прокурор Калоян Ангелов подробно описва "опосредстваните" отношения между Цветанов и Тодоров, в които посредник се явявал Флоров.

Опитвайки се да убеди съда в умишлените намерения на бившия министър да облагодетелства тогавашния си подчинен, обвинителят заявява директно, че "свидетелят Тодоров е назначен от подсъдимия Цветанов с личните протекции на свидетеля Флоров и е бил пряко покровителстван от него. Всичко това категорично свидетелства и безусловно доказва наличието на субективен елемент под формата на пряк умисъл за извършване и довършване на престъплението".

"На това място отново САС трябва да отбележи, че подобна фактология категорично отсъства от обвинителния акт, такива факти не са били вменявани на Цветанов в нито един момент от провежданото срещу него наказателно производство – никъде прокуратурата не твърди, че в случая е налице посредствено извършителство, нито пък някаква форма на съучастие между Цветанов и Флоров (последният е само свидетел по делото). За пръв път такива факти се споменават в пледоарията на прокурора пред СГС, което е недопустимо поради липса на съответно обвинение", контрират апелативните съдии в мотивите си.

Задържането на Тодоров не задължава министърът да го уволни

Съдът отхвърля категорично и основната част от обвинителната теза – че задържането на Орлин Тодоров е достатъчно основание тогавашният министър Цветанов да го уволни от системата, вместо да го възстановява на работа, изплащайки му заплатите за времето, в което е бил в ареста.

"Прокуратурата поставя въпроса как може да бъде възстановено на длъжност в системата на МВР едно лице, което фактически не може да изпълнява последната поради обстоятелството, че е с мярка за неотклонение "задържане под стража". Този въпрос е логичен и обоснован по принцип, но не държи сметка на установените по делото факти и на правната уредба по действащия през инкриминирания период ЗМВР", отбелязва по този въпрос Апелативният съд.

Според магистратите "развитието на дисциплинарното производство и приключването му е в съответствие с нормативната уредба, задържането под стража не произвежда правно действие в рамките на дисциплинарното разследване, доколкото не е установено нарушението да съставлява престъпление, поради което и няма друго решение на въпроса от страна на подсъдимия Цветанов освен издаването на инкриминираната заповед, с която служителят Тодоров се възстановява на длъжност и му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване (така е предвидено изрично в чл.245,ал.3 от Правилника за прилагане на ЗМВР)".

"В този смисъл разпоредбата на чл. 234, ал. 3 от ЗМВР (отменен) е императивна и ако подсъдимият Цветанов не беше издал заповед в посочения смисъл, то тогава би нарушил закона, което от своя страна можеше да доведе и до основания за ангажирането на наказателната му отговорност. Тук следваше прокурорът да проведе разлика между особеностите и спецификите на дисциплинарното производство, уредено в ЗМВР, и наказателното производство (срещу Орлин Тодоров), което се движи по правилата на НПК. Тези производства са много различни по характера си, макар и в някои случаи основанието за ангажиране на двата вида отговорност да съвпада – извършено престъпление. Но установените факти по това дело са различни, дисциплинарно разследващият орган не е установил основания по чл. 227, ал. 1, т. 1 или т. 10 от ЗМВР (отменен), поради което и в крайна сметка наложеното на Тодоров дисциплинарно наказание е порицание за срок от шест месеца, а не уволнение. Съответно последиците, които законът свързва с тези два вида дисциплинарни наказания са различни, поради което съдът приема, че подсъдимият Цветанов не е нарушил разпоредбата на чл. 234, ал. 1, т. 4 от ЗМВР (отменен) с цел да облагодетелства свидетеля Орлин Тодоров, под формата на изплатени обезщетения за периода на отстраняването му от длъжност", заключва САС.

Отнемането на секретния допуск на Тодоров също не помага на обвинението

Магистратите отхвърлят и друг довод на прокуратурата за вината на Цветанов – обстоятелството, че той не е уволнил Орлин Тодоров дори и след отнемането на допуска му до секретна информация заради образуваното разследване срещу него. В тази връзка в обвинението е цитиран разпоредба в ЗМВР, според която "служебното отношение на държавния служител в МВР се прекратява при отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация".

"На пръв поглед подобно императивно правило би могло да обслужи обвинителната теза за неправомерни действия при освобождаването на свидетеля Орлин Тодоров от системата на МВР, довели до изплащане на обезщетение на последния за прослужено време в министерството. Но, както вече бе посочено в рамките на настоящите мотиви – обвинителят, за да обоснове тезата си, е цитирал отделни законови текстове, без да държи сметка за цялостното съдържание на нормите в действащия през инкриминирания период ЗМВР", посочват апелативните съдии.

Изводът им е аргументиран с факта, че според действащия тогава ведомствен закон отнемането на секретния допуск е основание за уволнение "само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност в рамките на притежаваната категория или ако няма друга длъжност, подходяща за него".

"Следователно освобождаването на служител от системата на МВР поради това, че е отнет достъпът му до класифицирана информация не става на основание на простото установяване на този факт, а последният е част от сложен фактически състав, включващ задължително предложение за заемане на длъжност в рамките на притежаваната категория и отказ от страна на служителя да заеме последната, или ако по несъмнен начин не се установи, че няма друга подходяща длъжност. И тази норма на ЗМВР е пределно ясна, не поражда противоречиви коментари. Проблемът е, че поначало в обвинителния акт липсват факти относно това какво се е случило със свидетеля Тодоров, след като последният за втори път е отстранен от длъжност, вече на основание чл. 234, ал. 1, т. 4 от ЗМВР (отменен), доколкото безспорно осъществяването на функциите на длъжността началник сектор "БОП" – Велико Търново изисква право на наличен достъп до този вид информация във всеки един момент. Мълчанието на прокурора по този въпрос (в обвинителния акт) в никакъв случай не може да се тълкува в полза на обвинителната теза, и то при положение, че прекратяването на служебното правоотношение в посочената хипотеза представлява сложен фактически състав", приема САС.

Магистратите посочват още, че по делото няма никакви доказателства, че на Тодоров е била предложена друга длъжност, която не изисква достъп до секретна информация, както е изисквала тогавашната редакция на ЗВМР.

"Това обстоятелство има своята логика, тъй като свидетелят по обективни причини (действаща мярка за неотклонение) не може да изпълнява служба в структурите на министерството към онзи момент. Но, така или иначе, поради липса на факти в обвинителния акт относно тези предпоставки за освобождаването на свидетеля Орлин Тодоров от длъжност по чл. 245, ал. 1, т. 7, б."е" от ЗМВР (отменен), няма как да се приеме, че подсъдимият Цветанов, издавайки заповед NoК-2309/29.02.2012 г., е нарушил закона. Изводът е, че отнемането на достъпа да класифицирана информация на служител от състава на МВР само по себе си не е основание за прекратяване на възникналото служебно правоотношение", подчертава съдът.

Решението на САС по това дело срещу зам.-председателя на ГЕРБ не е окончателно и подлежи на протест от прокуратурата в 15-дневен срок пред Върховния касационен съд. На това ниво е и другия процес срещу Цветанов, по който той бе осъден от две инстанции на 4 години затвор заради шест отказа да разпореди използването на СРС-та, разрешени от съда спрямо Орлин Тодоров.

Третото дело срещу бившия силов вицепремиер – за неупражнен контрол над мобилното следене и подслушване, завърши окончателно още на първа инстанция, след като прокуратурата се отказа да поддържа обвиненията си заради промяна в Наказателния кодекс, приета от миналия парламент. Така Цветанов и тримата ексшефове на закритото звено за подслушване в МВР – Цветан Иванов, Сергей Кацаров и Камен Костов бяха оправдани.