АПИ спря строежа на мостове на магистрала "Хемус" без проекти (обновена)

Малката компания "Автомагистрали София" е основният доставчик на участъка със спряно строителство

АПИ спря строежа на мостове на магистрала "Хемус" без проекти (обновена)

Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) съобщи, че спира изграждането на 4 мостови съоръжения в участък 2 от магистрала "Хемус". Причината е, че се работи без технически проект, което е недопустимо по закон. Това е установено при направена проверка.

На 26 май тази година Експертен технико-икономически съвет в АПИ отхвърля представеният от изпълнителя проект и изисква изработването на нов. Въпреки това работата по изграждането на 4-те мостови съоръжения, най-голямото от които е с дължина 1000 метра, е продължила без технически проект. Това е в противоречие с нормативната уредба и строителните практики, посочват от АПИ.

Работата по останалите съоръжения и по трасето на участък 2, който се намира на територията на област Ловеч, продължава, посочват от пътната агенция.

От там уточняват, че се очаква строителните работи на четирите мостови съоръжения да бъде подновена след около 2 месеца, когато трябва да бъдат готови техническите проекти на четирите съоръжения.

По-късно от "Автомагистрали" уточниха, че се изпълняват дейности по три броя съоръжения. Дейностите, които се изпълняват по едно от тях, са съгласно одобрен инвестиционен проект от АПИ. За другите две има приети технически проекти от проведен Експертен технико-икономически съвет на АПИ на 29 април 2021 г. На 31 май 2021 г. държавната компания е внесла в АПИ коригираните и окончателни технически проекти. "Автомагистрали" са преустановили дейности по два обекта, заради промяна на проекта по време на строителството, се казва в съобщението на държавната фирма.

Междувременно министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Виолета Комитова съобщи на пресконференция, че продължава работата по първите три участъка на магистрала "Хемус" от пътен възел "Боаза" до разклона за Плевен/Ловеч.

Тя обяви нов подход при работата по строежите и край на порочната практика да се работи без обществени поръчки, проекти и издадени разрешения за строеж. Слага се край и на определяне на цената "на око", която се е посочвала от фирмите, сключили договори за доставки с "Автомагистрали", стана ясно от обясненията на арх.Комитова.

Кои са доставчиците на участък 2

Участък 2 от магистрала "Хемус" е с дължина 19.2 км. Отсечката е между пътен възел "Дерманци" и пътен възел "Каленик". Участъка е предвидено да бъдат изградени двата пътни възела, съоръжение над река Каменица, 9 виадукта, надлез и подлез при пътен възел "Угърчин", селскостопански подлези и надлези, площадка за отдих и т. н.

Магистрала "Хемус" се строи от държавната компания "Автомагистрали" съгласно подписан договор с АПИ.

От своя страна държавното дружество има сключени договори за доставка на техника и материали с частни фирми. За участък 2 са сключени няколко договора с 4 фирми, става ясно от одитния доклад на Сметната палата.

Според него най-много са договорите с "Автомагистрали София" ЕООД - общо 3 на обща стойност над 150 млн. лв. без ДДС, като 60 млн. лв. от тях вече са изплатени на дружеството към края на 2020 г.

Подписаните договори между държавната компания и "Автомагистрали София" са за специфични дейности и пътни принадлежности за над 3 млн. лв. без ДДС, за временно ползване на транспортни средства, строителна механизация и оборудване за 62.57 млн. лв. и за доставка на материали и изделия за над 85 млн. лв. без ДДС.

"Автомагистрали София" ЕООД е правоприемник на "Пътно поддържане Девня" ЕООД, според Търговския регистър. Капиталът на дружеството е 538 780 лв. Собственик на компанията е Методи Иванов Аврамов, който купува фирмата от фамилия Стилянови през 2015 г. за 300 000 лв. Пламен и Силвия Стилянови са собственици на варненската компанията "Инжстройинженеринг".

До преди две години "Автомагистрали София" е малка компания с персонал от двайсетина души и оборот от около 5 млн. - 8 млн. лв. През 2019 г. за нея вече работят 61 души, но оборотът ѝ остава 8 млн. лв., показва справка в регистъра на Камарата на строителите. Според нея до 2020 г. компанията няма изпълнен нито един голям обект, не е участвала и в строителство на магистрали. Загадка остава как "Автомагистрали" е избрала именно тя да е основният строител на участък 2 от магистрала "Хемус". Според одитния доклад на Сметната палата подборът на фирмите е ставал без ясно разписани правила.

Още три частни фирми имат договори за участък 2 с държавната компания. Договорите на "Новако строй" ЕООД за 9.62 млн. лв. без ДДС и на "Парсек Груп" ЕООД за 7.14 млн. лв. без ДДС с "Автомагистрали" са за "специфични дейности и пътни принадлежности".

Дружеството "Пътно поддържане и строителство 2009" има два договора с "Автомагистрали" за участък 2. Единият е за "доставка на озеленяване" за 1.32 млн. лв., като половината от сумата е изплатена авансово. Другият е за временно ползване на транспортни средства и строителна механизация за близо 1 млн. лв., от които 338 хил. лв. са изплатени до края на 2020 г., показва доклада на Сметната палата.

Занапред само с обществени поръчки и без инженеринг

Порочният модел на работа да се възлага без обществени поръчки, готови проекти, направени отчуждения и разрешения за строеж беше въведен по време на третия кабинет на Бойко Борисов.

Сега служебният министър на регионалното развитие арх. Виолета Комитова се закани да сложи край на тази практика. На пресконференция в четвъртък тя обяви, че от тук нататък всички договори ще бъдат възлагани след провеждане на обществени поръчки.

Освен това се слага край най строителството на обекти на инженеринг, като изключения ще се правят само за някои сложни съоръжения, като тунели например. Инженерингът е процедура, при която една и съща фирма проектира и строи даден обект.

Според арх. Комитова инженерингът е "метод, който оскъпява строителството, поражда корупционни практики и не гарантира качествено изпълнение".

Това е порок, дълбоко залегнал в нашите строителни процеси - всичко да се прави на инженеринг, каза арх. Виолета Комитова.

Според нея строителството на инженеринг крие риск от надписване на сметките за даден обект, защото строителната фирма определя колко и какви строителни материали и дейности ще има в проекта.

Ако за изработването на проекта за даден обект се обяви обществена поръчка и се избере независим проектант той ще заложи по-точни параметри за обема дейности, материали, както и цена, смята министърът на регионалното развитие.

Според нея за да се подобри качеството на пътните обекти, както и да се постигне конкурентна цена на строителството, трябва да се променят процедурите така, че да има три обществени поръчки за един обект – за проектант, за надзор и за изпълнител.

Така ще се знае предварително колко материали ще са нужни и цената. Това ще позволи фирмите да се състезават при равни условия и честна процедура, в която ще предложат реални цени, време за реализация и иновации, каза арх. Комитова.

"Тогава можем да сравняваме офертите, така ще постигнем по-добра цена, по-добър срок за изпълнение и добри решения. Това е свободна конкуренция", допълни тя.

Според нея оттам ще дойде по-доброто качество на обектите, ще се премахнат корупционните практики и ще има строителен продукт, постигнат на най-добра цена за съответния момент.

Регионалният министър даде пример с "Автомагистрали". Ако държавната фирма бе възложила подобни процедури за укрепването на 84 свлачища в страната е щяло да се явят 84 проектантски фирми, по толкова надзорни и строителни компании, които да се състезават с 84 проекта. Вместо това дружеството е избрало 25 фирми по неясни критерии, на които без проект и без разрешение за строеж е платило авансови средства за над 188 милиони левове, каза арх.Комитова.

Според одита на Сметната палата за свлачищата "Автомагистрали" е сключила 129 договора с външни изпълнители за над 411 млн. лв. без ДДС, като топ три на договорите с най-голяма стойност са с "Автомагистрали Хемус" (123.2 млн. лв. без ДДС), "Джамбо 33" (103.7 млн. лв. без ДДС) и "ДЛВ" ЕООД (61.2 млн. лв. без ДДС). Към момента има завършен само един обект - срутището при Рилския манастир, а за голяма част от останалите дори няма издадени разрешения за строеж и проектиране.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Как да се подходи с новата детска болница?