Аптеките залети от рецепти с обявени за "ефективни" срещу Covid-19 лекарства

Предписването на медикаменти по телефона е проблем за фармацевтите, които са гледани “под лупа“

Аптеките залети от рецепти с обявени за "ефективни" срещу Covid-19 лекарства

При всяко съобщаване в медиите на медикамент, който се изпитва за лечението на Covid-19, нараства броят на рецептите за съответния продукт, с които здрави хора се сдобиват и отиват да си купуват, защото просто искат да се запасят. През последните дни фармацевти в аптеките съобщават за рецепти с по 3-4 опаковки от антибиотика азитромицин, тъй като бе разпространена информацията, че комбинацията от хлорохин и антибиотика азитромицин е успешно тествана при 30 души, съобщи пред Mediapool председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова. 

По думите ѝ обаче това не е основание за нерационално предписване на антибиотика в момента, защото не може да се прилага профилактично.

Масовото запасяване с "рекламираните" като ефективни продукти е обхванало целия свят, като в САЩ с промоцията на тази комбинация се ангажира лично президентът Доналд Тръмп. Фармацевти, лекари, включително Световната зравна организация,  обаче предупреждават, че хората не могат да си самоназначават никоя от изпитваните за Covid-19 терапии, защото това не е безопасно, а също и че не могат да приемат медикаментите профилактично.

Телефонното предписване е проблем за фармацевтите

"Апелираме към лекарите да предписват лекарствата по начина, по който това е уредено от закона. Към настоящия момент рецепти по телефон са неприемливи. Пациентите следва да знаят, че лечението се назначава след преглед от лекар и диференциална диагностика. Апелирам към лекарите да не предписват лекарства по телефона, да поемат своята отговорност до намирането на нормативни решения в екстрената ситуация и да не очакват фармацевтите, които към момента са подложени на огромно напрежение, да нарушават действащото към момента законодателство. Ситуацията е извънредна, но законодателството не е отменено. Имаше апел към хората обаче да се въздържат от посещения при лекар, а в същото време тези хора посещават аптеки. Не бива ситуацията да се използва срещу българските фармацевти", коментира Стоименова.

В сегашната ситуация  е масова практика лекарите да "предписват" лекарства по телефона заради призива към пациентите да се въздържат да ходят пред кабинетите. От аптеките се очаква да отпуснат съответните медикаменти. В същото време обаче аптеките са обект на засилени проверки и дори имаше заплаха да бъдат затваряни за отпускане на лекарства без рецепта.

"От една страна фармацевтите поемат част от огромната тежест на системата в момента, а от друга са гледани под лупа, без да разполагат с инстументариума, с който разполагат европейските им колеги като генерично заместване, предписване на лекарства по определен списък, електронна рецепта и прочие", коментира Стоименова.

По информация от фармацевти, в момента те са обект включително на т.нар. "контролни покупки" от проверяващите органи, които се представят за пациенти, за да се види дали се отпускат лекарства без рецепта. Освен антибиотиците, други "контролни покупки" се оказват дори продукти като банка с физиологичен разтвор.

Противовирусни лекарства и витамини са дефицитни

Стоименова съобщи, че в момента има временен дефицит на лекарства. "Това са противовирусни продукти, имуномодулатори, някои продукти с витамин С, някои поливитаминни продукти и др. Ограничено е предлагането на витамин С, особено на продукти с по-високо съдържание на аскорбинова киселина.  Доскоро в аптеките се предлагаха около 20 разновидности на витамин С, докато сега има не повече от 2-3", обясни Стоименова. Тя посочи, че към момента предпазни маски се предлагат от местни производители, но те не са сертифицирани като медицински изделия. Спиртът е в ограничени количества.

Увеличението в цените на някои позиции на дезинфектантните и хигиенните материали е около пет пъти, каза още тя. В момента масово български фирми произвеждат продукти, които реално не са категоризирани като дезинфектанти, защото тази процедура изисква време. "Затова те се предлагат като козметичен или хигиенен продукт - почистващ гел на алкохолна основа. Те са със съдържание на етанол поне 70%. Тези продукти са нови за българския пазар и затова сравнение с предишни цени не може да се направи", каза Стоименова.

"При лекарствата повишение на цените не се забелязва или ако има, е вследствие на регулаторни причини. Законодателството за ценообразуването при лекарствата е много строго. Има пределни цени, които не може да се надвишават. Притежателите на разрешения за употреба на лекарствата по лекарско преписание могат еднократно в рамките на година да повишат цените им, и то само в рамките на инфлакционния индекс. Лекарствата без лекарско предписание също имат регистрирани цени. В България обаче няма фиксирани цени и затова е възможно да има разлика в цените на един и същи лекарствен продукт, предлаган в различни аптеки. Възможно е да има повишение на цените по НЗОК, поради отпадане на референтен продукт в групата, но и тук механизмът е друг, а не се дължи на спекула. Възможно е и при намаление на цените на лекарствените продукти (което се прави поне веднъж годишно за лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък), аптеката да не е актуализирала цените, а да е закупила въпросното лекарство на по-високи цени преди актуализацията на позитивния списък, и така също се появяват разлики, но и те не са предмет на спекула", обясни Стоименова.

Затова Българският фармацевтичен съюз е поискал да бъде своевременно уведомен при такива промени, за да може да разпространява тази информация към аптеките.

Проверяващи търсят нотариални актове в аптеката

В същото време аптеките са подложени на масирани проверки от страна на многобройни институции. "Получихме много сигнали за проверки от всички краища на България, при които пред аптека са чакали за проверка 12 проверяващи едновременно, което освен, че не кореспондира с първоначално обявената цел на проверката, подлага и на риск противоепидемичните мерки, разпоредени от Националния щаб. Към момента се правят поне пет проверки едновременно, приключващи с пет констативни протокола. Те не касаят само цените, а се проверяват обичайни неща – начин на съхранение на лекарствата, попълване на регистри, заявки и доставки на лекарства, фармацевтичен порядък, дори са изисквани нотариален акт или друго основание за ползване на помещенията. Но ситуацията в момента не е обичайната и следва проверките също да бъдат съобразени с нея", коментира Стоименова.

Тя допълни, че прокуратурата не е установила спекула с лекарствени продукти, което е очаквано поради строгото законодателство при лекарствата, а що се отнася до медицинските изделия, там няма регулация на цените, така че когато производителите и търговците на едро повишават цените, логично тези продукти се предлагат на по-високи цени и в аптеките. Засега няма глоби, тъй като първо нарушенията се документират в констативни протоколи, а производството отнема време. 

Ситуацията изисква гъвкав подход

Стоименова посочи, че европейските регулатори са гъвкави в подхода си при такива ситуации и няма държава, която към настоящия момент да е подложила фармацевтите си на масирани проверки от пет институции едновременно. "Напротив, всячески правителствата се стараят да подкрепят фармацевтите, тъй като те са на първа линия в борбата с Covid-19, заяви тя. 

Стоименова даде пример, че инспекторатът на Агенцията по лекарствата във Великобритания е разпространил обръщение към фармацевтите, че спират рутинните инспекции и изготвянето на доклади от тях. "Обявиха, че преминават към поддържаща фаза, все още изпълнявайки контролната си роля, но по нов, различен начин, адекватен на пандемията. В Квебек, Канада разрешиха на фармацевтите да предписват лекарства по определен списък. Това се прави във Великобритания от 15 години. В Швеция е забранен достъпът на външни лица до аптеките и се допускат само пациенти", каза тя.

"Ситуацията показа, че е необходима еволюция на управленското мислене и въвеждането на гъвкав, подкрепящ и пропорционален подход към регулирането с фокус върху гаранции за безопасността на пациентите", коментира Стоименова.

"Вече има изключения в България, наложени от ситуацията – изключение от Закона за обществените поръчки в болнични лечебни заведения, производството на медицински изделия от шивашки цехове – включително бе обявено по медиите, че се подписват договори , инструкциите, разпространени от НЗОК във връзка от отпускането на лекарства за хронично болни и пр. Очакваме същият подход да бъде приложен и за българските фармацевти и те да бъдат подкрепени", каза Стоименова. 

Споделяне

Още по темата

Още от Анализи и Коментари

Трябва ли България да спре Северна Македония за ЕС?