Арабската пролет навлезе в летен застой

Сред протестните знамена на площад Тахрир в Кайро бе и нарисувана на ръка карта на Арабската пролет с черни мишени върху всяка страна, засегната от антиправителствени бунтове след свалянето тази година на лидерите на Тунис и Египет.

Мишените обаче лесно биха могли бъдат заменени с въпросителни, след като мъртвото вълнение на промяната прерасна в разпокъсани и неразрешени конфликти, при които загинаха хиляди, а западните политици жонглират, играейки различни роли - от това НАТО да бомбардира Либия до това да бъдат разтревожени наблюдатели на случващото се Сирия и Йемен.

Застоят може да се задълбочи още повече през август, през ислямския свещен месец рамазан, когато по традиция животът почва да тече по-бавно, тъй като ислямският свят спазва от изгрев до залез слънце строг пост и други обичаи като временното примирие.

Свалянето на режими, които са на власт от десетилетия, е огромна и мъчителна задача и се отразява на почти всяко решение, дори това кой да бъде нает за уличен чистач. Иран направи такава промяна с ислямската революция през 1979 г., а американската инвазия за свалянето на Саддам Хюсеин обърна нова страница в историята на Ирак и предизвика продължаваща с години гражданска война.

При сегашните бунтове обаче не се вижда такава цялостна промяна. Това предизвика опасения, че дори лидерите да паднат, стожерите на режима могат да оцелеят, както стана, когато военни поеха временно контрола, след като египетският президент Хосни Мубарак се оттегли от властта.

"Няма полза от полуреволюциите", гласеше заглавие от миналата седмица в египетския в. "Ал Ахрам ал Масаи", след като демонстрантите се върнаха на площад "Тахрир", за да настояват за по-бързи политически реформи и по-смели действия на съдебната система срещу представители на режима на Мубарак, които бяха обвинени в корупция и убийството на протестиращи.

Макар и полуреволюция, тя отбеляза по-голям напредък от повечето бунтове срещу старата гвардия в Близкия изток.

Ядрото на лоялните сили за сигурност в Йемен и Сирия поддържа режимите въпреки нестихващите протести. В Либия Муамар Кадафи може стигне да бъде изправен пред съдбовен момент, защото бунтовници се доближават до столицата Триполи и военните самолети на НАТО удрят военни обекти, въпреки че антиправителствените сили още нямат безспорен лидер, който да предотврати евентуалното заграбване на властта, за да се контролират петролните богатства, ако Кадафи бъде свален.

Страната, от която започна Арабската пролет, Тунис, беше разтърсена от размирици, включително надигане на ултраконсервативните ислямисти, преди изборите през октомври за Учредително събрание, което да изготви нова конституция. Някои политически групи призовават за ново отлагане на изборите, за да се даде шанс на новите партии да се организират.

Междувременно Египет поставя въпроса кога и дали управляващият военен съвет ще предаде властта. Временните управляващи заявиха във вторник, че изборите се отлагат, а подготовката за гласуването щяла да започне на 30 септември.

"Свалете военната хунта" скандираха във вторник някои от 30-те хиляди протестиращи на площад "Тахрир". Часове по-късно военните показаха, че търпението им се изчерпва - майор-генерал Мохсен ел Фангари размаха пръст и предупреди протестиращите, че накърняват националните интереси.

Само в малък Бахрейн властите очевидно наклониха везните в своя полза. С помощта на саудитски подкрепления силите за сигурност потушиха бунта на шиитското мнозинство, което иска от сунитските управляващи повече права. Така нареченият социален диалог започна този месец, но няма вероятност управлявалата 200 години династия да се откаже от властта и вероятно ще и се наложи да действа с твърда ръка, за да предотврати повтаряне на шиитските протести.

"Арабската пролет не е приключила, но сега сме в неприятна ситуация", заяви Кристофър Дейвидсън, лектор по въпросите на Близкия изток и Залива в британския университет Дърам.

Затова определението какво е Арабската пролет става все по-разтегливо. Това важи както за сегашните конфликти, така и за дългосрочните странични ефекти. Въстанията, задействани от незабавните комуникации в интернет, ускориха събитията по улиците. Погледнато от далеч, гледката изведнъж става не толкова приятна.

Дори монарсите действаха бързо след относително малките по обхват размирици. Султанът на Оман Кабус бен Саид обеща 50 000 нови постове за държавни служители и отпусна 2,6 милиарда долара за програми за работни места. Йорданският крал Абдула Втори създаде планове за изборно правителство през следващите години.

В строго управляваните Обединени арабски емирства официални лица отвориха трезорите, за да финансират програми за развитие в по-бедните региони извън Дубай и Абу Даби и планират да разширят правата за гласуване на изборите през септември за федерален консултативен съвет. Тази стъпка бе разгласена като "голям скок" към демокрация в страна, в която петима души бяха затворени само за това, че публикували в интернет призиви за сформиране на истински парламент.

"Каквото и да се случи, страните, които са обхванати или засегнати от Арабската пролет, никога няма да се върнат към предишното положение", заяви Марина Отоуей, директор на близкоизточната програма във Фондацията за международен мир Карнеги.

Това поставя и по-големия въпрос: Колко дълбоки могат да бъдат промените?

Сирийските протестиращи, например, знаят че дори и да бъде свален президентът Башар Асад, военните и държавните служители, на които се крепи режимът, не могат да бъдат прочистени, без страната да изпадне в икономически крах.

Омар Идилби, говорител на местните координационни комитети, които са против Асад, заяви, че опозицията не планира разпускане на армията, нито на управляващата партия БААС, ако президентът бъде свален, но ще се стреми към отслабване на властта на службите за сигурност.

"В началото на бунта, когато скандирахме "Народът иска да свали режима", нямахме предвид президента Асад, а службите за сигурност, които се намесват във всичко - от издаването на брачно свидетелство до отварянето на магазин", заяви Идилби, който живее в Бейрут.

Йеменският президент дори не е в страната и въпреки това режимът му продължава да се бори. След взрив миналия месец Али Абдула Салех бе изпратен в Саудитска Арабия за продължително лечение, което включваше над осем операции. Но синът му Ахмед запази непокътната жизненоважната за режима Републиканска гвардия.

Вашингтон смята, че не съществува надеждна алтернатива на сегашния режим като съюзник в борбата срещу местния клон на Ал Каида в Йемен, който бе обявен за голяма заплаха на американските интереси. Съветникът на американския президент Барак Обама по въпросите за борбата с тероризма Джон Бренън призова Салех да приеме предложението за предаване на властта на вицепрезидента в замяна на имунитет от преследване.

"Сегашната криза показва, че нито една страна не може да победи", заяви Ахмед Обеид бен Дахер, заместник генерален секретар на управляващата партия.

Базираният в Йордания политически анализатор Лабиб Хамхауи определя подобни призиви на вътрешни лица от режима като опит за оцеляване: Защитете системата, не обезателно лидера.

"Смятам, че ще бъде много трудно да си представим оставането на власт на либийския, йеменския или сирийския президент", каза той.

"Личностите ще са други, но системата може да продължи да съществува", изтъкна той.

При кралете и шейховете в Залива няма място за подобни отстъпки.

Ключовата сила в региона, Саудитска Арабия, в която протестите не отслабват, претендира да играя ролята на "контрареволюция на Арабската пролет", заяви Шади Хамид, директор на проучванията в центъра Брукингс в Доха в Катар.

"Революциите от Арабската пролет може и да преживяват своите моменти на съмнение или понякога да изглежда, че са в застой, но те са автентичен израз на промяна и ако използваме една изтъркана фраза, те са на правилната страна на историята", заяви Хамид.

"Това, което започна в Тунис и Египет, още много, много дълго време няма да приключи", допълни той.

По БТА