mediapool.bg Ти си това, което четеш

Арбитражите за инвестиционна защита нарушават правото на Европа

Енергийните дела срещу България обаче не попадат в обхвата на решението на Съда на ЕС
18:55 | 08 март 2018 | 0 коментара

Съдът на Европейския съюз реши, че клаузите за арбитраж, които са включени в 196 инвестиционни споразумения, сключени между държави членки на Евросъюза, противоречат на европейското право.

Според решението на съда, се нарушава европейското законодателство със записваните в двустранните договори за защита на инвестициите клаузи, предвиждащи, че споровете между договаряща се страна и инвеститор от другата договаряща се страна трябва да се решават с извънсъдебно споразумение, а ако такова не бъде постигнато — да се отнасят пред арбитражен съд.

Произнасянето е по казус със спор между холандска здравноосигурителна компания, която се съди със Словакия заради това, че държавата е забранила на дружествата от този сектора да разпределят печалба. Въпросът е бил отнесен към арбитражен съд по силата на държавен инвестиционен договор и Словакия била осъдена да плати 22.1 млн. евро за нанесени щети на фирмата Achmea. Държавата обжалвала обаче това пред германския федерален върховен съд, който на свой ред е запитал Съда на ЕС дали арбитражната клауза в споразумението между Словакия и Холандия противоречи на правото на ЕС. Съдът е постановил, че този механизъм за водене на търговски спорове изкривява разрешаването им

Решението на Съда на ЕС поставя под въпрос действието на 196 такива договори, сключени между страните членки.

Становището обаче не засяга водените международни арбитражни дела от трите електроразпределителни компании – ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про", и газоразпределителната "Овергаз", срещу България. Причината е, че внесените от тях искове, надхвърлящи 1 млрд. евро, пледират за нарушаване от страна на държавата и на Енергийната харта, по която страна е и Европейската комисия=

Решението на съда на ЕС визира само арбитражните дела, водени по силата на двустранни договори за защита на инвестициите, сключвани между държави членки на Евросъюза, , коментира пред Mediapool адвокат Михаил Екимджиев.

Посочените четири енергийни иска имат повече от едно обвинение за нарушение от страна на България по различни междудържавни или международни договори, сред които и Енергийната харта.

Първа австрийската ЕВН повлече крак през 2014 г. с иска си срещу България на стойност над 600 млн. евро заради неплатени от НЕК суми към електроразпределителното предприятие по вмененото му задължение да изкупува енергия от възобновяеми енергийни източници. Макар тогавашният финансов министър да бе оторизиран от правителството да проведе мирни преговори, за да не стига случаят до съда, това не се получи. В хода на разглеждането на делото в арбитража на Световната банка във Вашингтон сумата на иска бе неколкократно променяна, а междувременно НЕК се съгласи да плати част от дължимите пари. Произнасянето на съда по този казус се очаква всеки момент, като запознати твърдят, че държавата ще бъде осъдена да плати няколкостотин милиона евро.

Следваща във веригата от подадени искове бе "Енерго-Про", които поиска от България над 54 млн. евро заради натиска върху поскъпването на тока, оказван от енергийния регулатор.

ЧЕЗ внесе иск за стотици милиони през юли 2016 г. в арбитража на Световната банка заради редица интервенции на българските институции, които вредят на дейността ѝ в България в дългосрочен план, и поради критичната ситуация на местния енергиен пазар, която не се подобрява.

Делата на ЧЕЗ и "Енерго-Про" са в различни фази на изслушвания. Покрай покупката на активите на ЧЕЗ от пазарджишката "Инерком" и намерението на държавата да вземе контрола върху тези активи, от ЧЕЗ посочиха, че воденото арбитражно дело може да е пречка за това и намекнаха, че искат извънсъдебно споразумение.

Последният енергиен иск срещу България във Вашингтон е от "Овергаз" от 2017 г. и е за 202 млн. евро, тъй като държавата в съдружение с "Газпром" остави газоразпределителната и газоснабдителна компания без доставки на синьо гориво.

Отделно има още няколко арбитражни дела срещу страната, сред които и претенция от 150 млн. евро заради фалита на КТБ, заведен от оманския държавния фонд "Генерален резерв", който беше акционер в банката.

Още от Бизнес