Арести и дежурни обвинения към САЩ. Какво става след протестите срещу диктатурата в Куба

Повече от 100 души бяха задържани в Куба, след като хиляди се присъединиха към най-големите протести от десетилетия срещу комунистическото правителство на острова и мизерията.

Сред причините за недоволството са сривът на икономиката, недостигът на храни и лекарства, както и повишаването на цените и начина, по който правителството се справя с Covid-19.

Президентът Мигел Диас-Канел призова привържениците си да се борят с протестиращите и обвини санкциите на Съединените щати за икономическите проблеми в страната му, предизвикали демонстрациите.

Сред арестуваните са журналисти и десиденти, съобщава неправителствената организация "Амнести интернешенъл".

Един от участниците в неделните протести, идентифициран само като Алехандро, заяви пред Би Би Си: "Няма храна, няма лекарства, няма свобода. Не ни оставят да живеем".

Протестиращите скандираха "свобода" и "долу диктатурата" в демонстрации в страната, включително в столицата Хавана.

"Не се страхуваме. Искаме промяна. Не искаме повече никаква диктатура", коментира друг участник в протеста.

Според жител на Хавана е все по-невъзможно да се живее в страната.

Антиправителствените демонстранти са били задържани от органите на реда, подкрепяни от цивилни полицаи. На кадри в социалните мрежи се вижда как се упражнява насилие при арестите, посочва Ройтерс.

Бившият първи секретар на ЦК на Кубинската комунистическа партия Раул Кастро е участвал в обсъждането на обстановката в страната след масовите протести и безредици, пише партийният печатен орган вестник "Гранма".

Изданието съобщава, че се е състояло заседание на Политбюро на ЦК на ККП под председателството на първия секретар на ЦК и президент Мигел Диас-Канел, на което е присъствал и Раул Кастро.

В информацията на вестника се казва, че са били анализирани "провокациите, организирани от контрареволюционни елементи, организирани и финансирани от САЩ с цел дестабилизация".

Според "Гранма" на заседанието е била отбелязана "образцовата реакция на народа", откликнал на призива на Диас-Канел за защита на революцията на улиците, което позволило "спиране на подривните действия".

Раул Кастро се оттегли от ръководството на партията през април.

По-рано от Вашингтон обявиха, че подкрепят кубинския народ в исканията му за свобода. Американският президент Джо Байдън отправи призив към кубинския режим да служи на народа си, а не да се облагодетелства от него.

От Москва дойде предупреждение - външни сили да не се намесват в Куба след демонстрациите. Според говорителя на руското външно министерство Мария Захарова това би довело до дестабилизация на острова.

Президентът на Мексико Андрес Мануел Лопес Обрадор призова за край на американското търговско ембарго над Хавана.

Венецуелският му колега Николас Мадуро обеща подкрепа на кубинския президент и "революционното правителство" на острова.

Европейският съюз от своя страна настоя кубинското правителство да се вслуша в притесненията на хората, вместо да реагира с насилие.

"Кубинският народ има право на мнение и аз лично бих призовал правителството да разреши мирни демонстрации и да се вслуша в гласа на недоволството на демонстрантите. Подобно недоволство не сме виждали от 1994 г.", заяви първият дипломат на ЕС Жозеп Борел.