Аревик и Давид: една любовна история между Монтана, Ереван и Бусманци

Аревик и Давид: една любовна история между Монтана, Ереван и Бусманци

За Аревик чух на първата по рода си демонстрация в България в подкрепа на имигрантите, която се проведе една мартенска събота (20 март 2010 г.) пред Дома за временно настаняване на чужденци в Бусманци под наслова ″Няма нелегални хора”. Само ден по-късно двеста хиляди души демонстрираха пред Белия дом със същото послание. Те припомняха обещанията за облекчаване на режима за пребиваване в страната и каузата ″солидарност”, заради която Барак Обама получи безпрецедентна подкрепа срещу консервативния кандидат на републиканците на последните президентски избори и стана първият афро-американец на президентския пост в САЩ.

На демонстрацията пред дома в Бусманци имаше около 50-тина души - активисти от Федерацията на анархистите в България (ФАБ), от "Анархосъпротива", адвокати, приятели на задържани в центъра, блогъри, граждани. Протестът беше проведен с разрешение, надлежно взето от Инициативен комитет и ФАБ. Въпреки разпратената официално информация, на демонстрацията нямаше фоторепортери, телевизии и преса.

Домът в Бусманци официално не носи името затвор

Между решетките, които обаче са поставени на всеки прозорец в дома, задържаните вътре чужденци с ленти с надпис ″Freedom” на главите протягаха снимки на своите деца, близки и родини. Върху разпънати чаршафи се четяха спонтанно направени надписи като ″Свобода” и “Human Rights”.

През разстоянието от около 40 метра до оградата, зад която бяха демонстрантите, трудно си пробиваха път откъслечни думи като ″Гуантанамо”. Според Джавет Нури, афганистанецът, който за пръв път постави темата ″Бусманци” в публичното пространство с гладните си стачки и с опита си да се самозапали вътре в дома, този първи протест в солидарност със задържаните е важен знак за хуманност от страна на иначе безразличната българска общественост.

Самият Джавет остава съпричастен към задържаните вътре. Подкрепя ги, отвън, защото самият той вече е на свобода, а Бусманци за Джавет Нури е вече история.

За Аревик пък – арменка на 22 години, дошла напълно легално с виза и съответна покана през 2009 г. в България - Бусманци внезапно се оказва настояще с плашещата перспектива за депортация и трайни последици в бъдеще време.

Първо действие: От Ереван до Монтана

Аревик Шмавонян се запознава с Давид Артюнян в интернет преди около 5 години. Аревик е от Ереван (Армения), а Давид от....Монтана (България).

Семейството на Давид идва в България през 1993 г., когато той е само на 6 години. Давид израства в България, учи в България, живее в България. Сега е на 23 години. Всичко е нормално до момента, в който на арменското семейство, постоянно пребиващо в страната с легален статут, не му се налага да поднови този статут.

През 2001 г. врачанският вестник ″Конкурент” помества статия озаглавена ″Арменец обяви гладна стачка заради паспортното в Монтана”. Става дума за Гагик Артюнян, бащата на Давид, който се възмущава от сумата (по 1000 лв.), поискана от местната паспортна служба, за издаване на документи на всеки от четиричленното му семейство. Това е била редовната тарифа обаче и не имало нищо незаконно. Съответно вестникът цитира шефа на паспортната служба в Монтана Наталия Филипова (днес тя е началникът на областната дирекция „Миграция” на МВР), че това е редовната тарифа на таксата за получаване на статут на постоянно пребиваващ в страната чужденец.

Семейството на Гагик урежда статута си според закона – майката, бащата и дъщерята. С едно изключение – синът Давид, още непълнолетен. Давид остава без документ за самоличност, тъй като при допитването до посолството на Армения получава отказ, тъй като подлежи на военна служба в Армения, макар че тогава е едва на 14 години.

Без документи Давид не може да следва и да работи легално. Без документи той не може да пътува за Армения, за да види на живо своята приятелка, за която след 5 години заедно, макар и виртуално, е сигурен, че е Любовта на живота му. А и вероятно, ако го направи, ще вижда Аревик само по време на свижданията в арменската казарма.

Без документи Давид не може ... и да се ожени легално за любимата си жена в България, където живее от шестгодишен вече близо 20 години.

Второ действие: От Монтана до Бусманци

Проблемът става сериозен след срещата на Давид и Аревик в реалността. Аревик идва в България по покана на родителите на Давид през 2009 г. И за двамата е ясно: Аревик иска да живее с Давид, Давид иска да живее с Аревик. Щастливи са, че са се намерили. Давид не може да пътува за Армения, защото няма документи, а цялото му семейство живее почти 20 години в България. Приемат Аревик като своя дъщеря.

Аревик решава да се регистрира в Агенцията като търсеща статут, Давид също решава да направи това, за да престане да съществува нелегално в България, където е израснал.

Получават отказ. На Аревик е дадена бележка за 14 дена, с която тя да може да се движи в България. Срокът в бележката изтича на 24 март 2010 г. На 9 март получава призовка да се яви в областната дирекция ″Миграция” на МВР в Монтана. После я отвеждат в дома в Бусманци. Факт, който Аревик решава да спести на своите родители в Ереван. И без това им е било трудно да свикнат с любовта на дъщеря им към арменец в далечната за тях България.

Ромео и Жулиета - миграционен дубъл, ХХI век

На 22 март 2010г. след телефонен разговор с Аревик, в който младата жена от Армения потвърждава, че за първи път е съгласна да говори пред медия и да се срещне с журналист, в случая от ″Хоризонт″, искам с писмо официално разрешение за журналистически достъп до Дома за временно настаняване на чужденци в Бусманци за интервю и среща с Аревик. От пресцентъра на МВР отказаха устно. Моментът не бил подходящ. Вероятно заради първия безпрецедентен засега протест пред Бусманци.

Първото интервю пред българска медия на Аревик носи изненада. Същият ден Аревик си е направила тест за бременност. Положителен. Споделя с нас този щастлив момент в живота си. Аревик мечтае само за едно: ″Искам бебенцето да се роди там, където е баща му. Да сме заедно, когато то се ражда. Където и да било...”. Давид заявява: ″Единственото, което искам и мечтая, е да сме заедно двамата с Аревик. Даже да сме двамата в Бусманци... готов съм и да отида в Армения, само и само да съм с нея.” (Хоризонт 24 март 2010 г., БНР).

Бременна в Бусманци под сянката на депортацията?

Над казуса Аревик стои дебелата сянка на рестриктивния рефлекс на институциите, въпреки че заедно с адвокат Валерия Иларева от Правната клиника за бежанци и имигранти Аревик обжалва всяко едно от решенията.

Направено е всичко, което е предвидено от правна гледна точка – органите са сезирани с молби, но законът е такъв, че от тяхната свободна преценка зависи какво ще отговорят. Втората молба на Аревик пред ДАБ с новото обстоятелство на нейната бременност е подадена на 30 март т.г.

После съдът в Монтана отхвърля жалбата срещу принудителното настаняване на Аревик в Бусманци, въпреки че в молбата на Аревик до Областната дирекция на МВР в Монтана за приемане на ново доказателство е приложен документ – медицинско направление от 3.04.2010, с който болницата в МВР изпраща в АГ ″Майчин дом” Аревик Шмавонян, с недвусмисленото ″тъй като жената е бременна”. Според Валерия Иларева от това решение на съда обезпокоително личи основно неразбиране на условията за налагането на тази мярка "принудително настаняване" като крайна и по изключение: съдията се позовава на текста в закона, че щом има заповед за принудително отвеждане до границата, не можело да се иска налагане на по-лека мярка.

Дали обаче ″Принудително настаняване” в Дом като Бусманци на жена в ранна бременност крие рискове, бюрократичната система от органи, формално спазващи закона, не се пита. Така или иначе съдът в Монтана не помага Аревик да не прекара първите и най-рискови за плода седмици зад решетките на прозорците в Дома в Бусманци. Решение, с неизвестни последици.

Румен Геловски, началник на регистрационно-приемателния център в София към Държавната агенция за бежанците потвърди пред ″Хоризонт″, че на 30 март 2010 г. е регистрирана втората молба от Аревик за получаване на статут на закрила. Самата регистрация на молбата ѝ би трябвало да отмени вече съществуващата заповед за принудително отвеждане до границата и депортирането ѝ. А съответно да преосмисли и задържането ѝ в Бусманци. Само че, още от 1 април има решение на агенцията по молбата на Аревик. То е отново отрицателно за Аревик. Връчено е на Аревик вътре в дома в Бусманци на 13 април 2010г. Аревик може да обжалва в седемдневен срок пред административния съд, а ако съдът приеме за основателна нейната жалба срещу отказа на ДАБ, процедурата ще се върне отново в Агенцията за бежанците, където обаче решението отново може да е същото, нали хората там ще защитават своето решение, своята компетентност и своя прочит на закона.

Суровото око на закона, четен по български и диагнозите, без медицински превод

Обстоятелството на нейната ранна бременност няма тежест в очите на служителите в агенцията. Според Румен Геловски заключението от болницата към МВР не е за ″недвусмислено доказателство” за категорична бременност. В ДАБ не са се интересували при какви обстоятелства Аревик е прегледана. В медицинското направление от МВР болницата към АГ ″Майчин дом″, с което разполага адвокатката на Аревик, тя постъпва с гадене, повръщане и припадък и е препратена към гинекологията.

Служителите в Държавната агенция за бежанците, както и служителите в дирекция ″Миграция″, които са се занимавали със случая ″Аревик” стриктно спазват буквата на закона, даже в случая на няколко закона. Само за 2009 г. в Агенцията за бежанците са постъпили над 150 молби за закрила, и зад всяка една такава молба има човешка история, признава Геловски. А по отношение на бремеността на Аревик той се пита дали тя не е резултат на ″лекомислено поведение”, каквото той ″не би искал да подозира” дали не е ″опит за въздействие върху решението на ДАБ?!” (интервю пред ″Хоризонт″, БНР, на 15 април 2010г.).

Още повече, че прочитът на Агенцията на медицинския документ не вижда доказателство за бременност в бележката, издадена от болницата. В решението си ДАГ изпуска думата ″още″ пред израза ″не се визуализира сърдечна дейност”. Ранният етап на бременността отговаря на описанието ”вижда се на ултразвук плоден сак в матката”. Наистина, езикът в първото медицинско /от 29.03.2010 / е ″медицински”, но за Агенцията това не е ″недвусмислено доказателство” за бременност и това, иначе най-важно човешко обстоятелството, не само че няма тежест в техните очи, но не се брои и за новонастъпило обстоятелство.

Отвъд професионалните терминологии един въпрос увисва, и то не само в нашенската правна практика - въпросът за т. наречените хуманитарни обстоятелства при търсенето на закрила.

Това не пречи да опитаме да го поставим и то не на формалния език на правото, или още по-малко на медицината, а съвсем човешки.

Така, както всеки от нас ще се запита, независимо дали живее в Монтана, София, Ереван, Страсбург или Сиатъл, независимо дали работи в БНР, в БХК, в МВР, в съда, в болницата или е просто слушател и зрител на тази история.

Както би попитало вашето дете, ако чуе историята на Давид и Аревик, ако му я разкажат в детската градина: ″Мамо, защо ако Давид и Аревик се обичат, да не могат да са заедно? Кой им пречи, ако родителите са съгласни?”

И другите въпроси, които идват след това:

- Защо, ако Давид и Аревик се обичат, те трябва да са разделени от две приятелски държави като България и Армения?

- Защо, ако иска да живее с Давид там, където той е отраснал и където е семейството му, Аревик трябва да се върне в Армения?

- Защо Давид няма документи, ако от шестгодишен е в България и семейството му тук живее и работи почти 20 години?

- Защо, за да има документи, Давид трябва да отиде в друга страна, в Армения, да изкара там военна служба, ако от шестгодишен не е стъпвал там, и ако близките, семейството му и приятелите му са тук, в България и вероятно няма да му е лесно сам там? А и ако е в казармата, пак няма да е с Аревик, когато, живот и здраве, бебето се роди?

- Защо Аревик трябва да трепери какво ще се случи с нейната бременност сама в стая с решетки по прозорците в Бусманци, ако бащата на бебето и неговото семейство я искат като снаха и са в състояние да се грижат добре за всички тях?

- ... и още един въпрос – кой ще бъде отговорен, ако стресът, в който живее в момента една арменска жена на ръба на депортирането превърне хипотетичния риск за плода в реален? Дано разбира се, това да не се случи.

Развръзката предстои. Вече след решението на ДАБ ″топката″ отива към областната дирекция на МВР - Монтана, защото Директорът на ОД на МВР - Монтана е издал заповедта за принудително отвеждане до границата на Аревик и съответно той има правомощия да издаде заповед за отлагане на изпълнението ѝ поради това, че Аревик може да не е в състояние да пътува или поради това, че тя обжалва решението за отказ на Държавната агенция за бежанците.

Топката е в административния съд, който ще гледа жалбата на Аревик срещу решението на ДАБ ... Топката е и в градината на Обмудсмана, до който миналата година Давид адресира писмо. И получава поредния нерадващ го отговор ″да уреди документите си с родината Армения”. ″Родина”, който той вижда за последно като шестгодишен. Обмудсманът в момента се замисля върху промени в Закона за чужденците, които да гарантират по-сериозно прилагане на практики, които да отговарят на Европейската конвенция за човешките права.

Общественият натиск

Малко след излъчванията на радиоинтервютата с Аревик и Давид реагира блогосферата. Блогът на Светла Енчева инициира писането на писма до МВР - Монтана за осбовождаването на Аревик от Бусманци.

Реагираха и телевизиите с репортажи. Създаде се група ″Да спасим Аревик” във Фейсбук.

Правната клиника за бежанци и имигранти също апелира ″Аревик да бъде освободена незабавно”.

Информацията по случая Аревик и Давид захрани наново подписката ″За регулиране статута на нелегалните имигранти в България” иницирана от Правната клиника за бежанци и имигранти, Фондация "Център за правна помощ - Глас в България" и Гражданска инициатива "Справедливост 21"

Реагираха и арменските организации в България. Председателят на младежката секция на Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган" Виктор Баръмов потвърди, че съюзът е разглеждал сложната ситуация на Давид и Аревик на заседание на управителния си съвет и намира, че вероятно става дума и за правен вакуум в законите, свързани с подобни парадоксални случаи на хора, които живеят повече от двадесет години в България, но остават нелегализирани, защото в организацията имат доста подобни примери.

Според госпожа Марти Топакбашиян, председател на координационния съвет на Арменските общности в България, този случай е пореден пример за трудното разграничаване между юридическо и хуманно мислене при прочита на законите.

Вероятно случаят ″Давид - Аревик” ще усили не само дебата за промени в Закона за чужденците, но и за ратификация на конвенциите от международното хуманитарно право, които уреждат въпроси като този, а досега не са намерили място в нашето законодателство.

Също толкова драматичен е въпросът с останалите нелегални имигранти, които не могат да бъдат върнати в страната им на произход. Задържането им зад решетки в дома в Бусманци или ежедневната подписка в районните управления на МВР са квази решения, които водят до изключването им от нормалния живот и фактически до това да бъдат тласкани към криминализация, защото всичко легално им е отказано...

Ако Аревик беше българска гражданка, а Давид имаше документи

Светлана, майката на Давид, със сподавен глас споделя в ефира на ″Хоризонт″, БНР (15 април 2010 г.), че ″Това не е въпрос…Давид обича Аревик, най-добре е те да са заедно, а дали щеше да ни е по-лесно да легализираме Давид, ако се беше влюбил и оженил за българка изобщо, ама изобщо не искаме с баща му да мислим”. Любовта е по-важна, знаят го всички нормални хора.

Давид живее в Монтана от шестгодишен, но остава неразпознат от българските институции, заради казуса „″адължителна военна служба” в страната майка. Проблемът обаче е, че самата майка на Давид си живее и то с него в страната България. Давид не познава никого в Армения, семейството му е тук и то легално. Франция, например, която има сурова имиграционна практика, никога не би си позволила да остави подобен казус да се развива във времето по начина, по който става това с Давид тук. Регистрирането на дете, макар и родено в друга държава, го поставя ″в релсите” на идентичността още от училищната скамейка.

Само за контраст един страничен пример - даже децата на български роми, които поне два пъти годишно биват депортирани с френски чартърни полети към София, не се водят с липсващо ИД там. Те имат пълни права на образование, съответно учат и се справят достатъчно добре с френския. Преведено на човешки език, това означава, че детето Давид като социализирано и живеещо в една държава, като ходещо на училище и съответно завършващо начално и средно образование, не може да се окаже внезапно ″човек без ID”. Изпращането му насила в ″страната майка”, при положение, че семейството му остава тук, и особено, когато спомените му от нея са само до шестгодишна възраст, може да го лиши от неговия социум, от ключовата социална връзка родители, съученици, приятели… Допълнителен проблем може да се окаже ползването на езика и това, че първият му зрял досег със страната на произход може да се окаже в условията на задължителна казарма. Логично е да се запитаме приложим ли е в случая член 8 (Право на зачитане на личния и семейния живот) от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа?

Случаят ″Давид″ е още един уникален пример за необходимостта от регулиране на статута на чужденците, които от години живеят в правен вакуум в България, без документи и право на образование и работа. Това е и смисълът на петицията за такава промяна в Закона за чужденците, която да разреши ″постоянно пребиваване на нелегалните имигранти в България, които пребивават в страната поне три години и имат работодател, който е готов да сключи трудов договор, както и издаване на документи на останалите нелегални имигранти, които не могат да бъдат върнати в страната им на произход”.

Случаят Давид е истинското изпитание пред прочита на законите и международните гаранции за човешките права.

От това дали Давид и Аревик ще останат в България или любовта им през стените на Бусманци ще се пренесе до стените на някое военно поделение в Армения, ще зависи отговорът на въпроса – дали обществото и държавата ни са достатъчно зрели в своята хуманност… когато са вече формално демократични и европейски признати.

Развръзката предстои, а въпросите са пред всички нас.

П.П. В сряда (28 април) Аревик, която бе обявила гладна стачка, а прекрати след срещата си с посланика на Армения у нас Сергей Манасарян, който, по информация на "Хоризонт" следи случая от самото му начало. Пред БНР посланикът потвърди, че се е срещнал късно следобед с бременната Аревик, и че посолството на Армения има готовност да съдейства с молба пред българските власти за промяна на мярката на задържане на Аревик в Бусманци с режим "подписка" в Монтана, където живее нейният любим Давид Артюнян.

Давид и семейството му от своя страна също преустановяват гладната си стачка пред РПУ Монтана.

Още от