Дълги години, при всички правителства порочната практика на пътната агенция да претупва процедурите по възлагане на поръчки и да довършва нещата в крачка минаваше между капките, разбира се, с мълчаливото съгласие на властта. Когато обаче става дума за един от най-скъпите инфраструктурни проекти в България на важен европейски коридор – магистрала “Струма” (около 1 млрд. евро), гафовете на АПИ няма как да останат незабелязани.
Интересното в случая е, че вината на пътната агенция за забавянето на археологическите проучвания по трасето на магистралата до Кулата някак остана на заден план. Част от хората останаха с впечатление, че археолозите са едни пресметливи и зиморничави чиновници, които умишлено саботират строителството на инфраструктурни проекти, за да източват държавния бюджет. За това внушение сериозно допринесе регионалният министър Лиляна Павлова, която би трябвало най-добре да е запозната с правилата за възлагане и реализация на строителен обект, както и за тяхното заобикаляне от подопечената ѝ пътна агенция.
Лично премиерът Бойко Борисов влезе в ролята на арбитър в спора между възложителя (АПИ) и строителите – притискани от срокове и опасност от загуба на финансиране, и археолозите, които искат да си вършат работата. “Ако трябва на музейните специалисти да се осигурят калорифери, ватенки, навеси и палатки, за да се проучат изцяло находките и да се придвижат към музея откритите исторически ценности”, нареди премиерът по време на инспекция на строителството на “Струма” на 11 януари. Тогава археолозите обясниха, че когато пръстта е замръзнала и по-твърда от реликвите няма как да се правят разкопки. “Ще ви я подгреем, ще докараме калорифери тук. 22 години, да не говорим 40 преди това, не е пипано и днес му е дошло времето. Ние ще върнем накрая парите на Брюксел заради това, че - хладно ви било", ядоса се Борисов.
Гневът на премиера обаче трябваше да е насочен в друга посока. В идеалния случай изграждането на един пътен обект трябва да започне след издаване на строително разрешително, приключили процедури по отчуждаване на терените и приключили археологически разкопки. Археолозите нямат право да правят проучвания преди държавата да е влязла във владение на имотите, през които ще минава пътя. Какво обаче се случва на практика? Притискана от срокове или по други причини пътната агенция стартира търгове за строителство, а междувременно се правят отчуждения. И докато изпълнителят се избира в рамките на няколко месеца, отчужденията могат да се проточат над година. Това забавя и влизането на археолозите на терен. Междувременно строителното разрешително е издадено и изпълнителят почва работа.
Тези порочни практики са причината за случая с пътя към хидровъзел “Цанков камък”, който е незаконен година и половина след пуска му заради неприключили отчуждения. Същото се отнася за прохода Хаинбоаз, “Струма” - лот 0, обходния път на Попово и много други. На заседание на Министерски съвет миналата седмица министър Павлова обяснява на премиера как “едно време са строили без отчуждения и необходими документи”, давайки за пример именно тези обекти.
Ако обаче пътната агенция не започне да спазва безкомпромисно правилата, правителството на ГЕРБ ще попадне в същата категория на “предишните”.
Полезна ли ви беше тази статия?
Ще се радваме, ако подкрепите електронното издание Mediapool.bg, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
Подкрепете ниАбонирайте се за най-важните новини, анализи и коментари на събития от деня. Бюлетинът се изпраща до електронния Ви адрес всеки ден в 18:00 часа.
Абонамент
