Архитекти алармират за надстрояване на паметник на културата

Фонд иска да префасонира покрива на "банкерската" сграда в центъра на София

Архитекти алармират, че се иска надстрояване на емблематичната сграда на ъгъла столичните улици "Иван Вазов" 1 и "Славянска" 2 в центъра на София, известна като "банкерската".


В столичния район "Средец" има внесено искане за промяна на покрива на сградата - на неговия наклон и форма. То е подадено от "БСПФ България" ЕАД, което е свързано с листвания на борсата в Лондон фонд "Блек сий пропърти", който индиректно се свързва с варненската група "Химимпорт".


Преустройството на покрива на сградата е получило зелена светлина от Министерството на културата, а днес – 29 август изтича срокът, в който собствениците на съседните имоти могат да възразят срещу него. Сред тях са Министерството на финансите, което притежава имот там (етажна собственост откъм ул. "Славянска"), както и Цветелина Бориславова чрез фирмата "СиЕсАйЕф" АД. Досега в районната администрация не са постъпили възражения.

"Сградата притежава статут на единична архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност с категория "национално значение". Имотът попада в границите на Втора защитена зона на археологическия резерват "Антична Сердика и средновековен Средец", пише в становището на Министерството на културата, издадено на 18 март.

След тези факти се уточнява, че работният проект се отнася за покрива и "предвижда реконструкция на използваем шести покривен етаж". Като мотив за допустимостта на проекта министерството отбелязва, че той не предвижда промяна на предназначението на сградата, както и на фасадите ѝ.


Според директора на Националния институт за недвижимо културно наследство Даниела Джуркова не се предвижда строителство на нов етаж на сградата.


"Важното в случая е, че оригиналната сграда е с мансарден покрив. При преустройството през 1928 г. той е премахнат. Така че в типологията на сградата стои възможността тя да бъде завършена с пета фасада, която е важна за всички сгради от този период", обясни Джуркова пред dir.bg.

Според архитект Иван Колев е добре обаче да се чуе мнението на собствениците и проектантите на сградата.

"Архитектите трябва да бъдат равнопоставени. Едни получават разрешение за намеса, а други чакат с години да получат разрешение за проектиране. Има една избирателност - някои са равни, а други по-равни от тях", коментира от своя страна архитект Валентина Василева пред dir.bg.


Сградата на ул. "Иван Вазов" 1 в София е построена през 1912 г. и е сочена като един от върховете на българската архитектура от началото на миналия век. Неин автор е арх. Никола Лазаров.


Първоначално "банкерската" сграда, както е известна, е била изградена на 3 етажа за нуждите на Централна кооперативна банка.

В началото на 20-те години на XX век е започнало нейното надстрояване, което е реализирано от архитектурно бюро "Ничев & Фингов & Апостолов".

По времето на социализма сградата беше централа на софийския клон на ДСК. След промените там се нанесе банка "Биохим", а по-късно - "Уникредит Булбанк". Банката продаде сградата през октомври 2017 г. на фонда "Блек Сий Пропърти" (Black Sea Property) за 10.5 млн. евро.

Фондът се свързва с групата "Химимпорт", в чиито активи е и Централна кооперативна банка.


Архитекти и банкери казват, че всичко в сградата на ул."Иван Вазов" 1 е история. Колоните и профилираните корнизи, фигурите на атланти и маски на богини по фасадата, орнаментите от ковано желязо на входните врати.


На една от вратите дори е останала "визитката" на майстора, който ги изработва преди 100 години – "Железарска работилница на Д. К. Загорски, бул. Фердинанд 22". Монограмът в преддверието на централния вход показва годината на построяване – 1912.

В някогашния директорски кабинет, където за известно време работи и прочутият банкер Атанас Буров, са запазени автентични детайли, разкриващи някогашния му блясък. Овалното помещение е с оригиналната дървена ламперия и гипсови орнаменти на тавана. Силно впечатление правят резбованите масивни дървени бюро и шкаф, произведени през 20-те години на миналия век, които са шедьоври на пластичното изкуство.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?