Архитекти: В Пловдив общината строи тайно и секретно, като база на НАСА

Обществени поръчки се печелят с абсурдни срокове и на най-висока цена, но всичко е законно

Новата градска галерия на Пловдив се строи по неизвестен на обществото проект сн. Под тепето

Кратък срок и най-висока цена - с този нов трик се печелят обществени поръчки в строителството на инженеринг през последните години, но всичко е законно. При над половината от 400 случая се оказва, че проектите не се правят от проектанти или архитекти, а от хора извън бранша. Например поръчка за проектиране е спечелена дори от зеленчукопроизводител. Това показва анализ на около 400 обществени поръчки за последните три години, който се прави от Камарата на архитектите в България (КАБ).

Последният нашумял случай с 2 дни проектиране на мост беше в Пазарджик. В понеделник на пресконференция бяха представени нови скандални случаи. Сред тях проект за детска градина в Гоце Делчев, спечелен от фирма, дала също срок за проектиране от 2 дни.

"Това означава архитектите да измерят сградата, да изчертаят, да предвидят материали, да направят обследвания, да предвидят нови системи и т.н. Този срок за всички тези неща е абсурден. Когато писахме на кмета на Гоце Делчев да прекрати поръчката, той каза: "Това е лошо, но е законно", каза арх. Петкана Бакалова, зам.-председател на Управителния съвет на КАБ.

И дава още примери. В Златоград 44 обекта на общината се изпълняват за 10 дни, включително реконструкция на многоетажни блокове по националната програма за саниране. Нова спортна арена се проектира с всички възможни системи за 4 дни. Толкова дни е дадено и за проектирането на укрепване на училище в Панчарево, което очевидно има конструктивни проблеми, т.е. опасно е децата да бъдат вътре.

В Сливница площадът се проектира за 5 дни, а във Велико Търново се прави работен проект за театъра за 10 дни. Списъкът може да бъде продължен с още.

"Това са измислени, нереални и абсурдни срокове", каза арх. Бакалова.

По думите ѝ вариантите работата да се свърши в толкова кратък срок са два. Единият е проектантът предварително да е направил проекта. Другият е общините скрито да възлагат допълнителни срокове, като това става чрез срока за отстраняване на забележките.

Един от най-скандалните примери, според арх. Бакалова, е случаят с градската галерия на ул. "Гладстон" в Пловдив.

"Вече повече от една година никой не знае какво ще се появи там. Общината казва, че не може да представи публично проекта, защото съдържал авторски права, въпреки че според публична информация авторските права принадлежат на общината. И община, и строител, като някаква тайна база на НАСА строят нещо секретно, а това е поръчка за 3.5 млн. лева. И утре всички ще бъдем изненадани от това, което се появи", каза възмутена арх.Бакалова.

Дискриминационни условия

Друг проблем, който вижда КАБ в обществените поръчки, се залагането на дискриминационни условия.

"Какво значи това? Една община казва: "Моля ви се, елате на конкурса и проектирайте без пари. Ако спечеля финансиране след две-три години от някоя програма, ще ви платя". Това означава, че от 100 обекта се финансират 30. Един проектант трябва да приеме, че 70% от труда му отива на боклука. Заради това под 50 фирми от общо 4500 архитекти участват в обществените поръчки", каза още арх. Бакалова.

Архитект Юлия Железова даде пример с поръчки на общини, финансирането, за които е под условие от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) по Програмата за развитие на селските райони. От проектантите се изисква за тяхна сметка да проектират нещо, без да се знае какви правила ще напише МЗХГ в насоките за кандидатстване и това да стане на кредит. Тоест проектантите да се превърнат в кредитни институции, без да е ясно дали изобщо ще им бъде платено, защото не е се знае дали общините ще спечелят проект по програмата, обясни арх. Железова.

Интелектуалният труд не струва

Архитект Петър Киряков направи анализ на финансовата рамка на стойността на един проект. По думите му 12% от средствата отиват за интелектуалната част, а останалите са за строителството.

Тези 12% се разпределят по следния начин: "Пет процента се отделя за независим надзор, който е български патент и го няма в никоя друга държава в ЕС и практически елиминира проектанта в реализацията на негов проект. По 2.5% отива за служители на МРРБ, други 2.5% са за служители на общините, на територията на които се изпълняват проектите, защото обикновено те са ръководители на проектите, което е още един български патент. И за проектанта остават 2%", каза арх. Киряков.

Това е два пъти по-малко отколкото за служителите в общините и МРРБ, четири пъти по-ниско от заплащането за надзора и 44 пъти по-малко от това на строителите, допълни арх. Киряков.

Според него това е абсурдно и антиевропейско.

На практика у нас чрез инженеринга – проектиране и строителство, строителят диктува условията, вместо възложителят – община и държава, смятат от КАБ. Според арх. Петкана Бакалова това се прави, защото на общините и държавата им е по-удобно да преговарят само с една фирма.

Строителят цели максимална печалба, което при липсата на проекти, означава много пари за ниско качество, смятат от КАБ.

"Цари административен и нормативен хаос при обществените поръчки на инженеринг. Корупция и обществена търпимост, въпреки че става въпрос за милиарди левове. Всеки, дръзнал да каже образно казано, че царят е гол, изпитва с невероятна сила жилото на административната вендета", обрисува положението арх. Емил Жечев, член на УС на КАБ


КАБ иска законови промени

Ефектът от тези практики е, че сега съществуващите законодателни норми създават предпоставки за корупция, обществени скандали при ремонти на градски пространства, трагични инциденти и уродливо строителство, посочиха от КАБ.

За това от КАБ искат промени в Закона за обществените поръчки и в Закона за устройство на територията в частта "проектиране и строителство".

Председателят на КАБ арх. Борислав Игнатов даде пример с Германия, където има специален закон за строителството с обществени средства. Той е различен от Закона за обществените поръчки (ЗОП). В българския ЗОП проектантската дейност е приравнена с доставката на тоалетна хартия например, каза арх.Владимир Милков, член на УС на КАБ.

Камарата иска да се забрани възлагане на обществени поръчки на инженеринг, без да има предварително одобрен архитектурен или идеен проект, който да дава представа за какво ще се харчат парите.

За сгради и градски пространства с обществено значение задължително да има архитектурни конкурси, а общественото обсъждане да не е формално и да не се провежда в късните часове в петък, както става масово, искат още от КАБ.

От там настояват да се въведат минимални сроковете за проектиране на различните сгради, които могат да се прилагат при обществените поръчки. Предлага се критериите да бъдат на базата на опита на проектанта, подплатен с портфолио на изпълнени обекти за 10 години назад, а не както е сега три.

КАБ настоява още в обществените поръчки право на участие да имат само проектантски фирми под управлението на архитекти и инженери.

Освен това искат авторските права върху проекта да остават на проектанта, а не да се прехвърлят на възложителя. Целта е да се преодолее разминаването между проекта и реализацията му.

КАБ настоява още да има законова възможност за обжалване на обществените поръчки за проектиране. Сега КАБ няма право да обжалва тези под 70 000 лв.

Освен това от камарата искат да се позволи архитектите да имат медийни изяви, в които да обяснят на хората идеите си или поне това да става съвместно с представители на общината. Сега това не е възможно, защото в договорите съществувала клауза, че нямат право да говорят без разрешението на възложителя. Такъв например бил случая с арх. Иво Пантелеев, който отказва да дава обяснения за недоразуменията по реконструкцията на ул."Граф Игнатиев" в София, която предизвика обществено недоволство.

В понеделник вечерта КАБ ще има среща с ръководството на Столичната община и ръководителя на проекта за реконструкция на ул. "Граф Игнатиев" по темата с ограничителите покрай линията на трамвая, след като "пожарникарите и полицаите" станали проектанти.

Целта е улицата да стане споделена с пешеходците, а не да ги ограничава по изкуствен начин, каза арх. Игнатов. От думите му стана ясно, че КАБ смята, че не трябва да има ограничители, а просто трамваят да се движи по-бавно, когато минава през този участък. Такъв беше и първоначалният проект за ремонта на "Граф Игнатиев", но след намеса на полицията се наложи поставянето на ограничители заради сигурността на пешеходците.

Още от Бизнес

За или против машинното гласуване?