Архитектурното ни наследство се руши, вместо да привлича туристи

Над 90 процента от недвижимите ценности в България са в опасност, предупреждава Сметната палата

Сградата на Захарната фабрика в София е емблематичен пример за надвисналата опасност над 90 на сто от архитектурните паметници у нас

Пълна документална каша около архитектурното наследство на България. Закон за опазването на паметниците на културата, който не само не се прилага, но и девет години не са му разработени поднормативните актове за воденето на статистиката и осъществяването на контрола върху състоянието на недвижимите ценности. Бехаберие от страна на Министерството на културата, общините и частните собственици на културни паметници, които са оставени на милостта на времето. Крайно недостатъчно отпускани от държавния и общинските бюджети средства за поддръжка и съхраняване на тези имоти публична собственост, но и неизползване на законовата възможност за ипотекирането им с цел ремонт или реставрация.

Това са констатациите на одитен доклад на Сметната палата, оценил ефективността на извършваните дейности по опазване и поддържане на обектите на архитектурното наследство в градска среда за периода от януари 2015 г. до 30 юни 2018 г., публикуван в сряда.

Значими сгради се рушат в забвение

"Сметната палата предприе този одит, след като през последните години редица публикации и репортажи в медиите сигнализираха за лишаването на българските градове от огромна част от тяхното ценно архитектурно наследство. Стотици къщи и сгради с впечатляващи архитектурни стилове са разрушавани, като на тяхно място се появяват нови строежи, които често пъти нямат нищо общо със заобикалящата архитектурна среда. Сгради със статут на паметници на културата са изоставени с години и се саморазрушават. Не са предприети почти никакви реални стъпки за задължаване на собствениците на стари сгради да ги поддържат и пазят. В резултат, старите квартали на градовете са изоставени, вместо да бъдат изпълнени с дух и история и да са предпочитана туристическа дестинация", посочват от одитната институция.

Нейните изводи потвърждават тези от поредицата статии на Mediapool за състоянието на културното наследство на София, Пловдив, Варна и Велико Търново.

В анализа се отчита, че бюджетът отпуска на Министерството на културата десет пъти по-малко пари за реално съхранение на архитектурното наследство, отколкото за разработване на политики за опазването му. Ако ведомствените пари за поддръжка на културни паметници са 3 процента от общия бюджет на Министерството на културата, за политики отиват между 26 и 32%, пише в доклада.  Все пак има тройно увеличение на парите за поддръжка на архитектурните сгради – от 500 хил. на 1.5 млн. лв., отчита документът

Според него заделените по бюджета на министерството средства за програма "Опазване на недвижимото културно наследство“ са едва 14 на сто от необходимите.

Проформа закон и липса на поднормативни актове

В одита се установява още, че над девет години от влизането в сила на Закона за културното наследство все още не e приета национална стратегия за неговото управление и опазване. Не са приети голяма част от поднормативните актове по закона, който от 2009 г. насам е променян многократно, но резултат от тези поправки няма.

Единственият орган, работещ в тази специфична област и то крайно неефективно както за държавната и общински администрации, така и за частните собственици на сгради архитектурно наследства , е Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Той не успява да се справи със събирането, обобщаването и анализирането на данните за състоянието на архитектурните паметници в страната.

От декларирани 39 476 недвижими културни ценности, от които 19 438 са архитектурно-строителни, а от тях 355 от национално значение, под една четвърт са получили статут на културна ценности. На всички останали декларирани 14 780 архитектурни паметника въобще не е направена оценка дали наистина са такива.

Институтът за старините - архаичен и неефективен

Все още няма определени режими за опазването на 93 на сто от обектите с предоставен статут на недвижими културни ценности. Същото се отнася и за 98 на сто от декларираните обекти, на които не е направена и оценка на притежаваните качества на културна ценност. "А определянето на режима за опазване на един обект е от ключово значение, тъй като регламентира точното местонахождение и площ на обекта, зоната около него, която попада под защита на закона, допустимите намеси в обекта и устройството и условията за ползване на техните територии и охранителни зони", обясняват от Сметната палата.

Сред причините за неефективната работа на НИНКН е това, че той няма териториални звена, а и с Министерството на културата не предоставят електронни услуги, отбелязва Сметната палата.

Културното наследство е в опасност и заради това, че опазването му е отговорност на много органи и структури на национално и регионално ниво, с неясно, неточно и непълно определени правомощия и задължения - областни управители, общини, министър на културата, министър на околната среда и водите, министър на регионалното развитие и благоустройството, Светия синод на Българската православна църква и на централните ръководства на другите вероизповедания.

Няма правила и ресурс за проверки как се поддържат сградите

В същото време министърът на културата не е създал правила за извършване на проверките за състоянието на архитектурните паметници, не е определен броят на инспекторите, които да се занимават с тази дейност, както и какви ще са видовете налагани контролни мерки при установено нарушение.

"Например средно над 3000 обекта се падат годишно на един експерт в Националния институт за недвижимо културно наследство за мониторинг.  В периода 2015-2018 г. не е осъществяван мониторинг на състоянието на недвижимото културно наследство, в т. ч. на архитектурни обекти в градска среда, с изключение на няколко обекта с категория "световно значение“ - старинен град Несебър, Ивановски скални църкви, Мадарски конник, Рилски манастир", пише в одитния доклад. Реално са били проверени между 0.07 и 0.54 на сто от недвижимите ценности годишно в проверения период.
 
Като сериозен проблем се посочва и това, че не се прилагат механизмите за принуда на собствениците на такива сгради да ги поддържат в добро състояние. Възможно е със заповед на министъра на културата или на кмета на общината върху застрашен имот културно наследство да се вписва законна ипотека в полза на държавата или общината, за обезпечение на вземането за направените от тях разноски. Към септември 2018 г. обаче липсват данни в Министерството на културата този механизъм за поддръжка на културното наследство да е бил прилаган.

От Сметната палата посочват като интересен факт, че културното наследство е обект на закрила от самото създаване на българската държава. Още през 1888 г. са приети временни правила за закрила на наследството, от 1911 г. е в сила Закон за старините, а през 1937 г. се въвежда за първи път регистрационен режим, за да се запазят старинните постройки в населените места.

Одитната институция отправя 15 препоръки към Министерството на културата и 6 към НИНКН за подобряване на дейностите по опазване на културното наследство.

Министерството на културата: Правим каквото можем

Часове след публикуването на разбиващия доклад от Министерството на културата съобщиха, че са предприети исканите действия. Ведомството светкавично е публикувало – на 5 март, в дена на получаването на доклада, за обществено обсъждане проект на Национална стратегия за развитие на културата 2019-2029 г. Становища ще се приемат до 5 април.

Друга предприета от изпълнителната власт мярка е поредно изменение на закона за културното наследство, предвиждащо вече да се прави оценка на въздействие на инвестиционни проекти върху недвижими културни ценности с категория "световно значение“. Ведомството обяснява още, че вече са разработени необходимите наредби за изпълнение на закона, а в момента се работело по последните три от тях.

"В бюджета на Министерството на културата ежегодно се увеличават средствата  за опазване на културното наследство, като през 2016 година те са били в размер на 3 610 870 лв., а за 2019 са в размер на 6 558 900 лв.", посочиха още от ресорното министерство. То допълва, че двойно е увеличен и бюджетът на института за културното наследство, който освен това се местен в нова сграда, разширявал се и това ще доведе "до значително засилване на контрола и съкращаване на сроковете за изработване на становища". НИНКН също така щял да се дигитализира, да има електронен регистър на недвижимите ценности и публичен портал.

За дигитализиране на документен архив за 1490 обекта на недвижими културни ценности с национално и световно значение и недвижимите археологически културни ценности с национално значение вече била обявено поръчка, финансирана от еврофондовете. Изборът на изпълнител обаче в момента се обжалвал пред Комисията за защита на конкуренцията.

Ведомството оправдава липсата на териториални дирекции на Инспектората за опазване на културното наследство с недостатъчно щатни бройки, но се търсело решение на този проблем.

Още по темата
Още от Общество

Как ще приключи скандалът около апартаментите на политици на преференциални цени?