Арменски лаваш, замесен от финансист, завладя българската трапеза

Основана през 2017 г., "Брабион" е българска компания, която произвежда традиционен арменски лаваш под марката "Дина". Зад бизнеса стои Геворг Хачатрян – финансист с международен опит, който напуска корпоративния свят, за да създаде продукт, какъвто тогава почти липсва на българския пазар.

Днес компанията произвежда около 50 тона лаваш месечно, разполага с модерна производствена база във Войводиново край Пловдив, реализира оборот от около 3 млн. лева за последната година и вече изнася за редица европейски държави.

Да създадеш пазар за почти непознат продукт

"Произвеждаме хлебни изделия от типа лаваш, по-специално лаваш с бранд "Дина". Производствената база се намира във Войводиново, област Пловдив, където работят 30 души", разказва основателят на компанията Геворг Хачатрян.

Пътят му към хлебопроизводството е необичаен. Преди да започне собствен бизнес, той няма никакъв практически опит в тази сфера. Кариерата му преминава през финансите и корпоративния сектор, включително във финансовия отдел на металургичния гигант "Аурубис" в Пирдоп. Завършил е и магистърска програма по административно управление в INSEAD в Сингапур и Франция, а част от детството му преминава в Армения.

"Исках да създам продукт, който го няма на пазара. Никой не продаваше лаваш и реших, че е добра идея", разказва Геворг какво го е мотивирало.

Реалността обаче се оказва много по-сложна от първоначалните очаквания. "Когато реших да започна този бизнес, въобще не си давах сметка колко трудно ще бъде", признава той.

Лавашът е традиционен тънък, мек и безквасен плосък хляб, който се приготвя само от три съставки – брашно, вода и сол. Той е широко разпространен в Армения, Иран, Азербайджан и Турция. Историята му води началото си от хилядолетия, като археологически находки свидетелстват, че такъв хляб се е приготвял още през III хилядолетие пр.н.е. Самата дума "лаваш" означава "добре разтеглени", а през 2014 г. традицията по приготвянето му и неговото културно значение са включени в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. И до днес на арменските сватби съществува обичаят лаваш да бъде поставян върху раменете на младоженците като символ на плодородие, късмет и благоденствие.

Началото на историята на Хачатрян с лаваша е трудно. Първоначално работят само двамата със съпругата му Дина. Производството започва буквално от нулата. В началото наемат помещение в столичния квартал "Гара Искър", в бившия асансьорен завод. След ремонт започва търсенето на оборудване. Първата машина е закупена от руски производител, още преди да бъдат въведени ограниченията за търговия с Русия.

Геворг Хачатрян и съпругата му Дина

"Купих една машина и ден за ден се опитвахме да работим с нея, разучавах рецепти", разказва Хачатрян. Натрупаният опит идва постепенно, чрез ежедневна практика и постоянни експерименти със смесване на брашна.

Началната инвестиция е 50 хил. евро, които са лични спестявания от предишните му работни места. Точно тази инвестиция поставя основите на компанията.

Най-трудното обаче се оказва не производството, а убеждаването на търговците да дадат шанс на напълно непознат продукт. "Първите година-две имаше проблем да убедим търговците, дори най-малките магазинчета, да опитат продукта ни и да го продават. Обикаляхме от магазин на магазин и на всеки обяснявахме какво е лаваш", споделя собственикът на компанията.

Една от най-големите трудности е изграждането на доверие. "Получавал съм хиляди откази, докато лека-полека започнаха да се съгласяват", казва предприемачът. В първите месеци той и съпругата му дори предоставят продукта безплатно, за да могат магазините да го предложат на клиентите си.

"Част от успеха се дължи на упоритостта да не се отказваме да предлагаме продукта на магазините от врата на врата и да не се боим от първоначалните откази", подчертава той.

Според него една от причините лавашът постепенно да печели популярност е неговата универсалност. В този плосък хляб може да се завият всякакви зеленчуци, сирена, месо за разлика от обикновения сандвич, в който хлябът си остава основна част. Вероятно това е причината, която убеждава потребителите, че продуктът предлага различно кулинарно изживяване.

Този вид плосък хляб е универсален и може да бъде включен в десетки рецепти

От малък семеен бизнес до европейските пазари

През последните години интересът към плоските хлябове значително нараства. Според Геворг Хачатрян това също подпомага развитието на компанията.

Въпреки че на пазара присъстват тортили и арабски хляб, лавашът има своите отличителни качества. "При нас особеното е, че първо го произвеждаме в България, докато голяма част от тортилите са внос. Освен това ние все още сме малка компания, не сме се индустриализирали, така че се опитваме да вложим персонален подход към производството", казва Хачатрян.

Той допълва, че арменският лаваш се различава и технологично. "Лавашът като тип хляб е по-подходящ за по-голям кръг от хора, защото е по-мек и е по-приспособим за повече типове рецепти", подчерта той.

Арменският хляб е много по-тънък и с около 30 грама по-лек от тортилите. Също така е по-мек, защото тестото се разточва, а не се удря с преса.

Сред клиентите на компанията има хора от всички възрасти. "Нашите клиенти са от малки деца на по четири години до хора на по-зряла възраст. Аз имам три деца, които също го харесват. Пенсионери също са наши клиенти, както и майки с деца, които го правят на сандвичи или пица", обяснява Хачатрян.

През 2018 г. компанията инвестира в нова производствена база в пловдивското село Войводино. "Непрекъснато я обновяваме и разширяваме. Беше хиляда квадратни метра, а вече е няколко хиляди, в момента също строим", разказва той.

Всеки месец компанията произвежда около 50 тона лаваш, който достига до стотици търговски обекти чрез собствена дистрибуция и партньорска мрежа. Работи с много дистрибутори, които доставят продукцията до стотици по-малки магазини.

Тънкият мек хляб може да развихри фантазията за всякакви кулинарни експерименти

Основният пазар остава България, но компанията вече успешно изнася за Гърция, Германия и Франция. "Амбицията ни е да се разширяваме именно в посока износ. Определено има интерес към този продукт и у нас, и в чужбина", отбелязва собственикът на компанията.

Според Хачатрян простотата е най-голямото предимство на лаваша. "На пръв поглед продуктът изглежда абсолютно прост, но се оказа, че точно в това е силата му. Хората могат да го използват по много начини и има голям интерес." Той подчертава и още една важна особеност: "Хлябът произхожда от Армения, но не е етнически продукт".

Следващата стъпка пред "Брабион" е разширяване на продуктовото портфолио. Компанията планира нови разновидности на лаваш и други изделия, свързани с него.

"Целта ми не е постигането на определени финансови цели, а да произвеждаме качествен продукт, който се харесва на клиентите. Бих искал да можем да предложим нови продукти за пазара", казва Геворг Хачатрян.

За последната година "Брабион" реализира годишен оборот от около 3 млн. лева. За Геворг Хачатрян това е резултат не толкова от търсенето на финансова печалба, колкото от последователното изграждане на доверие, постоянството да не се отказва след многобройните откази и желанието да предложи на пазара качествен продукт, който постепенно намира своето място както на българската трапеза, така и извън страната.