Арменци протестират във Варна срещу областния управител от ДПС

Повече от 100 представители на арменската общност във Варна излязоха в понеделник на протест срещу областния управител от ДПС Христо Контров, който отмени решението на Общинския съвет за приемане на декларация, с която се признава геноцидът над арменския народ. Решението на местния парламент не може да бъде прегласувано заради изтекла давност. Остава единствено възможността административният съд да го обяви за легитимно, или не.

Христо Контров е отменил приемането на декларацията с мотива, че тя е гласувана като "нередовна точка" в дневния ред на общинарите. Освен това се е е усъмнил и в коректното изписване на това с колко гласа е приета декларацията.

От името на цялата общност в България, наброяваща 40 000 души, отец Саркис Саркисян внесе в деловодството на областната администрация протестно писмо, в което се отбелязва, че арменците никога няма да забравят огромната добрина на българския народ, който е приютил оцелелите от кланетата, и винаги ще работят за просперитета на България, защитавайки я при необходимост и с живота си.

"Постъпката на областния управител изненада неприятно всички наши сънародници в цялата страна. Никой не е очаквал човек с такава респектираща автобиогарфия и с чин адмирал да пренебрегне исторически факт", пишат арменците, чиито протестиращи представители са издигнали плакати гласящи: "Два народа, една съдба", "Адмирале, все още има българи" и "Срам за един адмирал".

Срам и позор за днешните политици, заяви Забел Бейлерян - активистка от арменската общност в града. Тя посочи, че българите трябва да се гордеят с това, че са помогнали на един изстрадал и измъчен народ. Вместо да се похвалят пред целия свят с това, което са направили, днес политиците се опитват да омаловажат и да пренебрегват исторически истини, каза още Бейлерян.

Темата за арменския геноцид е чувствителна за отношенията на Турция със страните от ЕС. Анкара отказва да признае за геноцид събитията от 1915-1916 г., когато над един милион арменци са били погубени от младотурските власти. Въпросът бе повдигнат и от световноизвестния турски писател Орхан Памук, който в началото на 2005 г. заяви, че Турция е отговорна за геноцида над арменците. Думите му породиха лавина от недоволство в страната и искания за линчуването му. Последва обаче силен отзвук в страните от ЕС и активизирането отново на Армения и арменските организации по света за признаване на геноцида.

Заради своите изявления Орхан Памук бе съден за уронване на турската национална чест и престижа на турската армия. В края на декември Памук бе оправдан по предявените му обвинения и освободен от ареста на 22 януари 2006 годинa.

Арменският геноцид е признат от над 20 страни, 35 щата в САЩ, много общински съвети в Европа, редица европейски столици и Европейския парламент. През 2004 г. Канада първа приема и прилага закон, според който отричането на геноцида е наказуемо. През 2006 г. Франция също приема Закон за криминализиране отричането на Арменския геноцид.

През 2008 г., след като българският парламент отхвърля декларацията за осъждането на геноцида, общинските съвети на няколко български града гласуват за признаването и осъждането му. Сред тях са Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Стара Загора, Пазарджик. Гласуването в София не е допуснато от кмета на града Бойко Борисов, който "не пожела да се конфронтира с Турция".