Армията да се съкрати още, технологично е изостанала с 25 години

Искаме прозрачност и добро управление в отбраната. Зависими сме от Русия за въоръжението и лицензите, но не трябва да забравяме, че сме членове на НАТО, казва Валентин Радев, бивш заместник министър на отбраната в правителството на Бойко Борисов, а сега депутат от ГЕРБ и член на парламентарната военна комисия.

 

Г-н Радев, колко зависима е България от Русия в областта на отбраната?

 

Ситуацията е много неприятна, много е близко до нас. Тази военнополитическа сигурност не е добре за България и при всички случаи по някакъв начин ще ни засегне.

 

В авиацията зависимостите са най-много (бел.ред. летателният ресурс и обслужването на изтребителите МиГ 29), но те бяха достатъчно коментирани. Това е най-голямата опасност, със сигурност ще има затруднения в доставките

 

Ние обаче сме зависими и по отношение на голяма част от въоръжението на армията – колесната техниката и особено ракетите. Голяма част от ракетите са с изтекъл срок, който ние удължаваме, но докога?

 

Има една критична граница, червена линия, до която вече сме много близо по отношение на въоръжението.

 

Второто нещо, което мен много силно ме притеснява, е много силните договори, които подписахме с Руската федерация за ремонт у нас на два руски кораба във "Флотски арсенал" - за над 45 млн. лева. На тях се надява целият холдинг "Терем".

 

Даже бяхме пред подписване на договор Руската федерация да кара кораби за ремонт от Балтийския флот заради високото качество и добрата цена, която предоставяме ние.

 

Един от заводите от холдинга "Летец" пък взе пълен лиценз за ремонт на вертолети от Руската федерация. В това отношение също можем да бъде засегнати.

 

Трябва да внимаваме с тези наши интереси и да сме гъвкави.

 

Къде всъщност е границата – да внимаваме да не се случи лошият план, но преди всичко да не забравяме, че сме членове на НАТО и Европейския съюз.

 

Добре, че сме членове на НАТО, защото толкова близо се случват такива неща – анексира се територия..., какво може да стане с една неголяма държава като България?

 

Как оценявате позицията на България за кризата в Украйна?

 

Парламентът се забави с декларацията за анексирането на Крим. Трябваше да кажем твърдо ние съгласни ли сме с това, което се случва, или не сме. Не можахме да стигнем, до крайно мнение, което е обезпокоително.

 

Това колебание, не ни хареса.

 

Няколко дни след това бяхме в Парламентарната асамблея на НАТО в Брюксел и когато говорихме с другите колеги, усетихме от техния тон, че ни казват "много сте колебливи, все пак нали не забравят, че сте членове на НАТО, на ЕС".

 

Тази несигурност, въпреки реакцията на външния министър Кристиан Вигенин, който отиде в Крим, несъгласието на БСП, рязката декларация на "Атака" и липсата на единна позиция не е добре.

 

Бившият военен министър и ваш колега в ГЕРБ Аню Ангелов предложи България да да поиска от НАТО да разположи изтребители Ф-16 в авиобазата "Граф Игнатиево". Вие смятате ли, че се нуждаем от помощ?

 

Ние можем да защитаваме териториалната сигурност на държавата, но с условието, че сме член на НАТО и съществува член 5 (бел.ред. - атака срещу един или повече членове на съюза ще се приема като атака срещу всички членове). Иначе не можем.

 

Ако се наложи, да поискаме помощ, за това сме в този военен блок.

 

Ние имаме недостатъчни сили сами да се справяме с предизвикателствата на съвремието, но в Бялата книга е записано: при нужда член 5 от Вашингтонския договор...

 

В Бялата книга сме записали, че България има по-голяма от средната за Европа армия и трябва още да намалим числеността ѝ. Издръжката на един войник обаче е много по-ниска от европейската.

 

С колко още според вас може да се съкрати армията, следвайки мотото " малка, но модерна армия"?

 

То придоби лошо звучене, защото се изпълняваше лошо. Първата част се изпълняваше, но за втората не отделихме пари, и ние включително.

 

Опитвам се да извиня това поведение на нашето управление с това, че трябваше да платим наследените задължения, което беше много голяма тежест.

 

Който и да беше на нашето място, щеше да прави същото. Сега вината е, че е намален бюджетът.

 

Колко точно трябва да бъде числеността на армията? Не мога да кажа число, но може би още няколко хиляди надолу. Има статистика на НАТО, виждаме къде се намираме ние, правим съответните консултации, съобразяваме се с националните ни интереси и местоположението и правим баланс.

 

Заедно с това трябва да се вдигне пет пъти издръжката на един войник.

 

Как оценявате състоянието на армията след една година управление на правителството на Пламен Орешарски?

 

Те управляваха първо със заложения бюджет за 2013 година. Така че те са разполагали с достатъчно средства. За мен е много любопитно какво са направили през втората половина на 2013 година, след като през декември месец на 2012 година изплатихме всичките 576 млн. лева задължения, наследени от предишното управление.

 

Освен това лятото имаше актуализация на бюджета и бяха предоставени още 30 млн. лева.

Пак ще задам въпроса къде са изразходвани средствата и ще искам точен разчет.

 

Състоянието на въоръжените сили не е добро, най-вече по отношение на въоръжението и техниката.

 

Един голям проблем, който от години не се решава, е смяната на техниката. Сега сме изостанали с повече от 25 години.

 

Експертите от МО си дават сметка, но се съмнявам, че политическото ръководство е наясно какво означава да са остарели толкова много активните средства – боеприпаси, средства за близък бой... Много малко неща са купувани през последните години, почти символично...

 

Вашето управление обаче също има вина за това.

 

Разбира се. Нашето извинение е, че ние направихме всичко възможно, за да изплатим тези 576 млн. лева по сключени договори преди нас – за закупуване на самолети, вертолети, кораби...

 

Никой не е мислил и за обслужването на жизнения им цикъл и изведнъж това ни се струпа.

 

Ще дам пример, много бързо изтече срокът на ракетите за фрегатите, които бяха закупени, и ние ги унищожихме. Ами нови ракети, някой помислил ли е за тях.

 

Много е лесно сегашното управление да говори за социална справедливост, да се опитват да играят по тази струна.

 

Техниката и въоръжението обаче започват да стават опасни за използващите ги. Това е страшно.

 

Министър Ангел Найденов обвини предишното управление, че се е стигнало дотам да няма дори гуми и акумулатори.

 

Разбира се. Аз самият съм ходил например в Карловската бригада, когато неин командир бе ген. Красимир Кънев.

 

Той ми каза: Г-н зам.министър, чухте забележките на всички войници, но елате да видите с какви гуми е джипката.

 

И аз го попитах защо нямате гуми, защо не сте си подредили приоритетите и той ми отговори "защото няма пари".

 

Същото ми казваше и ген. Попов (бел. ред. - командващият ВВС Константин Попов), за да излети вертолетът за специална мисия, мисля че ставаше въпрос за Бисер, сваляме акумулаторите от една машина и качваме на друга.

 

Нали разбирате колко тежко е било и на нас. На кого по-напред да дадем пари - на ген. Кънев, на ген. Попов или на френската банка "Сосиете Женерал" за вертолетите, или на италианците за транспортните самолети "Спартан".

 

Затова решихме да отделяме както за плащанията по проектите, така и за българската армия. Много са ни мили западните договори, по които много стриктно си изискваха парите, но гумите, акумулаторите...

 

Забелязвам, че и военният министър Ангел Найденов започна да не говори толкова остро, колкото в началото. Той започна да разбира, че за това си има причини и те не са на предишното управление. Тонът омекна, и те са видели колко е трудно, въпреки че за разлика от нас, те сега имат пари.

 

Смятате ли, че проектът за закупуването на нови изтребители е възможен предвид орязаните разходи за отбрана?

 

Не. Toва е един от възловите въпроси, пред които е изправено политическото ръководство и то трябва да вземе решение.

 

Министърът каза, че чака за проекта целеви средства, но няма от къде. Неслучайно настоявахме да не се намалява бюджетът на министерството на отбраната, но те го намалиха със 100 млн. лева - горе долу колкото са капиталовите разходи на ведомството.

 

По вашето управление проектът бе подготвен, като бяхте решили той да се случи без конкурс, а на база пряко договаряне.

 

Проектът беше за около 700 млн. лева, разсрочени през годините. Закъсняхме малко и румънците купиха изтребителите Ф 16 от Португалия.

 

Ние решихме да не задължаваме следващото правителство с решението. Ако сме ние, както народът реши, че сме най-голямата партия, продължаваме проекта...

 

Сега дилемата пред министъра е, след като не може вече да се случи проектът с португалците, как да се освободи от тежкия случай с MиГ-29. Осем двигателя са в Украйна, я ги получим, я не. Какво правим с доставките и как ще поддържаме техниката...

 

Аз съм песимист, не само бюджетът за 2014 година е със 100 млн. лева надолу, според тригодишната рамка средно по около 100 млн. се предвижда годишно да пада бюджета за отбрана. Какво предвиждат, ще съкращават армията ли, ще има ли въобще армия.

 

В този смисъл съм песимист за проекта... От къде ще извади премиерът пари точно за това министерство, при положението в здравеопазването, образованието, социалната политика.

Въпросът трябва да се реши, това е очевидно.

 

Генералитетът, мениджърите са същите и са им казали същото, като на нас. Защо не го задвижиха този проект, ние им го дадохме почти готов.

 

Само този вариант ли е бил възможен?

 

Тогава самолетите от Португалия бяха много добро решение. Помолихме летец да даде оценка за изтребителите и да каже наистина като са трета употреба, качествени самолети ли са, заслужават ли си.

 

Той като се върна ни разказа, че всичко е чисто ново, самолетът е обновен, сменено е всичко, невероятни са. И ни остана една стъпка, която не успяхме да извървим заради сложната политическа обстановка и, разбира се, румънците успяха, въпреки че бяхме една крачка преди тях.

 

Сегашното ръководство отчете много успехи по отношение на социалната политика към военнослужещите. По вашето време имаше голямо недоволство заради решението да бъде въведена и пенсионна възраст за военните освен изискването за стаж.

 

Ние си признахме грешките. Toва беше правилно решение, но не беше правилен моментът и това, че бе извършено без предварителна подготовка.

 

Не се прави така и това бе и моето основно възражение пред министъра – да, нека важи, но от даден момент нататък. Хората да са информирани, защото така започват да губят доверие и смятат, че всичко може да се случи. Дори колеги ми казваха – "както направихте това изведнъж, утре може да махнете и 20-те заплати при пенсиониране".

 

И с пълно основание. Ние вкарахме в системата една несигурност, което беше неправилно. Иначе, решението е абсолютно правилно, това е тенденция в НАТО, Европа.

 

Според вас откъде в краткосрочен план може да дойдат най-сериозните проблеми за армията?

 

Най-много ни притеснява намалената прозрачност в Министерството на отбраната. Многото приказки без да има зад тях прозрачност. Винаги трябва да се казва истината, рано или късно всичко излиза наяве.

 

Четири пъти искахме създаването на парламентарна анкетна комисия за оградата по границата с Турция. Не е случайно, не се възползваме само от политическата обстановка да критикуваме управляващите.

 

Хората във въоръжените сили, парламентът, правителството трябва да знаят истината и ще е по-лесно, отколкото ако има някакво замъгляване.

 

Второто нещо, което ме притеснява – управлението. Виждаме много резки движения, много неясноти. Винаги задавам въпроса "Ние сме особено министерство, при нас се сменя само политическото ръководство и някои директори, генералитетът остава, тези които управляват са същите – как така политиката започва да се променя?".

 

Това искаме - прозрачност и добро управление - и предизвикателствата са в тази посока. Не виждаме достатъчно добро управление.

 

Нека се направи преглед на въоръжените сили, но не се продължава работата по инвестиционната програма. Една от причините е, че няма достатъчно средства, но може да се казва какво се работи по проектите.

 

Най-важното е как ще решим въпросът с основния боен самолет. Армията има нужда от това.

 

Този въпрос трябва да бъде сложен на масата и до средата на годината и правителството трябва да знае какви средства ще бъдат осигурени.

 

Трябва да се започне работа по въоръжението и техниката. Офицерството трябва да е много по-смело и да казват истината на политическото ръководство, както ние ги предизвиквахме "Вие кажете истината и не оставете ние да вземем решението, но не ни казвайте изкривената истина". В този смисъл не съм доволен от началника на Щаба на отбраната Симеон Симеонов, който не го виждам като фигура, която да казва тази истина. Ние не го видяхме и в случая с оградата, видяхме други генерали.

 

Трябва смело да назове нещата с истинските им имена и политическото ръководство да знае какво прави.