Всеки месец – нов командир на армията

Армията отдавна не е деполитизирана, но има и бизнес интереси

Армията отдавна не е деполитизирана, но има и бизнес интереси

Новият началник на отбраната ген.-лейтенант Андрей Боцев официално пое поста в сряда от предшественика си вицеадмирал Емил Ефтимов, който се задържа по-малко от два месеца. Боцев, който командваше досега Сухопътните войски, е третият "най-висш военен" от декември насам, като така постът се очертава като един от най-ветровитите в държавата.

Въпреки че армията по закон е деполитизирана, обществена тайна е, че основният инструмент за изкачване по-върховете ѝ са политическите симпатии, като това са доказа и от поредицата рокади напоследък. Ако някой все пак има някакви съмнения по въпроса, може да погледне и ведомствения вестник "Българска армия", който сменя курса при всяка политическа промяна.

През декември ген. Константин Попов напусна поста по собствено желание, тъй като не се разбира с новоизбрания президент Румен Радев.

Само допреди няколко месеца Радев бе командир на Военновъздушните сили, но след като години наред работеше за името си като военен, изненадващо прие поканата на БСП да бъде издигнат за президент. Разбира се, той категорично отхвърли съмненията, че е бил политически обвързан още докато е носил пагони.

След само два месеца пък се потвърди информацията, че ген. Константин Попов също влиза в политиката. Той оглави листата на ГЕРБ в област Пловдив.

Кабинетът на Бойко Борисов назначи на мястото на Попов вицеадмирал Емил Ефтимов, като премиерът отказа да се съобрази с искането на тогавашния военен министър Николай Ненчев той да бъде назначен за постоянно на мандатната длъжност. Аргументът на Борисов бе, че новият президент трябва да има възможност да избере лично с кого да работи.

Това даде възможност на Радев веднага да реагира и да назначи на поста свой избраник – ген. Андрей Боцев.

Временно командир на Сухопътните войски пък ще бъде бригаден генерал Михаил Попов.

В полето на генералитета действат различни сили, като една от тях – тази на върховния главнокомандващ, по време на мандата на Росен Плевнелиев изгуби позиции. Плевнелиев действаше принципно и не използваше лостовете си за влияние за налагане на свои фаворити, което често се случваше при неговия предшественик Георги Първанов.

Сега Радев, който е много по-близко до армията от Плевнелиев, се връща към тази практика и има възможност да използва служебното правителство, за да "нареди" генералите по свой вкус.

Въпреки че голяма част от правомощията на генералите бяха орязани, те все още имат имат възможност при желание от тяхна страна да влияят на процесите в армията. Най-важната им роля към момента е при подготовката на многомилионните армейски договори.

Именно заложените от военните условия често предопределят печелившата фирма.

Екипът на ген. Андрей Боцев изготви проекта за закупуване на нови бронирани машини за Сухопътните войски, който ще излезе над 1 млрд. лева. Той обаче изненадващо бе изместен от този за купуване на нови кораби, наложен от правителството на Борисов.

Сега се очаква бронираните машини отново да се върнат в играта, като тепърва ще се избира доставчик за апетитната поръчка.

Румен Радев не крие желанието си да увеличи влиянието на генералите при взимането на решения, като това бе ясно заявено и от служебния военен министър Стефан Янев.

Ако обаче процесът на политизиране на генералите не бъде прекратен и заместен от ясни принципи за кариерно развитие, има опасност рокадите да станат по-чести от тези в администрацията или да се стигне до конфликт между върховния главнокомандващ и правителството, който да блокира системата.

За последно такъв конфликт имаше между президента Георги Първанов и министъра от първия кабинет на ГЕРБ Аню Ангелов около шефа на военното разузнаване.

За да не се повтори този сценарий, Румен Радев може да "върне жеста" и да изчака редовно правителство, с което да съгласува назначенията по върховете на армията.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Защо управляващите избират Цацаров за шеф на "Антикорупция"?