Армията продължава да се топи. Обсъжда се задължителна военна подготовка

Кадровият колапс в армията се задълбочава, като през миналата година свободните места са се увеличили още повече до близо 22%. Числеността на резерва пък е едва 16% и това налага да бъде иницииран обществен дебат за възможностите за въвеждане на форми на задължителна военна подготовка на гражданите. 

Това става ясно от доклада за състоянието на въоръжените сили през 2023 година, който вече е одобрен от правителството в оставка.

След военната агресия на Путин срещу Украйна в част от европейските страни се обсъждат възможностите за въвеждането на някакви форми на задължителна военна подготовка.

Военният министър в последното правителство на Бойко Борисов - Красимир Каракачанов имаше идея за връщането на задължителната казарма, но тя не срещна подкрепа.

Все по-малко кандидати за войници

Само за една година незаетите места в армията са се увеличили с 2%.

Към 31 декември 2023 г. недостигът на офицери е 26.1%, на офицерски кандидати -6.1%, на сержанти/старшини - 11.2% и на войници/ матроси - 27.6%.

Публична тайна е, че някои поделения напрактика не функционират заради липсата на хора. А изпълнението на задачите вече крие рискове за хората под пагон.

Според МО основната причина за увеличението на некомплекта се състои в това, че нивата на заплащане въпреки увеличаването за шеста поредна година на възнагражденията на военнослужещите средно с 10 на сто остават неконкурентни на пазара на труда спрямо редица други професии, в които рискът за живота и здравето е по-нисък, а условията на труд са значително по-леки. Друга причина са някои характерни ограничения на военната професия, която я прави непривлекателна за младите хора.

Миналата година военният министър Тодор Тагарев коментира, че рязко е намалял броят на желаещите да стават част от българската армия и това се дължи на "мощната дезинформационна кампания и пропаганда, която е в проруски и антибългарски интерес".

Той даде за пример неверните твърдения, че България ще изпраща войници в Украйна.

"Тази година ситуацията е по-зле. И за мен, без да сме правили някакви специални проучвания, е много логично обяснение пропагандата и дезинформацията, с които бива заливано българското общество", каза военният министър.

Остават крайно недостатъчни броят на летателните часове във ВВС и дни на море във ВМС. Taзи тенденция е от години, но точните часове на пилотите във въздуха остава класифицирана информация. 

"Физически и технологично остарялото въоръжение и техника продължават да влияят негативно върху качественото изпълнение на мисиите и задачите на Въоръжените сили, тяхната подготовка, постигането на оперативна съвместимост със съюзниците и изпълнението на Целите за способностите на НАТО", посочва правителството в оставка.

От кабинета отчитат, че войната на Русия против Украйна все повече беше осъзната като явна заплаха за мира и сигурността и като е предизвикателство за НАТО и ЕС, включително за нашата страна.

"В тези условия продължи изграждането на т. нар. предно присъствие на НАТО в Черноморския регион. Разположената на наша територия Многонационална бойна група за изпълнение на дейности по усилена бдителност на Алианса играеше ключова роля за гарантиране на нашата сигурност и отбрана и защитата на националните ни интереси като съюзник в НАТО. През 2023 г. бойната група постигна начални оперативни способности", посочват от МС.

Подготовката на инфраструктурата, необходима за бойната група на НАТО, обаче още е в много начален етап и вероятно ремонта и модернизацията на базата във войсковия район "Кабиле" края Ямбол ще се забави с години.  

Действията на Русия са определени като основната заплаха за националната сигурност на България. България е продължила да е обект на хибридни атаки.

Западните Балкани

Конфликтният потенциал в региона на Западните Балкани се е запазил заради неурегулираните отношения между Сърбия и Косово и сепаратистките амбиции на сръбски фактори в Босна и Херцеговина.

Отбелязани са и хибридните действия на Русия, целящи да саботират евроатлантическата интеграция на региона.

Конституционните промени в Северна Македония са се забавили и антибългарската реторика продължава.

Натискът на международната общност е изиграл стабилизираща роля в Западните Балкани, въпреки това рисковете за сигурността остават, както и предпоставките за нова ескалация на напрежението, се отчита в доклада.