Армията за национално освобождение като инструмент за шантаж

През последните дни ситуацията в Македония придоби качествено нови измерения. Армията за национално освобождение (АНО) постави политически искания - за федерализация на Македония, а бивши политзатворници обявиха създаването на Национална демократическа партия, чиито политически цели съвпадат с тези на Армията.

Както можеше да се очаква, кризата около Танушевци доведе до радикализиране на исканията на албанските политически партии. Независимо от разликите и нюансите, в момента е налице по-голямо или по-малко съвпадение на целите: промяна на конституцията, даване равноправен статут на албанците в Македония, федерализация на държавата.

Лидерът на Демократичната партия на албанците Арбен Джафери заяви: "В момента Македония е дефинирана като етноцентрализирана държава на македонците. Ние искаме да променим тази концепция" . Джафери е казал това след срещата на лидерите на двете най-големи албански партии в Македония с албанския премиер Мета в Тирана. Според Джафери, в рамките на държавата има проекти за обществено-икономически права на албанците в Македония, но ДПА не е доволна от тяхното качество и количество. "Все пак, ние сме за институционално реализиране на правата на албанците", е казал Джафери.

Той е най-умереният албански лидер в Македония и неговото поведение и потенциал за въздействие са ключови за развитието на ситуацията.

В тактиката на

"ветрилото" на разгръщане на исканията,

Джафери може да бъде разглеждан като най- приемливата форма.

Крайната форма, политическият екстремизъм, се представя от новата Национална демократическа партия. Средният вариант е опозиционната Партия на демократичния просперитет на Имер Имери , който пък заяви, че "броят на въоръжените мъже може да нарасне, ако македонското правителство продължава да игнорира албанците".

Получава се така, че всички албански политически партии осъждат тероризма и екстремизма като форма на действие, но от друга страна, легитимират целите, преследвани по терористичен начин от Армията. По този начин Армията се превръща в ефикасен

инструмент за шантаж върху македонските власти

Посланието е, че ако те не са сговорчиви, въоръжената активност може да се засили.

Консенсусът в исканията на АНО и албанските партии превръща в безпредметен въпросът дали АНО ще има политическо представителство или не. Албанският партиен консенсус е общият фон на исканията, върху които стъпва АНО. В това се състои и коварството на ситуацията, тъй като всички албански партии се дистанцират от насилието и осъждат Армията, но и всички я използват.

Развитието на сценария на един по-късен етап би бил опитът за легитимиране на АНО като субект на преговори, по модела на Армията за освобождение на Прешево, Буяновац и Медведжа в Южна Сърбия.

Големите въпросителни

Как албанското държавно ръководство дефинира кризата по северната граница на Македония? На базата на каква концепция и формула Тирана ще се опита да обедини албанската общност на Балканите, каквито намерения прозираха и в декларацията на Албанската социалистическа партия, която не призна споразумението за границата между Македония и Югославия в частта ѝ при Косово.

Според Македонската информационна агенция, на срещата в Тирана с Джафери и Имери ,премиерът Мета посочил, че албанското правителство подкрепя позициите на двете най-влиятелни партии на албанците в Македония за "започване диалог и за тяхното участие в македонските държавни институции".

Другият голям въпрос е, към кого е насочено предизвикателството, което идва от Македония ? Дали към една отделно взета страна; дали към две страни ; дали към региона или към Европа. От назоваването на предизвикателството зависи и как ще бъде даден и точен отговор - от една държава, от две държави, от региона, или от Европа.

Едно е ясно - кризата в Македония няма балканско решение. Проблемът е как и колко бързо ще се стигне до европейското решение.