Аржентина остава на ръба на пропастта

Различните лекарства, които МВФ предписа, поради режима на ограничения, който налагат, само отслабиха страната. След спирането на плащанията по външния дълг през декември 2001 г., придружено от социални безредици и загуба на доверието в политическата класа и след като през януари 2002 г. Аржентина изостави валутния борд, който от 1991 г. бе обвързал стойността на песото към долара, днес аржентинската криза продължава да се задълбочава.

Приспособяването на плаващия валутен курс се изрази в рязка обезценка на песото: доларът нарасна от 1 до 3,5 песо в рамките на пет месеца. Тази обезценка силно превишава ефекта на свръхреакция, който е налице при другите очертаващи се кризи. В същото време, когато брутният вътрешен продукт /БВП/ на страната се свива годишно с 15%, ставаме свидетели и на спад в приходите на държавата, блокиране на отпускането на кредити, свързано с обезценката на местната валута, и скок на инфлацията: от началото на годината индексът за цените на стоките от първа необходимост е нараснал с 26%, а индексът на цените от основната потребителска кошница е скочил с 50%.

Ускоряването на инфлацията, липсата на механизъм за подходящо индексиране на заплатите, резкият скок на безработицата, достигнала 25% от активното население, станаха причина за истински "шок на бедността". Изправен пред тази ситуация, президентът Дуалде, който бе натоварен с извеждането на страната до общите избори, предвидени по принцип за септември 2003 г., след много колебания и многократни обиколки, предприе известни стъпки в опита за преодоляване на кризата.

От една страна, той се опитва да стигне до някакво решение на проблема "corralito", който се изразява в замразяването на банковите депозити на гражданите. Проектозаконът, предложен наскоро, предвижда възможността вложителите доброволно да могат да обменят своите срочни депозити срещу различни съкровищни бонове в долари и в песо, които от своя страна ще могат да се използват за закупуването на акции, незавършени жилища или нови автомобили.

От друга страна, правителството постигна чувствителен напредък по прилагане на изискванията на Международния валутен фонд /МВФ/. Парламентът одобри промяна в закона за фалитите и отмени закона за икономическите субсидии. Успоредно с това, по-голямата част от провинциите в страната ратифицираха споразумение с централната власт за съкращаване на бюджетните дефицити. Веднага след подписването на споразумение с МВФ, президентът Дуалде ще може да насрочи дата за провеждане на общите избори, с което да узакони новата политическа власт.

Въпреки всичко, пред реализирането на този сценарий, който може да се определи като оптимистичен, има множество препятствия. Намирането на някакво начално разрешение на въпроса с блокирането на депозитите на гражданите е задължително условие, за да могат управляващите да се справят с недоволството на вложителите и да започнат преустройството на финансовата система.

Т.е. сегашният проект за консолидиране на банковите отчети чрез емитиране на съкровищни бонове, които да заменят срочните депозити или депозитите на виждане на гражданите, до този момент очевидно се проваля, както заради твърде голямата му тежест върху държавните финанси, така и поради несъгласието на голяма част от самите банки, които вече отказват да поемат част от разходите.

Освен това, както отбелязаха някои чужди банки и самият МВФ, които бяха силни привърженици на задължителния обмен на влогове срещу държавни съкровищни бонове, безразборните разрешения за изтегляне на замразените депозити може да се превърне в катализатор на хиперинфлация и да ускори фалита на цялата банкова система. Няколко чуждестранни банки вече обявиха, че прекратяват дейността си в Аржентина и техните операции бяха поети от държавните банки.

Това оставя впечатлението, че очертаващото се преструктуриране на банковия сектор може да приеме формата на частична национализация на финансово-кредитната система. Изключителната строгост, която МВФ и Управлението за федерален резерв на САЩ демострират по отношение на Аржентина, не оправя нещата: тя се изразява в непрестанно отлагане на преговорите. Ясно е, че основната отговорност за кризата пада върху властите в Аржентина. Вярно е също така, че МВФ помогна на страната преди спирането на плащанията на външния дълг и края на валутния борд: в края на 2000 г. бе последният транш, последван от нови заеми през 2001 година.

Но неоспоримо е, че Аржентина периодично вземаше лекарствата, предписани ѝ от МВФ и всеки път прилагаше все по-голяма строгост, което доведе единствено до още по-сериозното отслабване на пациента. И също толково неоспоримо е, че МВФ подкрепяше и насърчаваше програмите за приватизация и за либерализация, прилагани през 90-те години, без да го е грижа за слабостите, които започнаха да излизат наяве още тогава или за изопачаването на "доброто управление", характерно за властта на предишния президент Менем, за чието съществуване знаеха всички.

Истината е, че Аржентина не е от голямо финансово значение за САЩ и не представлява сериозен геостратегически залог за тях, което направи от страната жертва на международната система. Единствено страхът от новата поява на признаци на зараза, които завладявят вече твърде нестабилната Бразилия, изглежда ще е в състояние да предизвика промяна в отношението на американските власти към Аржентина.

Колкото до МВФ, той е неспособен да излезе от традиционната рамка на условностите, които продължават да са твърде съсредоточени единствено върху бюджетните ограничения. А към този проблем трябва да се подхожда с оглед на една по-широка перспектива, която да е насочена към създаването на положителен стимул, който да е в състояние да възстанови доверието в местната валута, която е причина за аржентинската криза. Ако такъв подход не е налице, изглежда ще бъде много трудно да се избегнат перспективите за хиперинфлация и действителна доларизация в Аржентина.