Асен Дюлгеров: Софиянци не са готови да плащат за модерни паркинги

Как се чувствате по-добре - като администратор или като политик?

Аз съм предимно администратор, като в политиката правя първите си стъпки като кандидат за общински съветник. Винаги съм вярвал, че човек, за да стане нещо, има път, който трябва да извърви. Аз в служебната си кариера не съм прескачал нива, така че, ако ще правя политическа кариера, също не смятам да прескачам нива. Започвам от първото ниво - общинското. И тъй като все още се уча на политическа практика, все още повече се чувствам повече администратор, юрист, експерт, но се надявам с времето това да се промени.

Няма ли в Съюза на свободните демократи (ССД) главно хора като вас,т.е. не сте ли партията на хората от общинската администрация, свързани с кмета Софиянски, които искат да запазят постовете си?

Аз мога да отговоря за себе си. Декларирах, че независимо какво ще става след изборите, не желая да си запазя поста, просто искам да правя нещо ново и във всички случаи ще правя и нещо друго, няма да съм само общински съветник. Никога не съм се задържал на една работата толкова дълго, колкото сега.

Що се отнася до партията като цяло - действително се получи така, че голяма част от хората, които пожелаха да се занимават с партийна дейност, се оказаха от общинската и районните администрации. Но това не е необичайно, защото това са хората, които най-добре познават Стефан Софиянски, който е инициаторът за създаване на тази партия, работят с него всеки ден и му вярват.

Но по-голяма част от хората в ССД не само, че не са администратори, но не са и членували в партии до сега. Те са напълно нови - търсят поприще за изява. И това е нещо похвално, защото в нашата политическа действителност забелязваме една доста тъжна констатация - все по-малко са хората с активна гражданска позиция, които желаят да се занимават с партийна работа. Това им се струва нещо непривлекателно и непрестижно. За съжаление така се получи през последните 12- 13 години - има голям отлив от партиите като цяло.

Ние когато тръгнахме да създаваме ССД, аз старателно избягвах думата партия и се стремяхме да бъде нещо различно от досега познатите партии. Повече ориентирано към американската политическа традиция, където партиите не са апарат от хора, те са една група от съмишленици, които обединяват своите усилия, за да лансират идеи и за да участват в избори. Това са двете неща, които имат значение, а не редовния партиен живот, безконечните събрания, ходенето от къща на къща и други мероприятия, с които се асоциира понятието партия и което има негативни натрупвания в съзнанието на хората. Ние това не го искахме и ако партията тръгне в тази посока, аз ще съм първият, който ще се разграничи.

Как ще коментирате последните данни на НЦИОМ, че ССД събира 0,9% подкрепа, докато лидерът Софиянски има 57% одобрение и е втори по популярност след президента?

Не ме учудва ни най-малко, защото партията все още не се е доказала на политическия терен. Тя първо трябва да стане популярна. За съжаление, партията първо се свързва преди всичко със своя лидер, а в нея има и други личности, които би следвало да бъдат лансирани и да участват по-активно в публичното пространство.

Лидерски тип партия ли е ССД, Софиянски ли диктува ?

Не бих казал, че е лидерски тип партия. Аз не случайно направих една референция към американския политически модел. Тя е от лидерски тип, ако говорим за англо-саксонската политическа традиция, където има политически лидер, различен от непосредственото апаратно ръководство на партията. Ние съзнателно в устава сме разграничили апарата като такъв от лидера на партията, който е политическата фигура, даваща облика. Освен това ние разграничаваме функциите - не може да бъдете ръководител в партията и едновременно в държавния апарат - тези две неща са разграничени много ясно и човек трябва да избира какво иска. Защото ние натрупахме много негативни ефекти от сливането на функции - именно държавни и партийни функции в едни и същи лица и това е, което хората не харесват, което и аз не харесвам като гражданин.

Но Софиянски е лидер на ССД и кмет.

Имаме лидер, който няма право да взема апаратни решения. Той може да участва в управителните органи, но без право на глас.

Пламен Орешарски, който е кандидатът на СДС за кмет на София, призова Софиянски да го подкрепи. Смятате ли, че е възможно сътрудничество със СДС за местните вот в столицата?

Абсолютно да, възможно е и е необходимо това сътрудничество, в каквото и да се изразява то. Защото в края на краищата ние сме две съседни партии в политическото пространство, ако мога така да се изразя. Ние сме в дясната част на центъра, те са в дясната част на пространството. Идеологията ни е близка, сходна и общо взето ние сме съседи по политически писти.

Кой кого обаче трябва да подкрепи - вие ли Орешарски, или СДС - Софиянски?

За съжаление, не са водят интензивни контакти в тази насока, за да мога да кажа това. Според мен трябва да бъде подкрепен този, който има по-големи шансове за успех от първи тур, а също така за успех на втори тур, ако такъв се наложи срещу най-перспективния възможен кандидат на левицата. След седмица ще стане ясно и кой е той. Така, че на този въпрос по-конкретно ще може да се отговори след тази неделя, когато предполагам, че ще бъде издигната фигурата на левицата за кмет.

За съжаление социологическите проучвания сочат тенденции, които не са добри при единоборство между БСП и СДС, не са в полза на СДС за момента.

Вървят ли разговори между вас и НДСВ?

Това не мога да кажа, тъй като съм само един кандидат за общински съветник.

Но сте след лидера по популярност в ССД и в листата за София.

Да, така е. Все още нямаме конкретни разговори, но има време и за това. Смятам, че тези разговори са наложителни също така, защото НДСВ са една политическа сила, която се проявява повече или по-малко се проявява извън лявото политическо пространство.

Защо не успяхте да решите проблема с паркирането в София?

Проблемите са няколко и няма вълшебна пръчица, с която да се решат за една година. Първият проблем е, че в София броят на колите за 5-6 години се удвои, или поне за 7 години, да заложим като база 1995 година. От 350 000, сега са някъде близо 700 000 автомобила. Част от тези коли са недвижима собственост - те стоят по тротоарите, но заемат публичните пространства повечето време - това е първата причина. Втората - може би по-важна - причина е, че София не е планирана перспективно открай време. Ние сме от малкото градове с тесни улици в централната градска част, а даже и в периферията. Едва вече в жилищните комплекси нещата са проектирани по-щедро по отношение на автомобилите и местата за паркиране. Третата причина е в ниския социален статус на българина и в едни контраст, който е много характерен за България - значи, ние сме бедни, но имаме автомобили. Паркирането е един лукс, повече или по-малко в центъра на града, независимо за кой град става въпрос. Като почнем от Тирана, минем през София и стигнем до Лондон, навсякъде има проблем с паркирането и той се решава драстично чрез икономически мерки. За да паркирате в центъра, трябва да имате доста пари в портфейла, защото вие просто ще го правите всеки ден, това ви се налага и струва много пари наистина.

В близка перспектива, за да успокоя софиянци, започваме интензивна работа - говоря за месеците юни, юли, по един такъв проект, който ще се развива през следващия мандат, за организация на паркирането в града. Това включва на първия етап работа с консултант, избран от нас, но финансиран от ЕБВР. Търгът продължава, има шорт лист от четири фирми, всички са авторитетни задгранични дружества с опит в консултантския бизнес в областта на паркирането и организацията на трафика. Те ще работят около половин година, след което на Столичния общински съвет ще бъде предложено генерално решение - било концесиониране, било други форми на решение, за да се премине към вече конкретното решаване на този въпрос в рамките на три до пет години.

А защо досега не се е случило това?

Защото всяко нещо трябва да узрее. Едва сега успяхме да намерим безвъзмездно финансиране за работата на консултанта, защото става дума за суми от порядъка на 200 000 евро, които бюджетът не може да си позволи да отдели в момента. София за съжаление е изправена пред много сериозни бюджетни трудности, които са причинени от политиката на Министерството на финансите, но това е отделен въпрос. Ние водихме една година преговори с ЕБВР, за да стегнем до този етап. Второ, за съжаление сегашните ни усилия не бяха подкрепени от комисията по транспорта и организацията на движението към Столичния общински съвет, която има много големи правомощия. Комисията се състои от десетина общински съветници от различни групи, но концепциите ни за това как следва да се реши този въпрос не съвпаднаха. Надявам се като тръгне тази процедура , следващият общински съвет да намери достатъчно мъдрост да възприеме тази теза за начина на решаване на въпроса.

Комисията върви по друга концептуална линия - да се развиват правомощията на "Паркинги и гаражи", да се приватизира част от дейността по паркирането - това се направи, но резултати няма. Тук за съжаление не можахме да противодействаме на тази тенденция и фирма " Паркинги и гаражи" беше разделена на две преди няколко години и половината беше приватизирана, другата половина остана с паяците, с няколко паркинга и гаража, но това е крайно недостатъчно, защото ние имаме нужда от цялостно интегрално решение за града. Просто това, което се прави не е достатъчно.

За съжаление, през годините не са прилагани напълно нормите, а може би те са били неприложими, които изискват при ново строителство по възможност задължително се правят подземни и вътрешни паркинги и гаражи. Ако това беше правено, проблемите щяха да бъдат по-малко, особено в районите с интензивно строителство като Лозенец, Триадица или Красно село. Там се намира две-трети от новото строителство. Тези норми не са съобразени с действителността. От друга страна, всички опити да стимулираме изграждането на платени паркинги - подземни, надземни, много етажни и всякакви, не водят до успех. Защото даже когато се изграждат, софиянци не са готови да плащат за тази услуга.

В момента, ако направите проверка, ще видите, че в централната част срещу ЦУМ и Булбанк има точно три подземни гаража и те са празни общо взето - няма хора, готови да си плащат. Връщам се на моята мисъл - ние сме страна на парадоксите, бедни хора с автомобили, които не могат да си позволят паркиране. Това ще се реши с времето, не може да се реши еднократно. Още повече, всички опити да се строят гаражи по частна линия, показва, че не могат да се изплатят за по-малко от 10-15 години, което е крайно неприемливо за който и да е инвеститор.

София изглежда пълна еклектика от гледна точка на строителството.

София винаги е била еклектична, но в миналото е била по други причини - защото нашите архитекти са били възпитаници на различни архитектурни школи и преди войната сградите са сторени по план, по замисъл., но с разлика в стила.

В момента архитектурата е функция на жизнения стандарт на хората т.е. тъй като се строят предимно жилища, въпросът е какво хората могат да си позволят, колко могат да си позволят да платят за едно жилище и за неговата архитектура. С времето има положителна промяна в тази насока, защото броят на жилищата с относително ниски стандарти на проектиране намалява като цяло и се увеличават тези, които са проектирани при по-високи изисквания. Това е един много сложен и противоречив процес, защото в него има много страни . В него има инвеститор, има строителен контрол, който не е общински, има клиенти, готови да платят или не дадена сума за офис или жилище. Този проблем не може да се реши в краткосрочен план, той е функция също на жизнения стандарт на населението. Общината може да изисква по-високи стандарти за проектиране, специално за архитектите.

Защо в София има толкова много бензиностанции, има чувството, че във всеки квартал са по две-три най-малко?

Защото очевидно за тази услуга има търсене. Това е търговски обект, който реализира добри печалби. От гледна точна на общината това е търговски обект, който създава работни места, на които се плаща добре и се плащат данъци. Това са все пак акцизни стоки, горива и се следят от данъчната администрация. А не е тайна, че голяма част от приходите на една община се формират от данъка върху доходите, за това общината не спира за момента строителството на бензиностанции, стига те да са изпълнили съвременните изисквания. В този смисъл водещи са Лукойл, Петрол, ОМВ, ШЕЛ. За момента този процес започва да затихва, но това е една инерция, която ще продължи малко във времето.

Защо има толкова много и големи рекламни пана по улиците?

Билбордовете са един много сериозен източник на доход за общинския бюджет. За миналата година сме реализирали може би около един милион долара приходи от тази дейност. Тя също е дейност, която върви добре - в смисъл, че има търсене, не е тайна, че голяма част от поръчките идват от чужбина. Друг е въпросът, че действително трябва да се сложи някакъв ред в тази дейност. В момента ред има, но трябва да се ограничи донякъде доколкото пренасищането на градската среда с такива обекти започва да дразни вече хората и трябва да се потърси баланс между приходите на общината и на бизнеса. От друга страна - и изискванията към естетиката.

През последните две години протече едно доста трудно, тежко проектиране на генерална схема за разполагане на рекламни съоръжения на територията на общината. Тя вече е факт, внесена е преди няколко месеца в общинския съвет. Очакваме някакво решение по въпроса. Тази генерална схема фиксира броя на съоръженията и тяхното местоположение, вече те няма да бъдат предоставяни случай за случай, а ще бъдат предоставяни на конкурс за определени градски зони. И предварително ще се знае годините - между 5 и 10 години напред, горе-долу къде какви съоражения може да има. Очаквам произнасянето на Общинския съвет.

От къде намерихте пари за студентските карти и билетчета, защото преди това заявихте, че ги нямате парите?

Аз се боя, че парите и сега ги няма. Просто ще търсим резерви, колкото да удължим живота на градския транспорт. Единственият начин тези преференции да се реализират действително - в смисъл, безсрочно във времето - е държавата да заплати дължимите суми на градския транспорт за превоза на своите служители, които никак не са малко на брой. Ако това не стане, боя се, че градският транспорт няма да извършва своята дейност.

Защо общините вечно са недоволни от Министерството на финансите, а от там казват - тая година общините са най-големите галеници и им се дават пари?

За София е тъкмо обратното - София не поучава пари, тя дава пари. София е източник на средства за държавния бюджет и това всеки бъдещ кандидат за кмет трябва да го знае, че това ще бъде най-най-най-голямото предизвикателство пред работата на бъдещата общинска администрация и бъдещия общински съвет. Защото София генерира добри доходи, но тя не може да разполага с тях или поне не може да разполага в по-голямата част. Всяка година вноската на общината в държавния бюджет се увеличава. Няма обективни критерии, по които тя да се определя - това става по осмотрение на чиновниците в МФ, според бюджетния дефицит, който имат да покриват в държавата. Проблемът на другите общини е друг, София е отделен случай в това отношение. В последните три години вноската се увеличава в геометрична прогресия. Не си спомням точните цифри, но някъде от 30 млн. стигна до 150 млн. лева.

Тъй като това става по осмотрение, това е форма на конфискация от общината на нейните собствени пари. А излишно е да споменавам, че точно 100 млн. са парите, които са нужни да се оправят улиците на града или да се построят няколкото нови булеварди, с които ще се облекчи движението. Независимо кой е кмет, това е конфликт между София и държавата, който е бил и си остава. Държавата е галеник на софиянци. Държа да уведомя всеки софиянец, че всяка година от неговия джоб излизат за държавата суми в размер от 100 до 150 лева.

Това означава ли, че програмата ви за оправяне на дупките ще е пак палиативна?

Да, точно това означава. Ние финансираме с около 8 млн.лева, но са необходими много повече, за да се оправят дупките качествено и дългосрочно. Да не говорим, че има места, на които ще оправим дупките, но там цялата настилка е за подмяна, защото според правилото, когато над 60% се преасфалтира дадена улица, трябва да се преасфалтира цялата, а не да се оправят дупките. Улица "Раковски" е типичен пример за необходимостта от капитален ремонт т.е., да се подмени цялата настилка. Много са тези случаи, това е проблем номер едно в момента. И тези пари са много трудно осигурени, но ще бъдат осигурени и оправени дупките.

От къде?

От общинския бюджет, като ще намерим допълнителни източници от общинските фирми, които от своя страна ще бъдат изправени пред един проблем да не инвестират в самите себе си. Другият източник са икономии от други места, които неизбежно трябва да се направят. Третият източник е продажба на общински имоти, каквито неизбежно ще се наложат. Това не е добро в случая, но няма как. Проблемът с дупките ще бъде решен до края на летния сезон.

Какви фирми извършват ремонта по пътищата и за всяка поръчка ли се прави конкурс, или има и пряко договаряне?

Прави се чрез процедурата по Закона за обществените поръчки и кандидатстват всякакви фирми. За тази година го спечели фирмата "Пътища и съоръжения"- общинска фирма. За всички ремонти се правят конкурси. Няма пряко договаряне.

Кой контролира качеството на тези ремонти?

Общината осъществява контрол върху начина, по който се извършва инвестицията.

На какви условия трябва да отговарят тези фирми-изпълнители?

Критерий за избирането им е единствено цената. Законът за обществените поръчки не дава голяма възможност за маневриране. Цената е определяща.

А това се отразява на качеството?

Когато печели най-ниската цена, това винаги е за сметка на качеството. От това законово положение не можем да излезем. Опитваме се да убеждаваме правителството, че трябва да се промени някак това нещо, но засега остава така.

Какво искате да кажете на столичани като водач на листа?

Далеч съм от мисълта да се обещава, защото каквото сме обещали, сме изпълнили с някои изключения, които ще кажем какви са - като проблемът с кучетата например. Нашата администрация не успя да реши някои проблеми и ние сме готови на открит диалог за това. Предлагаме на хората един продукт - идеи, опит и познания за реализацията им, на група от хора, които знаят как да свършат работата и са близко до хората, защото са работили с години общинска работа. Общинската работа е много по-различна от всички останали работи от публичната администрация и който се захваща с това, трябва да знае, че е възможно най-голямото предизвикателство за един обществен служител.