Асен Василев: Компенсациите за ток трябва да останат, данък "свръхпечалба" е лоша идея

Бизнесът не трябва да се облага с данък "свръхпечалба" тази година, ДДС не трябва да се покачва от 9% на 20% за ресторантьорите, а рекламата на хазарт трябва да се ограничи, но не да се забрани изцяло, коментира съпредседателят на "Продължаваме промяната" и бивш финансов министър Асен Василев в интервю за Mediapool. По думите му механизмът за компенсиране на цената на тока трябва да остане и след 30 юни в случай на евентуален нов шок с цените на енергията. "Миналата година за първи път българската индустрия ползваше най-ниската цена на електроенергията в целия ЕС и това позволи тя да расте, да плаща данъци и да направи най-голямото увеличение на заплати в целия ЕС. Това според мен е моделът за развитие напред и не трябва да го спираме", смята Василев.

Г-н Василев, как се отнасяте към идеята на служебното правителство за въвеждане като временна мярка на данък върху свръхпечалбите на фирмите за второто полугодие на 2023 г.?

Силно отрицателно. Защото това ще накаже изрядните фирми, които си декларират печалбите и плащат данъци. Фокусът трябва да бъде там, където през 2021 г. ние го поставихме – да се съберат данъците от фирмите, които са в сивата икономика и не си плащат данъците. Тогава, ако си спомняте, без да се вдигат данъчните ставки, между май и декември Националната агенция за приходите (НАП) заедно с Агенция "Митници" успяха да съберат почти 8 млрд. лв. повече приходи в хазната, или с 18% повече от това, което беше заложено в бюджета от ГЕРБ. Миналата година също се направиха рекордни приходи. Сега виждаме, че има изоставане на приходите спрямо ръста на инфлацията и ръста на икономиката. Така че фокусът трябва да бъде върху събирането на данъците, а не да наказваме изрядните фирми, като им вдигаме данъците.

Говорите за 8 млрд. лв. допълнителни приходи през 2021 г., но приходите в бюджета от данък печалба, който е основният данък за бизнеса, през 2022 г. са под 5 млрд. лв. В същото време гражданите като физически лица са платили около 25 млрд. лв. само от данък върху доходите, ДДС и акцизи. Не е ли нормално при това неравновесие бизнесът да прояви солидарност и да подпомогне бюджета в момент, в който се очертава голям дефицит?

Първо, не се очертава голям дефицит. Разходната част расте горе-долу толкова, колкото е ръстът на инфлацията плюс ръста на икономиката – тоест около 20% общо. Въпросът е защо приходната част не расте с тези темпове. Фокусът трябва да бъде да си съберем данъците, а не да ги вдигаме.

Но неизпълнението на приходите от ДДС не е от сега, а е още от миналата година, когато бяха събрани близо 700 млн. лв. по-малко от гласуваните от депутатите при актуализацията? Очевидно миналата година е имало проблем не само със събирането, но и с планирането на приходите?

Знаете, че ДДС е пряко свързан с икономическата активност в страната, а тя расте. Имаме по-високи цени, по-висока инфлация, следователно трябва да има и по-висок ДДС - с около 16% плюс 4% ръст на икономиката (3.4% за 2022 г. по предварителни данни, б. р.). Когато ние събирахме ДДС, той се събираше точно по план. До 2 август, когато ние си тръгнахме като правителство, нямаше изоставане. Така че каквото и изоставане да се е появило, то е станало след август и въпросът е защо.

Основният аргумент на финансовото министерство за въвеждането на новия данък върху свръхпечалбите е, че през 2021 г. и 2022 г., тоест в годините на свръхстимули на икономиката, има някакъв невероятен ръст на печалбите – по 10 млрд. лв. годишно на фона на нормален ръст между 1 и 3 млрд. лв. Нито заплатите са пораснали с толкова голям процент, нито икономиката. Затова обяснението е, че този ръст е дошъл от свръхстимулите от страна на държавата. Този аргумент не е ли достатъчно убедителен в полза на облагането?

Не. Най-добре е фирмите да харчат парите за машини, за инвестиции, за заплати, а не държавата да ги изземе и да ги харчи за липсващи сантиметри асфалт и да пълни шкафчета с тях. При условие че бюджетният дефицит може да си остане 3%, трябва да започнем най-накрая да градим икономика от европейски тип, където има много широка база за ръст на доходите, много широка база за ръст на печалбите на фирмите, а не да продължаваме със стабилната бедност и латиноамериканския тип икономика, където основните приходи отиват при малко на брой фирми, малко на брой хора, неравенствата растат, малките фирми и голямата част от работещите са оставени на доходи на абсолютния минимум, които ги принуждават да емигрират. Зададохме съвсем различна философия на икономическата политика и това започна да дава плодове. Първи сме по ръст на износа в Европейския съюз (с 39% ръст през 2022 г. на годишна база, б. р.). Втори сме по ръст на индустриалното производство.

Това не беше ли статистика само за отделни месеци през 2022 г. – май, юли, август?

Не. За цялата година става въпрос. Също за цялата 2022 г. сме първи по ръст на доходите в ЕС и сме една от само четири държави, в които ръстът на доходите е изпреварил ръста на инфлацията. България, Словения, Малта и Ирландия имат доходи, които са пораснали повече от инфлацията. Във всички други държави, даже в онези, които имат по-ниска инфлация от нас, реалните доходи всъщност са изостанали, защото при тях ръстът на доходите е по-нисък от ръста на инфлацията. Това показва, че икономиката може да върви по съвсем различен начин, по един европейски модел и няма нужда да наказваме фирмите за това, че са направили добри резултати.

А как ще постигнете този дефицит до 3%, за който говорите? Няма ли да се наложи съкращаване на разходи, за да се постигне тази цел?

Не мисля. През октомври 2022 г. ние предложихме един макроикономически модел и тогава ни беше казано, че данните за БВП, на който се базираше въпросният модел, са сбъркани. Оказа се, че данните са абсолютно верни.

Да, потвърждавам, че вие прогнозирахте 165 млрд. лв. БВП през 2022 г., които се сбъднаха.

За 2022 г. ние бяхме предвидили 165 млрд. лв., а реално се изпълниха 167 млрд. лв. БВП. За тази година при 180 млрд. лв. БВП спокойно можеха да се разположат всички политики и всички разходи, така че няма никаква причина при нормална събираемост на данъците да се правят някакви драстични съкращения на разходите. Но, разбира се, те трябва да бъдат огледани, така че да няма излишни неща, но със сигурност не трябва да се прави нещо драматично, за да се изпълни финансов план с 3% дефицит.

А какъв трябва да бъде ръстът на пенсиите от 1 юли според вас – с около 12%, както е заложено по швейцарското правило, или друг?

Ние бяхме предложили увеличението да е с по-високото между ръста на осигурителния доход и ръста на инфлацията, което мисля, че би дало няколко пункта повече от тези 12%.

Трябва ли да се спрат компенсациите за тока за бизнеса след 30 юни?

Виждаме, че цените на електроенергията паднаха под цената, която е заложена за компенсациите и това започна да се случва трайно, почти всеки ден, така че компенсациите, които трябва да се изплащат, вече са доста малко. Тоест пазарът се коригира надолу и вече няма нужда да се изплащат компенсации. Но според мен е добре на база възможността на енергетиката да поддържа тази цена това да остане като механизъм, в случай че се появи отново някакъв ръст в цените на енергията или някакъв шок – да имаме механизъм, по който този шок да бъде изкомпенсиран и обран. Така или иначе, това, което виждаме през последния месец, е, че това не генерира някакви големи разходи за енергийната система, защото цените така или иначе са под тези 200 лв.

Икономистите доста критикуваха тази мярка, нарекоха я "социални помощи" за бизнеса и казаха, че фирмите, вместо да свалят цените, са си вдигнали печалбите, както излиза и от данните на Министерство на финансите. Не намирате ли грешки в тази схема?

Това, че за първи път миналата година, по време на нашите 7 месеца управление, бизнесът успя да ползва енергия на конкурентни цени и да не е назад, да трябва да плаща по-високи цени на енергията спрямо техните конкуренти в другите европейски страни е една от причините за този ръст на производството. За първи път българската индустрия получи цена от КЕВР, която е по-ниска от цената на борсата в Холандия. Договорът, който имахме с Азербайджан и който позволи по-ниска цена, стигна до българската индустрия. За първи път българската индустрия ползваше най-ниската цена на електроенергията в целия ЕС и това позволи индустрията да расте, да плаща данъци и да направи най-голямото увеличение на заплати в целия ЕС. Това според мен е моделът за развитие напред и не трябва да го спираме.

А този огромен износ, за който говорите, не е ли една от причините за по-ниската събираемост на ДДС, защото знаем, че при износа има възстановяване на ДДС, няма плюс за бюджета?

Да, но има и голям ръст на вноса, който се дължи на ръста на потреблението, тъй като и пенсионерите, и работещите получиха много по-големи доходи. Така че, като теглим чертата между внос и износ, търговският баланс, за съжаление, продължава да е отрицателен. Така че това може да е някакво частично обяснение, но не може да обясни този драстичен спад в събираемостта на ДДС.

Вие обявихте, че НАП е разпънала чадър над големи фирми, които не плащат достатъчно данъци. Кои са тези фирми?

Когато сформираме правителство и влезе ново ръководство в НАП, ще си пуснем същия преглед като миналия път – от най-големите към най-малките, по приходи, по средства, получени от държавния бюджет и по размер на касовите наличности. Ще ги проверим всички тези фирми и съм убеден, че бюджетът ще започне да се пълни, както се напълни миналия път, без да прескачаме никой в списъка.

Доволен ли сте например от събираемостта от "Лукойл"? Тя е една от най-големите фирми.

Ако си спомняте, "Лукойл" започна за първи път да плаща данъци и се отказа от над 300 млн. лв. данъчен щит миналата година. Това не беше се случвало от 12 години. Как това е продължило след август, не мога да ви кажа, защото отговорът трябва да дойде от служебния кабинет и новото ръководство на НАП. Със сигурност, когато сформираме правителство след изборите и влезе ново ръководство на НАП, "Лукойл" ще е сред първите в тези класации на големите фирми, така че всичко ще бъде проверено.

Какъв е този "данъчен щит" за 300 млн. лв., за който говорите?

"Лукойл" имаха натрупана загуба, която можеха да използват, за да не плащат данъци, но се отказаха от нея.

Трябва ли да се върне обратно стандартната ставка от 20% ДДС за стоките и услугите, за които тя бе намалена до 9% или 0%? Грешка ли беше решението на вашето правителство за 0% ДДС върху хляба и брашното?

Ставката за хляба и брашното имаше сравнително малък данъчен ефект, но за сметка на това помогна в известна степен, за да се задържат цените на по-поносимо ниво в момент, в който цените на зърното се бяха утроили и това създаваше сериозен проблем. Сега, като се види дали цените на зърното се нормализират, което започва да се случва, трябва да се види как ще излезе тази реколта и какво ще се случи с фючърсите на зърното и на база на тази информация да се вземе това решение. Що се отнася до другите ставки, ние, ако си спомняте, възстановихме ставката отново на 20% за бирата и виното в заведенията. Единственото друго, което беше пипнато, беше намален ДДС върху газа и парното, което може да се прецени дали трябва да остане или не.

А можете ли да проведете битката да върнете 20% ДДС за ресторантьорските услуги или те са много силно лоби и това няма как да се случи?

Можем, въпросът е дали трябва. Защото 9-те процента ДДС доведоха до изсветляване на този бизнес и там битката, която трябва да се проведе, е да се запази 9-процентната ставка, но да се продължи с увеличаването на минималната заплата, така че работещите в тази сфера да се осигуряват на реални заплати, да се продължи с изсветляването на доходите, които се генерират в този бизнес, да се вземат мерки за ПОС терминали, за издаване на касови бонове. Това реално ще напълни хазната, а не вдигането на ставката обратно на 20% и оставянето на сивата икономика да се развива.

Като казахте минимална заплата, какво мислите за гласуваната нова формула за нея, която би довела до вдигането ѝ до около 940 лв. от 1 януари, предвид това, че бизнесът я оспори през Европейската комисия?

Ние сме силно "за" тази формула да се прилага точно във вида, в който е приета.
Тези дни има големи протести на земеделците. Как се справяте с натиска на големите бизнес лобита – земеделци, застрахователи, хазартни босове, енергийни мастодонти, петролни мастодонти?

Една немалка част от големите лобита не ни харесваха особено. Знаехте, че сложихме таван на земеделските субсидии от 100 000 евро на стопанство. Започна да се изгражда единен регистър, така че да се проследява собствеността и свързаността между различните стопанства, за да не може един голям земеделец да разбие стопанството си на малки обекти и така да заобиколи ограничението. Имахме почти всеки ден протести на големи лобита и не клекнахме пред нито един протест.

Ще подкрепите ли предложенията на Министерството на финансите за промени в Закона за хазарта? Нужни ли са и други промени? Ще гласувате ли за пълната забрана на рекламата на хазарт?

Не съм гледал в детайл какво точно са предложили в Закона за хазарта. Това, което започна да се случва от 2021 г., е, че постъпленията от хазарт в бюджета драстично се увеличиха, без да се пипат данъчните ставки, защото този бизнес също беше проверен и изсветлен така, както трябва да бъде проверен и изсветлен. Знаем, че бившият финансов министър г-н Горанов беше сложен на "Магнитски" точно защото са оставили вратички и не са събирали постъпления от хазартния бизнес. Там трябва да се пипа внимателно, защото голяма част от хазарта е онлайн и ние можем да направим така, че те, вместо да плащат данъци в България, да го правят в някоя офшорна зона, а пак да събират парите на българските граждани. Когато се формулира законодателството, то трябва да се направи така, че да се задържи плащането на данъци в България. За съжаление, този бизнес е много мобилен и е много тънък балансът колко данъци събираш, така че те да остават в България, а не отиват в офшорни зони.

Вашият колега Радостин Василев сигнализира в парламента, че има някаква нова схема за укриване на данъци при онлайн залозите. Дали тази схема трябва да се пресече според вас?

Да, трябва да се пресекат всякакви схеми за неплащане на данъци. Ако някой не спазва данъчните закони и се опитва да ги чете изопачено, това трябва да бъде пресечено.

Пълна забрана на рекламата на хазарт трябва ли да има?

Със сигурност трябва да има ограничаване на рекламата на хазарт, защото това започва да създава зависимост у младите хора в България. Не трябва да има реклама около училища и детски градини, не трябва да има пристрастяваща реклама на бонусите и т. н.

Ще подкрепите ли предложенията на Министерството на финансите за промени в Кодекса за застраховането, свързани с гарантиране на плащанията в системата "Зелена карта"?

Ние ги подкрепихме и в предишния парламент. Със сигурност това е изискване, за да влезем в еврозоната.

Критикуват ви за късното емитиране на външния дълг миналата година, като експерти изчисляват загубата от това забавяне на стотици милиони и дори на близо 1 млрд. лв. за целия срок на облигациите заради по-високите лихвени плащания. Как ще отговорите?

Когато избухне война в Европа за първи път от 70 години, не е най-подходящият момент да се излезе на външните пазари.