Асен Василев внесе прогноза с наполовина по-нисък растеж, но същите приходи в бюджета

Войната в Украйна ще свали наполовина икономическия растеж у нас спрямо първоначалната прогноза на МФ, но няма да промени и с лев очакваните приходи в бюджета. Това става ясно от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, публикувана във вторник от Министерството на финансите. Този документ е в основата на изготвянето на Бюджет 2023.

Държавният бюджет за 2022 г. бе приет преди около месец със заложен растеж от 4.8%. Месец по-късно прогнозата на МФ вече е променена на 2.6%. Въпреки това финансовото министерство не е ревизирало нито един от основните показатели на консолидирания бюджет. Приходите остават 57.25 млрд. лв., разходите са 63.15 млрд. лв., а дефицитът в бюджета се запазва на 5.9 млрд. лв. (4% от БВП). Амбициозната капиталова програма също остава на ниво 8.2 млрд. лв.

В сравнение с предишния вариант на документа от преди месец МФ е ревизирало единствено макроикономическата прогноза. Очакването е средногодишната инфлация да достигне 10.4% в сравнение с 5.6% в прогнозата преди месец.

"Повишението на инфлацията ограничава реалния разполагаем доход на домакинствата и покупателната им способност, в резултат се очаква забавяне на растежа на потреблението на домакинствата до 2.4%", отбелязва МФ. Според прогнозата повишената несигурност, по-високите производствени разходи, нарушените доставки и по-слабото външно търсене ще се отразят и в отлагане на инвестиционни планове. По-умереното търсене от основни търговски партньори на България, съчетано със силно ограничения износ към Руската федерация и Украйна ще се отрази в забавяне на общия темп на износа на стоки от България през 2022 г. (3.1%).

Практически актуализираната средносрочна прогноза не е остойностила очакваните ефекти върху бюджета от войната в Украйна, нито пък предвиденото за средата на годината въвеждане на реформи в редица сектори. Доколкото за реформите се изисква "по-задълбочен преглед", "в проекта на средносрочната бюджетна прогноза са отразени само базови политики и допускания, чиито многогодишни трендове и перспективи са относително постоянни", мотивира се финансовото министерство.

От догодина финансовото министерство ще предприеме постепенни стъпки към фискална консолидация, става ясно от документа.

"Предвиденото през последните години разхлабване на фискалната политика, наложено от икономически, здравни, социални и външни предизвикателства, се очаква да продължи и през настоящата година, а в прогнозния средносрочен период са заложени стъпки за фискална консолидация, като дефицитът по КФП от 3.3% от БВП за 2023 г. ще достигне до 2.8% от БВП за 2025 г.", посочва МФ.

В прогнозата е заложено запазване на основните показатели като например минималната работна заплата през следващите години (710 лв.), но е възможно те да бъдат ревизирани с реформите в средата на 2022 г.