Чуждите издания за следизборна България:

"Атака" може да подкрепи ГЕРБ, а уличните протести да се съживят

"Атака" може да подкрепи ГЕРБ, а уличните протести да се съживят

Решаващата воля на "Атака" при евентуално сформиране на правителство и очаквания за нови улични протести са решаващите теми в коментарите на чуждите медии за следизборната обстановка в България. 

 

Партия, която обвинява чуждите компании, че обират България, която иска предоговаряне на договори, ако е възможно, в ключови отрасли като енергийния и която настоява за много по-голяма минимална заплата в България, сега е в позицията да влияе върху съставянето на ново правителство, коментира вестник "Уолстрийт джърнъл".

 

Партията каза, че няма да подкрепя ГЕРБ, но тази позиция може да се промени, посочва изданието.

 

Според анализатори закъсненията при съставяне на ново правителство могат да съживят уличните протести, свалили от власт правителството на Бойко Борисов, предупреждава вестник "Файненшъл таймс". Задачата да се състави коалиция се усложнява и от това, че в парламента не влезе новата партия на Меглена Кунева, допълва вестникът. Тя щеше да бъде атрактивен партньор за двете големи сили, които сега ще се опитват да съставят кабинет, посочва вестникът.

 

Според анализатори отхвърлянето от "Атака" на варианта за коалиция с ГЕРБ може би е преговорна тактика. Партия може би има готовност да предостави неофициална и негласна подкрепа на правителство на малцинството на Борисов, допълва "Файненшъл таймс". А и официална коалиция между ГЕРБ и "Атака" рискува да предизвика отричателни реакции от други европейски членки, защото Атака е прекалено токсична, за да бъде официално прегръщана, отбелязва вестникът, като цитира анализатора Огнян Шентов.

 

Седмици на пазарлъци и задкулисни сделки

 

Британското списания "Икономист" коментира, че три месеца, след като правителството на Бойко Борисов подаде оставка в разгара на най-големите протести от 16 години насам, България гласува в неделя, но резултатите от тези избори са неубедителни в едно нещастно време за най-бедния член на ЕС.

 

Изданието посочва, че вотът вероятно няма да донесе така необходимите на страната стабилност и ясно ръководство. Списанието припомня, че предизборната кампания беше белязана от скандали, а избирателната активност беше рекордно ниска.

 

Сега за първи път партия /ГЕРБ/ печели втори последователен мандат след падането на комунизма, но и за първи път партия побеждава с толкова малко гласове /около 1 милион/. Резултатът от вота е нестабилен парламент, а ГЕРБ със своите 98 депутати е далеч от необходимото мнозинство за съставяне на самостоятелно правителство. Партията загуби около една трета от гласовете си в сравнение с изборите през 2009 година

 

"Икономист" отбелязва, цитиран от БТА, че всичко това означава седмици на пазарлъци и задкулисни сделки. Това е последното нещо от което се нуждае България в момент, когато народът е гневен и разочарован от политическия елит, посочва списанието.

 

Изданието припомня, че коалиционно правителство, в което да влиза ГЕРБ е малко вероятно, защото всички останали партийни лидери отказват да преговарят с Борисов. Невероятна изглежда и идеята за правителство на малцинството на ГЕРБ.

 

В действителност има малко варианти за стабилен кабинет и резултатът ще е най-вероятно така наречената скрита коалиция, независимо дали правителството ще бъде наречено програмно или експертно, посочва изданието, цитирайки политолога Огнян Минчев.

 

Българското общество разделено на онези отгоре и тези отдолу

 

В края на статията "Икономист" припомня доклад на германската фондация "Фридрих Еберт". В него се посочва, че онова, което остана след протестите и изборите в България, е голямо противоречие между онези на власт в политката и бизнеса и обикновените граждани.

 

Българското общество е разделено сякаш не на леви и десни, а на онези отгоре и от тези отдолу.

 

Преодоляването на това разделение е едно от най-големите предизвикателства на българската политика. В противен случай съществува опасността от увеличаване на пропастта между политиката и онези, които смятат, че не са достатъчно добре представени от политиците. Така че новото правителство ще има доста работа за вършене, обобщава списанието.

 

Борисов – българският Берлускони

 

Италианското издание "Еуропа куотидиано" пък коментира, че в България ситуацията напомня на случилото се в Италия след парламентарните избори, с тази разлика че в парламента не влезе някой български Бепе Грило, коментира италианското издание "Еуропа куотидиано".

 

Ако България иска стабилност, то в крайна сметка най-добрият вариант е широко коалиционно правителство като италианското. Това може да стане след като се разсеят отровите, излели се по време на предизборната кампания. Алтернативата е връщане пред урните с цялата несигурност, която това води със себе си, допълва изданието.

 

Френският вестник "Либерасион" също сравнява Бойко Борисов с Берлускони.

 

Борисов е изключение на българската политическа сцена. Широкоплещестата му фигура, директният език, народните му корени и вкусът му към оръжията превърнаха този бивш каратист, издигнал се до ченге номер едно в България, в чудотворец в очите на гласоподавателите, които през 2009 г. го избраха за премиер, виждайки в него преди всичко човек на действието, отбелязва вестникът.

 

Той е нещо като българския Берлускони, който пуска грубовати шеги, но и осъществява проекти, казва, цитиран от всекидневника, преподавателят по право Христо Христев, акцентирайки върху инфраструктурните строежи, извършени в най-бедната страна в Европа. Този човек е и политическо животно и не се отказва лесно. Ако на 20 февруари, под натиска на протестите срещу високата цена на тока, той подаде оставка, това беше с намерение да се наложи с нова сила на предсрочните избори, състояли се в неделя.

 

Оттеглянето му беше грижливо подготвено. Високопарните му изказвания, че не иска да участва в управление, при което полицията бие хората и заплахите от протестите заменят политическите дебати, и че не иска да вижда кръв по улиците, бяха достатъчни да накарат протестиращите да се приберат у дома и да бъдат погребани дебатите по социалните въпроси, но не и за лесното му преизбиране, посочва "Либерасион".

 

Критиците му го обвиняват в авторитаризъм. Борисов и вътрешният му министър

Цветан Цветанов възродиха методите на политическата полиция от времето на комунизма, твърдеше по време на кампанията бившият премиер демократ Иван Костов. Скандалите за подслушвания или публикуване на компрометиращи досиета, налели масло в огъня на опонентите му, за многото сенчести зони, обгръщащи миналото на първия човек в България, вече нямат чет, допълва вестникът.

 

Тирадите му срещу корупцията залъгаха западни инвеститори и дипломати независимо от не особено последователните му методи. Резултатите му обаче са толкова скромни, че го подозират, че играе ролята на арбитър между различните олигархични кланове със съмнително натрупани състояния, които стоят в основата на корупцията в страната, и че иска да се наложи над тях, както руският президент Владимир Путин, заключава вестникът.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?