Атаките в Турция - опит да се разруши моста между Исляма и Запада

Най-лошите страхове на Турция се сбъднаха в четвъртък, когато втората за седмица двойна бомбена атака показа, че тази страна става новото бойно поле в битката срещу терора.

По всичко личи, че новите атентати целят да прекъснат прозападната светска ос, която, според мнозина в Близкия изток, САЩ и Великобритания се опитват да прокарат в региона чрез войната в Ирак. Това би създало дъга от приятелска на САЩ територия от Средиземно море до Персийския залив.

"Турция ще продължи по поетия път и ще полага усилия за мира в света, в страната и в региона", заяви турският външен министър Абдуллах Гюл пред репортери.

Турция - единствената мюсюлманска страна-членка на НАТО, внимателно култивираше и ревниво защитаваше политическата култура в европейски стил, която е от ключово значение за американската програма за насаждане на западните ценности в теократичната племенна почва на Близкия изток.

Стъпила малко на европейския континент, и основно в Азия, Турция и преди е била терен на идеологически битки. Някога част от християнската Византийска империя, а по-късно - център на ислямската Османска империя, страната в съвременния си вариант се опитва да избистри идентичността си, като почита ислямските ценности, но търси бъдещето си сред динамичните западни икономики.

Турция първа в ислямския свят призна Израел и оттогава развива интензивни връзки с Еврейската държава. Тя е образцов член на НАТО и през последните години старателно се опитва да спечели благосклонността на Европейския съюз, към който иска да се присъедини.

Всичко това прави Турция подозрителна за мюсюлманските страни, особено в арабския свят.

Същевременно, дългогодишната икономическа криза породи едно гневно безработно младо поколение и тласна много младежи към консервативния ислям.

Усилията, често брутални, за насилствено асимилиране на непокорното кюрдско малцинство, подклаждат сепаратистката съпротива сред младото поколение кюрди.

Войните на религиозна почва от 90-те години привлякоха някои млади турци на север към Босна, а други - през Иран - към Чечения и Афганистан.

На тези места, както твърдят експертите по тероризма, младежите бяха подложени на силното идеологическо влияние на фанатици с глобални амбиции, обединени в Ал Каида.

Войната в Ирак може би наклони баланса към актуалния тероризъм. "Преди заплахата беше повече или по-малко теоретична", каза истанбулският писател Рифат Бали.

Турското правителство участва неохотно в иракската авантюра на САЩ, като по-голямата част от 66-милионното население на страната беше против. Много политици се изказаха твърдо против перспективата за военна инвазия, а Турция отказа да позволи на американските войници да влязат в Ирак пред нейна територия.

По-късно Турция предложи войски за стабилизирането на страната, но след това се отказа, изправена пред съпротива както у дома, така и в Ирак.

Основното опасение на турските противници на войната бе, че тя ще разпали отново кюрдското сепаратистко движение край границата с Ирак.

Правителствени представители твърдят, че насилието действително е нараснало в тази част на страната. Тази седмица властите съобщиха, че неотдавна са задържали кюрдски бунтовници, притежаващи експлозиви и планове на турски полицейски участъци. Във вторник невъоръжени кюрди успяха да вземат заложници в главния съд в Истанбул, преди да бъдат обезвредени от полицията.

Въпреки мърморенето обаче Турция, изглежда, остава предана на американската програма, което я прави първостепенна цел за терористите, желаещи да накажат мюсюлманските държави, които прекалено клонят към Запада.

В действителност, атентатите тази седмица биха могли да застрашат стабилността на правителството, само една година след началото на мандата му.

Управляващата партия на справедливостта и развитието на премиера Реджеп Тайип Ердоган, произлязла от консервативна ислямистка партия, може да се окаже уязвима. Мнозина вече се съмняват в искреността на намерението ѝ да се бори с радикалния ислям, докато според други тъкмо фактът, че партия с ислямски корени е начело на прозападно правителство, е привлякло гнева на радикалите.

Турските войници за кратко се появиха вчера по улиците редом с полицията, което бе възприето от някои като зловещ признак. Военните са завземали властта три пъти от 1960 до 1980 година и свалиха от власт правителството с ислямистка ориентация на Неджметин Ербакан, някогашен духовен наставник на Ердоган, през 1997.

Атентатите биха могли да доведат до турска реакция, противоречаща на европейските изисквания за ограничаване на влиянието на военните и за прекратяване на бруталната, според ЕС тактика, срещу кюрдите и другите опоненти на правителството.

Турското правителство на свой ред критикува Европа, че не ѝ сътрудничи в борбата с тероризма и за това, че я упреква в брутални тактики срещу заплахите.

Например Анкара се оплаква, че Конгресът за свобода и демокрация в Кюрдистан (КАДЕК) може свободно да действа в Европа, макар че предшественикът на организацията - Кюрдската работническа Партия (ПКК), е в списъка на терористите.

В понеделник турският правителствен говорител Джемил Чичек нарече съболезнованията на ЕС "крокодилски сълзи" и заяви пред репортери: "Знаем, че терористи живеят свободно в някои от страните, които ни поднасят съболезнования, а нашите искания за екстрадиране редовно биват отхвърляни без основание".

Ден след атентатите срещу двете синагоги германският канцлер Герхард Шрьодер заяви, че приемането на Турция в ЕС би засилило европейската сигурност, като покаже, че " ислямската вяра и демократичните ценности на европейското Просвещение не е нужно да си противоречат, а могат да съществуват заедно".

Чикдем Наз, изследователка от Института за ЕС в университета Мармара в Истанбул, смята, че "ако има още атентати, това ще засили убедителността на молбата на Турция за членство".