“Не сме работили за лични облаги, а в полза на хората“

Атанасова отчете куп лични успехи и един колективен неуспех– нереформираната болнична сфера

Десислава Атанасова, сн. БГНЕС

Здравният министър в оставка Десислава Атанасова отчете във вторник, че за една година откакто е на поста с екипа ѝ са свършили доста неща, но призна, че в мандата на ГЕРБ болничната помощ е останала нереформирана. Тя заяви, че не използва повода за оправдание, но направи уговорката, че, още когато е заемала поста, е обявила, че няма време за големи реформи. “Големите промени стават само и единствено с консенсус – обществен, политически и консенсус в съсловието“, каза Атанасова.

 

Тя отказа да си пише оценка, както направиха други министри в оставка от кабинета. “Никога не бих го направила“, посочи Атанасова и уточни, че това трябва да направят “хората, с които е работила“, визирайки лекарските среди и пациентските организации.

 

Атанасова обаче уточни, че не вижда нищо лошо в отчетите на нейните колеги министри. “Обществото трябва да види, че във всяка една администрация се работи, че ние сме отговорни хора и че колкото и да е било времето ни на тези постове, ние не сме го използвали за лични облаги, а напротив - работили сме в полза на българското общество и нещата да се променят към по-добро“, каза тя.

 

Министърът в оставка обаче не успя да даде смислено обяснение защо при толкова отчетени от нея успехи в системата има напрежение, а част от протестиращите по улиците са недоволни именно от здравната система. Атанасова отдаде недоволството отново на нереформираната болнична помощ, но каза, че оставя “системата стабилна и няма да има хаос от утре“.

 

На въпрос защо отчита само своята една година на поста и означава ли това, че се разграничава от предшествениците си, Атанасова отговори, че не се разграничава от тях, но всеки отговаря за своите действия. Тя отчете като интересно съвпадение, че точно на този ден преди една година е приела да стане министър на здравеопазването.

 

Атанасова съобщи, че оставя на служебния министър да назначи ръководство и състав на новия ценови регулатор на лекарствата – Националния съвет по цени и реимбурсиране, който трябва да заработи от 1 април. Тя каза, че заедно с екипа си има предложение относно екипа на новия орган, което ще представи на служебния министър, а той има правото да го приеме или не. Атанасова каза, че при подбора се е водила изцяло от професионализма на хората.

 

Освен това Атанасова съобщи, че е призовала двамата си заместници – Десислава Димитрова и Минчо Вичев да останат на постовете си, а да не напускат заедно с нея, каквато готовност те са изразили. По думите ѝ трябва да има приемственост в работата на ведомството, за да не се възпрепятства оперативната му дейност. “Нека първо видим кой ще е новият министър. Може той да не иска или ние да не искаме да работим с него“, заяви от своя страна Вичев.

 

Друг приоритет, който Атанасова завещава на новия министър, е довършването на интегрирана информационна система в здравеопазването.

 

Атанасова отчете напредък и в един от основните предизборни ангажименти на ГЕРБ – замяната на клиничните пътеки с диагностично свързани групи, за която обаче отдавна е ясно, че няма да се реализира в този мандат. Тя и екипът и посочиха, че това може да стане през 2014-2015 година. Досега са разработени 1150 относителни тегла, които са нужни за остойностяването на медицинските дейности. Освен това се обучават хора и се разработва методика за изчисляване на бюджети на болниците след въвеждането на диагностично свързаните групи. Вичев от своя страна уточни, че тази промяна е свързана с осигуряването на повече средства за системата и затова за нея трябва да има политически консенсус.

 

Вичев обвини Българския лекарски съюз, че стои в определени моменти пасивно, когато от него се изисква огромна активност, а сега се опитва да яхне вълната на недоволството. Според него БЛС е бил пасивен при изготвянето на медицинските стандарти, с отказа да подпише Национален рамков договор и с протестите пред НЗОК, вместо “да се включи рационално в промените, които считаше, че трябва да бъдат направени“.

 

Атанасова се похвали с приети през тази година нормативни промени - за лекарствата, за трансплантациите, за намаляване на цените на различни медикаменти, за нови болести, за чието лечение плаща Националната здравно-осигурителна каса, за новите медицински стандарти, специализацията на лекарите и др.

 

Като голям успех тя отчете и концепцията за развитие и преструктуриране на болничната помощ, която обаче не предвижда никакви конкретни реформи. Атанасова отправи упрек, че нито една политическа сила не е дала предложения по нея.

 

Друг успех, с който се похвали Атанасова, е увеличението на заплатите в Бърза помощ, държавните психиатрични болници и кръвните центрове.

 

Тя си приписа като постижение и премахването на лимита от 180 000 лева за лечение на деца през специализирания фонд, който беше въведен от правителството на ГЕРБ.

 

Атанасова съобщи, че в момента се изпълняват проекти за оборудване на 10 държавни болници, три болници за лечение на онкологични заболявания с национално значение, 10 комплексни онкологични центъра, 9 общински болници и 7 общински лечебни заведения, които предстои да се трансформират в звена за долекуване.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Какво цели Борисов с Великото Народно събрание?