Ателие "Прегърни ме", за чиято дейност Mediapool често разказва, отново има нужда от нашата помощ, за да продължи да съществува. То подновява кампанията за набиране на средства.
"Прегърни ме” работи с деца в неравностойно положение от лятото на 2005 година – първо с деца от дома в с. Доганово, после с младежи от СУПЦ "Княз Борис І” и с деца от ДД "Асен Златаров” в столицата. За изминалите години десетки деца са минали през курсовете на работилницата, като на много от тях бе намерена работа след напускането на домовете.
Ателието е красивото и уютно място, което те посещават с радост. Там са техните приятели - дизайнери, моделиери и художници, които ги учат как се майсторят красиви неща. Изработените от тях художествени предмети и дрехи се продават на специално организирани изложби. Така децата получават първите спечелени със собствен труд пари. Ателието е място, където те получават самочувствие, че могат. Учат се да вярват. Учат се да имат бъдеще.
POSTBANK EUROBANK EFG BULGARIA
BGN BG12BPBI79401065728201
BIC: BPBIBGSF КОД : BPBI7940
Сдружение "Прегърни ме” гр. София, ул.”Княз Борис І” №48, ап.10
Към този призив за подкрепа се присъединява и писателката Теодора Димова със своя текст:
"По някакъв парадоксален начин най-големите, най-болните обществени недъзи се проявяват не в най-големите и помпозни явления, а в дребните, ежедневните, почти анонимните факти. Както случаят с ателието на Милена Нейова – "Прегърни ме”.
Малко хора имат душевните сили да вършат онова, което тя върши – да общува ежедневно със същества от домовете за изоставени деца. Да общува с тези същества като с нормални, здрави, радостни хора. Нарочно употребявам думата същества – защото страданието, което идва от тях, е много голямо, много тежко, много трудно поносимо. Необходимостта им от любов, от ласка, от прегръдка, от разговор, е толкова голяма, че човек вътрешно се срутва, разплаква се, не издържа.
И това е абсолютната уникалност при Милена – тя издържа. Тя не се отказва. Тя продължава да общува с тях, да ги учи, да ги радва, да ги прегръща, да ги утешава, да се смее с тях, да ги изслушва, да прави мартеници с тях, да прави коледни играчки, да шие, да организира базари, празненства.
Откъде намира сили! Кой ѝ дава толкова любов, която тя безстрашно и неудържимо раздава на тези нещастни, зажадняли за обич деца! Колко от нас могат да вършат подобно нещо ежедневно?
И когато към това се прибавят административните трудности при отпускане на средства, обещанията, които впоследствие се оттеглят, абсолютната финансова недостатъчност, която държи ателието и дейността на Милена на ръба на оцеляването, картината става жестока. Вместо да бъде насърчавана и подпомагана за това, което прави, тя е лъгана и отблъсквана от администрация, конюнктура, спонсори.
Горчивината е непосилна.
Нека да помогнем на ателието на Милена. Бихме могли да имаме съдбата на някое от тези деца, колкото и да ни е трудно да си го представим.. Бихме могли да жадуваме и мечтаем за часовете, в които някой се държи към нас като към нормални, здрави и радостни хора."