Атентаторът-пришълец в Русия от Средна Азия

Часове след смъртоносния атентат в Санкт Петербург, агенти на специалните служби почукаха на вратата на една къща в киргизстанския град Ош, на над 3000 км от руския град на Нева.

В зеления и консервативен град Ош, разположен в средноазиатската Ферганска долина, допреди няколко години е бил домът на заподозреният бомбаджия Акбаржон Джалилов, който навърши 22 г. само два дни преди нападението в понеделник.

От икономически западналите градове и градчета като Ош идват много от предимно мюсюлманските мигранти от Средна Азия, които търсят късмета си на руския трудов пазар. Мнозина от стотиците хиляди, решили се на тази стъпка от страни като Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан, са попаднали под влиянието на вербовчици на екстремистки ислямски групировки.

Служители на силите за сигурност в Ош разпитват родителите на Джалилов, за да разберат какво може да е подтикнало сина им да се взриви в мотриса на метрото в Санкт Петербург.

Джалилов е напуснал Киргизстан, за да се установи в Русия, през 2011 - година след кървавите сблъсъци в Ош между тамошните узбекски и киргизки общности, завършили със стотици убити. Повечето от загиналите бяха узбеки, освен това бяха съсипани техните бизнеси и те се оказаха изключени от обществения живот. След тези събития много узбеки напуснаха страната, търсейки щастието си другаде.

За повечето хора в Средна Азия обстоятелствата, накарали ги да тръгнат към Русия, са по-прозаични. Безработицата в региона е повсеместна, а дълбоко вкоренената корупция ограничава възможностите на работливите да печелят. Работни места като строители или пазачи има в изобилие, но условията на труд са лоши, а месечната заплата в повечето случаи не надхвърля 200-300 долара.

Към началото на 2016 г. според официални данни на Москва в Русия са работили над половин милион души от Киргизстан, около 850 000 таджики и 1 млн. узбеки. Неофициално цифрите са много по-високи. Безвизовият режим за повечето хора от Средна Азия - бонус, наследен от бившия Съветски съюз - прави прехвърлянето в Русия сравнително лесно. По-сложно е да се получи разрешение за постоянно пребиваване там.

За мнозина зле образовани, финансово затруднени и самотни мъже, осъдени да живеят в условия на малтретиране на работното място или от полицията, изнудваща ги за подкупи, е важно усещането, че могат да получат разбиране и подкрепа от страна на религиозни сдружения.

Онези, които нямат късмет, попадат под влиянието на екстремистки групировки, пропагандиращи насилие. При някои това става чрез пряко вербуване, при други - чрез социалните медии. Най-податливите в крайна сметка стават "пушечно месо" за екстремистките ислямистки групировки в Близкия изток.

Войната в Сирия и Ирак доведе до рязко увеличение на броя на доброволците в екстремистките организации. Но според главния редактор на узбекската служба на Радио Свободна Европа/Радио Свобода - Ноа Тъкър, вербуването на етнически узбеки предхожда сегашната фаза на въоръжения конфликт.

"Положението се нажежаваше още преди сирийския конфликт. Клонът на Ал Каида "Ислямски джихад", базиран в Пакистан, обработваше узбекски мигранти, работещи в Русия, като използваше за главен аргумент в агитацията си начина, по който към тях се отнасят в Русия", отбелязва Тъкър.

Оценките за броя на хората от Средна Азия, тръгнали по този път, варират в големи граници. Официални представители в Киргизстан на различни етапи са оценявали броя на техните граждани, включили се в екстремистки групи, на около 500, като се твърди, че повечето от тях са от узбекската етническа общност. Таджикистан и Узбекистан дават още по-големи цифри за броя на гражданите си.

Експерти по сигурността предупреждават подобни оценки да не се вземат за чиста монета.

"Ние не знаем колко в крайна сметка са пътували (в Близкия изток). Тези, които дават такива оценки, крият как са стигнали до заключенията си. Така че е трудно да се удостовери тяхната точност, - каза Едуард Лемън, изследовател от Колумбийския университет, занимаващ се с радикализма в Средна Азия. - Когато става дума за броя на средноазиатците, посетили Сирия и Ирак, въпросите все още са повече от отговорите."

Правителствата в Средна Азия по правило говорят за опасностите от тероризма с общи мъгляви фрази, раздухвайки с бомбастични термини мащаба на заплахата, без обаче да правят разлика между отделните групировки.

Пълното разкриване на (терористичната) атака в Санкт Петербург ще изисква нюансиран подход към тези различия, когато става дума кои националности и общности са представени в различните групи. През последните две години службите по сигурността в Киргизстан неведнъж заявяваха, че страната им е станала обект на много заговори на групировката "Ислямска държава", макар че са представили само мъгляви доказателства в подкрепа на подобни твърдения.

Що се отнася до етническите узбеки в Киргизстан, те са представени предимно в групировки, свързани с Фронта "Ан Нусра", създаден като клон на Ал Каида в Сирия, а не заклетите им врагове от "Ислямска държава".

"Изглежда, че узбеките от Южен Киргизстан, които се бият на страната на ИД, са много малко, - каза Тъкър. - Много малко пропаганда е била насочена конкретно към тях." Според него безразборното убиване на цивилни по-скоро пасва на модела, предпочитан от "Ислямска държава". Свързаните с "Ан Нусра" узбеки по традиция предпочитат да убиват на бойното поле.

"Узбеките, които се биеха в Алепо и бяха свързани по един или друг начин с Фронта "Ан Нусра", не си губят времето да дебатират и оправдават убийството на хора, които не са бойци, просто защото те не вземат на прицел такива хора. (Джихадистите) на ИД обаче правят точно това", подчерта Тъкър.

Освен това именно "Ан Нусра"- включително и узбекският клон на организация - понесе особено тежки удари от офанзивата на сирийските правителствени сили, подпомагани от Русия.

Който и да се окаже, че стои зад бомбената атака в Санкт Петербург, Русия може отново да изпадне в положението да смята цената на сирийската си авантюра.

По БТА