Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Атина и Брюксел търсели решение, за да избегнат фронтален сблъсък

Гръцкият финансов министър ще дебютира пред Еврогрупата с план за "мостово" финансиране и окастрена програма за реформи

5 коментара
Министърът на финансите на Гърция Янис Варуфакис

Атина и Брюксел търсят взаимно приемливо решение, за да се избегне фронтален сблъсък в Еврогрупата, който никой не желае, съобщиха гръцките медии във вторник преди първото участие на новия гръцки финансов министър в срещата на финансовите министри от еврозоната в сряда. Водещият индекс на Атинската борса скочи с над 7 процента заради надеждите за споразумение между Гърция и европейските ѝ партньори за спешно финансиране.

Във вторник вечерта бе съобщено, че гръцкият премиер Алексис Ципрас е провел десетминутен телефонен разговор с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, който преминал в "позитивен дух". Същевременно германският финансов министър Волфганг Шойбле заяви, че ЕС не преговаря по "нова програма" за реформи с Гърция, припомняйки, че сключените споразумения през 2010 и 2012 г. продължават да бъдат в сила.

На срещата на Еврогрупата (орган, в който заседават финансовите министри на 19-те страни от зоната на единната европейска валута) се очаква гръцкият министър на финансите Янис Варуфакис да предаде на колегите си документ, съдържащ плана на правителството за дългосрочно решаване на дълговия проблем на страната, както и за преодоляване на краткосрочните му финансови проблеми.

В края на февруари приключва спасителната програма на стойност 240 милиарда евро, в замяна на които Гърция пое ангажимента да извърши редица реформи. Правителството на спечелилата изборите през януари радикална левица обаче се отказа от изпълнението на тези ангажименти и затова отказва предлаганото му от европейските му партньори продължаване на спасителната програма. Ако обаче не бъде постигнато споразумение, още следващия месец Атина вероятно ще се окаже без достатъчно средства, за да разплаща задълженията си, което би и до напускане на еврозоната.

Затова правителството на Алексис Ципрас иска от ЕС и ЕЦБ "мостово" финансиране от март до септември, докато двете страни постигнат споразумение за нова програма.

ЕК е скептична за решение на гръцката криза през тази седмица

Европейската комисия (ЕК) е скептична, че ще се постигне споразумение за гръцкия дълг на срещите на Еврогрупата и на върха на Европейския съюз (ЕС), които ще се проведат тази седмица.

"ЕК има ниски очаквания, че срещите между министрите на финансите от еврозоната и на лидерите на ЕС ще прекратят разгорещените дискусии за гръцкия дълг. Това са следващите стъпки, но за момента имаме ниски очаквания, че финално споразумение ще бъде постигнато утре или на Европейския съвет", коментира говорителката на ЕК Мина Андреев пред журналисти.

"Разбира се, силно интензивни преговори се водят между президента (на ЕК - бел. ред.), премиерът (на Гърция - бел. ред.) Алексис Ципрас и други представители на еврозоната, но до този момент всички тези контакти не са особено плодотворни“, допълни тя.

Преди участието на Варуфакис в срещата на еврогрупата, правителството на радикалната левица СИРИЗА и дясната партия "Независими гърци", поиска вот на доверие от парламента, който се очаква да бъде гласуван в полунощ. Правителството разполага с мнозинство от 162 гласа в 300-членния парламент и се очаква да спечели безпроблемно вота на доверие.

Какво предвижда гръцкият план

Предложението на гръцкото правителство към европейските партньори е в четири части, според източник от министерството на финансите. Първата предвижда запазване на 70% от условията на спасителното споразумение, докато 30 % от меморандума ще бъде отменен или заменен с 10 нови реформи, които гръцките представители ще договорят с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Второто предложение предвижда целта за първичен бюджетен излишък от 3% от брутния вътрешен продукт за тази година да бъде намалена на 1.5 процента.

Третото предложение е за облекчаване на външния дълг под формата на замяна на дълг срещу облигации, каквато Варуфакис лансира преди седмица.

Предвиден е също пакет от мерки за облекчаване на социалната криза като субсидирани храни за хората с ниски доходи и безработни семейства, които ще струват по-малко от 2 млн. евро.

Правителството иска хуманитарните проблеми на Гърция да бъдат намалени чрез мерки, очертани в неговата управленска програма, която предвижда поетапно увеличаване на минималната работна заплата и пенсиите и край на увеличаването на данъци. В същото време правителството обещава да се бори срещу корупцията и укриването на данъци.

Що се отнася до финансирането, източници от министерството казаха, че Гърция иска да си осигури 1.9 млрд. евро от печалбите по гръцките облигации, притежавани от ЕЦБ, и право да емитира ценни книжа за около 8 млрд. евро над лимита от 15 млрд. евро, който Атина вече е превишила.

Правителството също така иска да увеличи прага за спешна ликвидна помощ от Европейската централна банка.

Друго предложение предвижда 11 млрд. евро, останали от рекапитализацията на гръцките банки, да бъдат използвани в помощ на местните банки за справяне с лошите кредити.

Правителството също така може да използва изостаналия транш от 7 млрд. евро от спасителната програма, ако се наложи, казаха източниците, променяйки предишно решение, според което правителството не иска тези средства, отбелязва ДПА, цитирана от БТА.

Източникът каза, че има определени "червени линии", които Атина ще следва, като отказ да приеме по-нататъшни мерки за икономии и настояване за по-гъвкави цели за първичен бюджетен излишък.

Атина имала план "План Б" – да търси помощ от САЩ, Русия или Китай

Гръцкият министър на отбраната Панос Каменос, който е лидер на коалиционния партньор "Независими гърци", каза, че страната може да потърси помощ от САЩ, Русия или Китай, ако не успее да постигне ново споразумение с европейските партньори.

Каменос каза, че Атина има правото да търси "план Б", ако предложенията ѝ бъдат отхвърлени от финансовите министри от еврозоната.

Според някои наблюдатели предложенията на гръцкото правителство изглеждат компромисни, особено ако се отчете и новината, съобщена от "Уолстрийт джърнал", че правителството на СРИЗА е дало на заден от намерението си да спре приватизацията на пристанище Пирея, която бе подготвена от предишния кабинет. Правителството на Ципрас е заявило, че ще продължи с процедурата и ще приключи продажбата.

Във вторник обаче дойде и съобщението, че правителството ще предприеме мерки да спре проект на Канада за златна мина в страната и да отмени схемата за развитие на старото летище в Атина, изпълнявайки плана си за отказ от приватизационната програма, предаде Ройтерс.

Мостовата програма била съгласувана с Юнкер

Според гръцкия в."Етнос" реформите са акцент в плана на Янис Варуфакис.

"Мостовата програма" е била изготвена в рамките на инициатива на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, като тя съдържала и направени от него компромисни предложения на Атина. Тя щяла да бъде валидна до 31 август, след което от 1 септември щял да бъде активиран нов "договор" с партньорите.

Компромисното предложение на новото гръцко правителство също било съобразено с тези на Юнкер. Отбелязва се, че инициативата на Юнкер за Гърция е била последвана от светкавична визита на ръководителя на Европейската работна група Томас Визер в Атина. Твърди се, че инициативата на Юнкер била подкрепена от ОИСР и консултантската компания "Лазард", наета от правителството в Атина за решаване на проблема с гръцкия дълг.

В. "Вима"  пише, че "мостовият план" чисто юридически представлявал техническо удължаване на текущата програма и на съществуващото кредитно споразумение.

Предвижда се меморандумът с "тройката" да бъде заменен с нов документ, в който щели да бъдат отразени ангажиментите на гръцкото правителство, чиято цел била в документа да не бъдат включени 30 на сто от ангажиментите, съдържащи се в меморандума, оценявани като "токсични" (вредни), например по въпросите на пазара на труда.

Финансовата рамка

Финансовата рамка щяла да включва възможности за осигуряване на средства в размер на 7.5 млрд. евро от траншовете по предишната програма, в това число и 1.9 млрд. евро по линия на механизма за подкрепа, които щели да бъдат набрани от връщането на печалбите от гръцките облигации, притежавани от ЕЦБ и други централни банки.

Гръцката страна искала също да бъде увеличен и таванът за емитиране на лихвени ценни книжа с още 5 до 8 млрд. евро, за да може Атина да се справи с плащанията през март.

Алтернативно Атина предлага също за март да бъдат дадени 1.9 млрд. евро от механизма за подкрепа, за да бъдат погасени задължения по транш от МВФ, който изтича същия месец.

Варуфакис щял да иска също да бъдат използвани и 11.4 млрд. евро от гръцкия фонд за финансова стабилност за оздравяване на банките и за решаване на проблема с лошите кредити.

Гръцката страна не желаела процесът на реализация на реформите да бъде контролиран, както досега, от екип на "тройката". Най-вероятно това занапред ще става в рамките на отделни мисии от страна на Еврокомисията и МВФ, пише още в. "Вима".

Електронното издание нюз.ин цитира представители на финансовото министерство, които по въпроса за приватизацията за пристанище Пирея са казали, че е дадено разрешение инвестицията за него да продължи и че няма промяна по отношение на всички останали договорени досега приватизационни сделки.

Разногласия между Меркел и Обама за Гърция

Американският президент Барак Обама и германският канцлер Ангела Меркел на срещата си в Белия дом в понеделник не са успели да постигнат съгласие по гръцката дългова криза, като позициите и двамата са били диаметрално противоположни, съобщават още гръцките медии.

Изглежда, че единственото, което било постигнато, било изразеното от германския канцлер съгласие да проучи документа, който ще бъде предаден на Еврогрупата от гръцкия министър на финансите.

Обама оповестил с "агресивен" тон на пресконфоренцията, че топката е в полето на Меркел, от която се очаква да чуе най-новите неща за кризата, повлияла по думите му, и върху американската икономика.

В изказването си германският канцлер обаче изобщо не споменала Гърция. На въпрос на германски журналист Меркел се оказала принудена да отговори, че няма промяна в твърдата ѝ позиция по отношение на Гърция. Ще се състои заседание на Еврогрупата и това, което има значение е, какво Гърция ще представи на масата или може би няколко дни по-късно, казала Меркел.

Гърция трябва да си сътрудничи с държавите от Европа и МВФ, за да реши структурните проблеми на икономиката и да запази участието си в еврозоната, заяви междувременно Бен Родс, съветник на Белия дом по въпросите на националната сигурност, цитиран от гръцкия в. "Имерисия".

Белият дом изпраща двойно послание към европейците, но и към Гърция, коментира изданието. Очевидно е, че във Вашингтон се безпокоят от разширяване на икономическата криза, която би ударила и американската икономика. От една страна Вашингтон настоява за сътрудничество на гръцкото правителство с кредиторите, а от друга, иска кредиторите да дадат глътка въздух на Гърция, за да се възстанови в рамките на еврозоната, отбелязва "Имерисия".

Към дълговия проблем може да се подходи по начин, че да бъдат взети под внимание структурните реформи, които трябва да бъдат реализирани от Гърция, но и на гръцкия народ е нужно да се даде възможност за развитие, така че да има надежди, че понесените икономически страдания са довели до едно по-добро бъдеще и до големи икономически шансове, казал представителят на Белия дом.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

5 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. boby1945
    #5

    Няма къде да ходят, ще трябва да се разберат по гръцките облигации, спекулантите с тях, разните там профицити....

  2. В и К
    #4
  3. Мони_deactivated_1480055728
    #3

    ЩЕ СЕ РАЗБЕРАТ: Еврокомиссия готова пойти на уступки греческому правительству и продлить действие условий программы поддеркжина 6 месяцев, а также реорганизовать «тройку» кредиторов, сообщает Bloomberg со ссылкой на осведомленные источники. В рамках компромиссного плата ЕК готова взять на себя основные функции по урегулированию ситуации вокруг Греции в рамках еврогруппы, а также смягчить требования к греческому бюджету - отныне его первичный профицит (без учета расходов на обслуживание колоссального

  4. Десен бесен
    #2

    Доскоро гърците имаха пенсии и заплати като немските. Който е бил в Гърция знае, че това е нереалистично. Там има пазари, които работят по два часа на ден. Приеха ги в ЕС нереформирани заради геополитическото им положение. Имаха изкуствено висок жизнен стандарт. Време е да си платят сметката и да си дойдат в кочинката наречена Балкани.

  5. Dr. Mancho
    #1

    Гърция не предлага нищо, тя заплашва и изисква. Това е некоректно. Освен това така описаният план е кух - пари се прехвърлят от левия джоб в десния и нищо реално не се случва.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.