Атина, пилот на Европейския съюз в момент на деликатен преход

За Европейския съюз 2003 ще бъде година, пълна с опасности. Необходимо предварително условие за успеха на разширяването с десет нови страни-членки, както бе решено през декември в Копенхаген, са институционните промени на ЕС. Съюзът трябва да извърши дълбоки преобразования, като приеме до края на годината своя Конституция. Тази двойна задача не се улеснява от международната обстановка. Евентуална война с Ирак крие опасности не само за вече доста разклатената икономика на ЕС, но и за единството на голяма Европа и то в момент, когато тя трябва да изгради свои сили за бързо реагиране, ключов елемент на независимостта ѝ от САЩ.

Гърция, която поема днес на официална церемония в Брюксел шестмесечното председателство на ЕС от Дания, ще се нуждае от много интелигентност и дипломатичност, за да успее да управлява всички тези процеси.

Дали ще може да действа толкова добре като Дания, която с умела ръка ръководи Съюза в продължение на шест месеца? Еуфорията от Копенхаген беше бързо забравена.

Не минаха и 15 дни и най-голямата страна от бъдещите членове на Европа - Полша демонстрира истинските си чувства към политическото измерение на европейския проект. На 27 декември, няколко дни след историческия Европейски съвет в Копенхаген Варшава реши да купи американски самолети Ф-16, като пренебрегна европейските им конкуренти /френски и британско-шведски/.

Посланието е съвсем ясно: отбраната и външната политика това са НАТО. ЕС е икономиката и раздаването на пари. Поведението на Полша не е изненадващо. Нейните представители в Конвента за бъдещето на Европа, който трябва да изготви конституцията на разширена Европа, застават системно от самото начало на позициите на Великобритания. Подобно на Лондон, Лисабон и Стокхолм, Варшава спира всеки напредък към федерализма и отхвърля всякакво разширяване на пълномощията на ЕС, особено в областта на отбраната и външната политика. И докато останалите страни кандидатки продължават да бъдат по-сдържани, полските атлантически пристрастия не оставят никакви съмнения.

Така че успехът или провалът на Конвента, ръководен от Валери Жискар д'Естен, няма да зависи само от институционните реформи, които ще позволят да бъдат вземани решения от 25 страни-членки, но и от утвърждаването на действителна европейска идентичност на световната сцена. Цел, която съвсем не се споделя от всички, включително и от сегашните 15 членове. От тази гледна точка евентуална война в Ирак би била катастрофа, защото ще извади наяве непримиримите амбиции на европейците. Съзнаващ опасностите от разрив, гръцкият премиер Костас Симитис вече призова европейците към единство.

Валери Жискар д'Естен също изрази известна тревога преди Коледа: "Перспективата на това разширяване, което придоби вече действителни очертания, ме накара да осъзная изведнъж каква огромна и изключително трудна работа ни предстои".

Валери Жискар д'Естен трябва да представи предложението си през юни, след като споразуменията за присъединяване бъдат подписани на 16 април в Атина. Една от целите на Гърция ще бъде да му помогне да спази тези срокове. Тя от своя страна ще може да разтича на подкрепата на Италия, която мечтае конституцията да бъде подписана в Рим през декември 2003 г., подобно на Римския договор от 1957 г., с който беше създадена ЕИО. Решено беше всичките 25 страни да подпишат бъдещия текст, макар че официално новите десет ще станат членки на ЕС от 1 май 2004 г., след като приключи процесът на ратифициране на споразуменията.

Не е сигурно обаче дали всички те ще присъстват на срещата, тъй като не са изключени изненади на референдумите, още повече че ще трябва да се гласува два пъти: веднъж за присъединяването и втори път за конституцията. Бъдещите страни членки ще трябва да използват 2003 г., за да завършат подготовката си. Европейската комисия призна, че в действителност тези страни не отговарят на всички политически и и икономически критерии, но изрази надежда те да са готови до януари 2004 г. Атина ще трябва да се увери, че Десетте спазват правилата на общата европейска игра, като се постарае да не настройва антиевропейски общественото мнение в тях, много по-малко подготвено да преглътне разделянето със суверенитет.

По БТА